Атанас Димитров – АтаДим
През 2020 г. се навършиха 80 години от подписването на Крайовския договор и възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България. По този юбилеен повод, с подкрепата на Община Каварна и на родолюбиви българи, бе преиздаден сборникът с разкази „Добруджанци“ (1934) на Яни Калиакренски.
През този месец отбелязваме и още една годишнина: изпълват се 105 години от Добруджанската епопея – една военна епопея, осъдена на забрава в продължение на десетилетия. Тя е пример за изумителния героизъм на войници и офицери, на талантливи командири и на най-обикновени хора, защитавали своята земя с достойнство и себеотрицание – за да бъде Добруджа българска. В памет на това историческо събитие и като продължение на реабилитацията – обществена и литературна на Калиакренски, отново с подкрепата на Община Каварна и на родолюбиви българи, се преиздаде повестта му „Суша“ (1929).
Яни Калиакренски изцяло свързва живота си с Добруджанския край. Радетел е за Свободна Добруджа, която отстоява с журналистическото си и писателско перо. Той е основател и участник в създаването и запазването на много български просветни и културни институции в окупираната от румънска власт Южна Добруджа.
Изданието е с предговор от изтъкнатия български литературен историк, критик и писател проф. дфн Сава Василев, който споделя: „Сега книгите на Яни Хаджиянев – Калиакренски заживяват втори живот. Реално погледнато за днешния, а и за вчерашния читател, те са новопоявяваща се литература. Повестта „Суша“ (1929) изпреварва с няколко години сборника „Добруджанци“ (1934). Излиза през същата година, когато се печатат разказите от книгата „Смехът на Добруджа“. В отлика от тях „Суша“, още на равнище заглавие, задава друга емоционална гама. Съдържанието изцяло го потвърждава. В основата на сюжета стои природно бедствие, променило драматично съдбата на героите. Яни Хаджиянев ни потапя в атмосфера на драматично очакване. При по-внимателен прочит на повестта разбираме, че страда не само природата. В света на човеците бродят излъгани очаквания, попарени надежди – все следи от хищните зъби на дипломатическата суша, пиеща влагата на народите. (…) Финалът [на книгата] остава отворен. Като вратата, през която долита „ясният звънлив смях на Еленка“. Има място за надеждата – точно толкова, колкото е нужно, за да се провре през процепа и на вратата, и на поколенията – на селото и града, на доброто и злото.“
Илюстрациите към сборника отново са дело на известния наш художник и карикатурист – каварналията Любомир Михайлов.
Идеята, съставителството и издаването е дело на Атанас Димитров – АтаДим.
Книгата, която е съобразена с изискванията на съвременния български правопис, беше представена в четири добруджански града – Каварна, Добрич, Шабла и Балчик. Екземпляри от нея бяха предоставени безвъзмездно на всички читалища в Южна Добруджа, дн. в областите Добрич и Силистра. Също така и на всички регионални библиотеки в страната, както и на българските общности и културно-просветни институции в Букурещ, Кишинев, Тараклия, Твърдица и др., както бе направено миналата година и със сборника разкази „Добруджанци“.
Официалната премиера на повестта се вписа в Афиша на „Празниците на морето – Каварна 2021“, организирана от Община Каварна на 3 август. Да чуят любопитни подробности за родолюбивото начинание, доведено до край от шепа каварналии, дойдоха хора на различни възрасти и от различни кътчета на страната. Срещата се състоя в Художествена галерия „Христо Градечлиев”.
„Удивявам се на инициатора и основния изпълнител по осъществяването на идеята“ – каза кметът на общината Елена Балтаджиева. „За мен Атанас Димитров – по-известен с псевдонима АтаДим, е родолюбец от новото поколение, човек, който зачита и отдава сили и енергия за връзка с историята и културата на нашия град, и го прави не само сърцато и емоционално, но и с вещина и уважение към паметта на хора, оставили следи. Миналата година представихме сборника с разкази „Добруджанци“ по повод 80-годишнината от подписването на Крайовската спогодба. Тази година представяме повестта „Суша“ по повод 105-ата годишнина от героичната Добруджанска епопея. Тези две събития са тясно свързани с името на Яни Калиакренски.
Благодаря на Атанас Димитров, че успяхме заедно да реализираме този проект“ – завърши Балтаджиева. След това завладяващо и чистосърдечно за самата повест „Суша” и причината да бъде преиздадена разказа самият Атанас Димитров – АтаДим, известен на обществеността и с благотворителните инициативи за популяризиране на други емблематични за града лица, събития, обекти.
Метафорично каварналията засегна и темата за сушата в човешката душа и взаимоотношенията – като втора паралелна линия в книгата на Калиакренски. Проблематика, актуална със звученето си и днес.
На 5 август книгата бе представена в Регионална библиотека „Дора Габе” в Добрич. Атанас Димитров – АтаДим увлекателно разказа за творчеството на писателя, за героите и събитията в повестта, за дългия период на премълчаване както на събитието, останало в историята като Добруджанска епопея, така и на личността и делото на Калиакренски, завършвайки с философския цитат „Когато мине водата, пясъкът остава” – дори нещата да бъдат забранявани, дори да са унищожавани, остава някаква следа, по която да тръгнем, за да ги възкресим.
На 6 август повестта бе промотирана и в Зеления образователен център в Шабла, а на 25 август, в рамките на седмото издание на международния форум „Българско наследство“ в Балчик, се състоя литературна дискусия за Яни Калиакренски. При голям интерес, Атанас Димитров – АтаДим, съвместно с художника, карикатурист и илюстратор Любомир Михайлов, представиха вторите издания на „Добруджанци“ и „Суша“ на талантливия и незаслужено забравен добруджански творец.
„С Наско работихме безвъзмездно, защото така трябва“, разказа Любомир Михайлов, който е илюстратор на преиздадените произведения. „Не илюстрирах текста, а чувството, което той предизвика в мен. Изображението тоест, не съответства на думите, а чрез метафора или друго изразно средство, отразява моето усещане“, допълни художникът. „Запазихме максимално вида на кориците на преиздадените книги, а текста приведохме в съвременния правопис“, сподели АтаДим.
От инициираните две предложения през миналата година – за удостояване на Яни Калиакренски със званието „Почетен гражданин на Каварна (посмъртно) и обособяване и именуване на площад „Яни Калиакренски“, до този момент, успешно е финализирано първото. На 28-ото тържествено заседание на Общинския съвет в Каварна, проведено на 21 май т.г., Яни Калиакренски беше посмъртното удостоен със званието „почетен гражданин на гр. Каварна“ със следното становище: „На основание чл. 21, ал. 1, т. 22 от Закон за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с отстояване на свободата и българския характер на Добруджанския край и за заемане на почетно място в паметта на героите на Каварна, Общински съвет – Каварна удостоява Яни Калиакренски с почетно гражданство (посмъртно).“
Продължават дейностите по втората инициатива и се надяваме, че в скоро време в Каварна ще има още едно място за преклонение и възпоменаване – на паметта, на българщината и на силата на духа.
Пътят продължава… Продължаваме и ние да вървим по него.
