Меню Затваряне

Рождественско послание на Вселенския патриарх Вартоломей

Вселенски патриарх Вартоломей

† В А Р Т О Л О М Е Й

по милост Божия Архиепископ на Константинопол – новия Рим и Вселенски патриарх – на цялото изпълнение на Църквата да е благодат, милост и мир, от Родения във Витлеем Спасител Христос!

***

Досточтими братя архиереи, възлюблени чада в Господа,

Днес светата Църква празнува Рождеството по плът на предвечния Божи Син и Слово, на тази „странна и удивителна” тайна, „скрита от векове и родове” (Кол. 1:26). В Христа окончателно се открива истината за Бога и за човека, както това най-дълбоко богословски изяснява св. Кирил Александрийски: „Ние сме по природа човеци, а Той противно на природата от човеколюбие снизходи, ставайки човек. Раби Божии сме ние като (Негови) творения;  но с положение на раб (се сдоби) и Той, възприемайки отведнъж противоестествената (за Него) природа, за да стане човек.  Но и обратното (е валидно) – Той е Бог по същност; но богове ставаме и ние противно на природата (си), като възхождаме по благодат; защото сме човеци, а Той е Син (Божи) по природа; синове (Божии) ставаме и ние по положение, бидейки призовани в Неговото братство” (св. Кирил Александрийски, Библия със съкровищата на Святата и Единосъщна Троица, PG 75, 561).

„Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Йоан. 8:32). Господ наш Иисус Христос е „пътят и истината и животът” (Йоан 14:6), Той е Освободителят на човека от „другородното робство”. Не съществува живот в свобода без Истината или извън Истината. Да доставяме на живота си това, което ние си желаем, не само, че не е свобода, а е и съвременна проява на прародителския грях – самозатваряне в една самодоволна и самодостатъчна автономност, без усещане за истината като връзка с Бога и с ближния. Рождеството Христово е време за самопознание, за достигане разбиране на разликата между Богочовек и човекобог, и за осъзнаване на спасителното християнско поучение: „Не човекът стана бог, казваме ние; а Бог стана човек“ (Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, PG 94, 988).

Евангелското послание на Христовото Рождество тази година ехти с гърмежа на войната и свистенето на оръдия в Украйна, която е подложена на съкрушителните последици от една нечестна и несправедлива инвазия. Всички войни за нас, християните, са братоубийствени и граждански и, както прокламира Светият и Велик Събор на Православната църква, войната е „резултат от злото и греха в света“ (Мисията на Православната църква в съвременния свят, IV, 1). В случая с Украйна важат и думите на св. Григорий Палама, казани при кървавите по негово време сблъсъци между православните в Солун: „общата обогатяваща майка е свещената Църква и благочестието, чийто началник и завършител Христос, истинският Син Божи, на нас ни е не само Бог, но благоволи да ни е и брат, и Отец“ (Григорий Плама, За опазването на мира едни към други, PG 151, 10).

В личността на Христос се извърши съединението на всичко под една Глава, изяви се единството на човешкия род и свещеността на човешката личност, разтвори се пътят към „по подобие“-то Божие, и се откри мирът „който надвишава всеки ум“ (Филип. 4:7). Христос е „нашият мир“ (Ефес. 2:14) и на Него е посветен историческият и емблематичен Свещен Храм „Света Ирина“ (в превод от гръцки, „Свети Мир“) в Града на св. цар Константин. 

Спасителят, облажавайки „миротворците“, като казва, че „те ще се нарекат синове Божии“ (Мат. 5:9), предлага идеята за проява на справедливост и любов дори към враговете. Православната църква се моли на Светата Литургия „за мира свише (от небето)“ и „за мира на целия свят“. „Твоят мир и Твоята любов дари ни, Господи Боже наш; защото Ти си ни Подателят на всичко“, се молим ние, прославяйки Подателя на всяко благо по време на Литургията на св. Василий Велики. Ние, които от Бога всичко сме приели, сме длъжни като особено облагодетелствани да се борим за мира повече от останалите човеци, съгласно евангелските слова: „комуто е много дадено, много и ще се иска“ (Лука. 12:48). В този смисъл, всичко, което противоречи на този принцип, но се извършва от християни, не утежнява Християнството, а онези, които действат в нарушение на Божиите повели. 

Никога в човешката история мирът между народите не е бил идващо от само себе си положение, а винаги и навсякъде е постиган в резултат на вдъхновена инициативност, смелост и саможертва, на противопоставяне срещу насилието и отхвърляне на войната като средство за разрешаване на различия, на продължителни усилия за справедливост и защита на човешкото достойнство. Приносът за постигане на мир и помирение е критерий най-вече за правдивостта на религиите. Несъмнено в религиозните предания съществуват двигатели не само за опазване на вътрешния мир, но и за въвеждането и установяването на обществения мир, за надмогване на агресивността в отношенията между хората и народите. Този факт е от особена важност за нашето време, когато се налага мнението, че мирът ще произлезе в резултат на икономическо развитие и повишаване на жизненото равнище, на прогрес в науката и технологиите, посредством интернет общуване и мрежа. Имаме пълната увереност, че не е възможно да съществува мир между народите и културите, без да има мир между религиите, без диалог и сътрудничество между тях. Вярата в Бога крепи усилията за един по-мирен и справедлив свят, дори и когато едно такова усилие е изправено пред  непреодолими по човешки път пречки. Във всеки случай е напълно непонятно религиозни представители да пропагандират фанатизъм и да разпалват огъня на омразата. 

Преосвещени и Високопреосвещени събратя и възлюбени чеда, 

„Христос се ражда, славете Го; Христос слиза от небето, посрещнете Го! Христос дойде на земята, въздигнете сърцата си към Него!“ Вслушвайки се в наставлението на нашия свят предшественик Григорий Богослов, нека отпразнуваме днешния рожден ден на Спасителя на света с духовно веселие, „не по светски, а надсветовно“, отдавайки „всичко обилно и щедро; и то на пришълец и непознат, като на бедняк и бездомник станете известни с изобилие (на предлаганото от вас)“ (Св. Григорий Богослов, За Богоявление, тоест за Рождеството на Спасителя, PG 36, 316). Пожелаваме на всички ви празнична и славословна света Дванадесетница (единния празничен църковен период от Рождество Христово до Богоявление, бел. прев.), която наистина е пълнота на времето и сияние от светлината на вечността. Нека настъпващата 2023 година да бъде, по благословението и благодатта на въплътилия се за нас, човеците, и за нашето спасение Бог Слово, период на мир, любов и разбирателство, на истинска година на Господнята доброта. 

За много и благословени години!

Рождество Христово, 2022 г.

† Константинополският горещ молител към Бога за всички вас

Източник: Вселенска патриаршия

Posted in Публицистика

Вижте още:

error: Content is protected !!