Меню Затваряне

Рождественско послание на Константинополския патриарх Вартоломей

Патриаршеско Рождественско послание

Вартоломей, с Божията милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх, към цялата пълнота на Църквата

С Божията благодат и тази година празнуваме с песнопение, химни и духовни песни Рождеството по плът на предвечния Син и Слово Божие, а именно проявлението на тайната на Бога и човека. Според св. Николай Кавасила това, което се случва в Божествената литургия, е „мистагогията на Господното въплъщение“, като нейният встъпителен възглас „Благословено е Царството на Отца, Сина и Светия Дух“ е доказателство, „че чрез Въплъщението на Господа хората за първи път научиха, че Бог е в три лица” („За светата литургия“ XII, PG 150.392D). Същият свети отец провъзгласява, че нашият Господ и Спасител Иисус Христос е първият и единствен, в Когото виждаме автентичното и съвършено човешко същество по отношение на Неговия етос, живот и всичко останало”(„За живота на Христос“ VI, PG 150.680C).

Приемането на човешката природа в личността на Божия Син и Слово, заедно с откриването на пътя на човешкото обожение чрез благодатта, представляват ненадминат дар за човечеството. Забравянето на тази истина води до снижаване на уважението към човешката личност. Отричането на висшето предназначение на човешките същества не ги прави просто свободни, но води до разнообразни умалявания и разделения в човека. Без да осъзнават божествения си произход и надеждата си за вечността, хората се борят да останат човеци и не са в състояние да се справят с противоречията на „човешкото състояние“.

Християнското възприемане на човешкото съществуване предполага решаване на проблемите, създадени от насилието, войната и несправедливостта в нашия свят. Уважението към човешката личност, мирът и справедливостта са дарове от Бог; обаче установяването на мира, който идва от Христос, изисква участието и сътрудничеството на човешките същества. Християнският възглед за борбата за мир се крие в думите на Христос, нашия Спасител, който провъзгласява мира, обръщайки се към Своите ученици с поздрава „Мир вам” и ни насърчава да обичаме враговете си (срв. Мат. 5:44). Откровението в Христос е наречено „благовестие на мира“ (Еф. 6:44).

Това означава, че за нас, християните, пътят към мира е посредством мир и че ненасилието, диалогът, любовта, прошката и помирението имат приоритет пред другите форми за разрешаване на противоречията. Богословието на мира е ясно описано в документа на Вселенската патриаршия “За живота на света: Към социален етос на Православната църква (2020)”:

„Нищо не противоречи повече на Божията воля за Неговите създания, създадени по Негов образ и подобие, колкото насилието на едно срещу друго. . . С право можем да кажем, че насилието е грях par excellence. То съвършено противоречи на нашата сътворена природа и на нашето свръхестествено призвание да търсим единение в любовта с Бога и ближния. . . Мирът е истинското откровение за още по-дълбоката реалност на творението, такова каквото Бог го е предвидил и както го е оформил в Своя вечен съвет.” (§ 42, 43 и 44).

Мирът не може да се приема за даденост; той не се разбира от само себе си. Запазването му е наше задължение, постижение и повод за непрестанна борба. Няма автоматични решения или постоянни рецепти. Пред лицето на продължаващите заплахи за мира, ние трябва да имаме бдителност и желание да разрешаваме проблемите си чрез диалог. Великите герои на политиката са защитниците на мира. Що се отнася до нас, ние продължаваме да подчертаваме миротворческата роля на религията. И го правим във време, когато религиите са критикувани за това, че подхранват фанатизма и насилие „в името на Бог“, вместо да бъдат опора на мира, солидарността и помирението. Това обаче е причинено от отчуждението от религиозната вяра, а не е неразделна част от нея. Истинската вяра в Бог е най-суровият критик на религиозния фанатизъм. Религиите са естествен съюзник на всички човешки същества, които се стремят към мир, справедливост и опазване на творението от човешко унищожение.

Тази година светът почита 75-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека (приета на 10 декември 1948 г.), съставляваща обобщение на основните хуманитарни идеали и ценности, „споделеният стандарт, към който всички хора и всички нации трябва да се стремят“. Правата на човека, чиято централна фокусна точка включва защитата на човешкото достойнство с неговите индивидуални, социални, културни, икономически и екологични условия, се разбират в тяхната първоначална динамика само ако бъдат признати за основа и критерий за глобалния мир, свързвайки го със свободата и справедливостта. В този смисъл бъдещето на правата на човека и на мира е свързано и с приноса на религиите по отношение на тяхното зачитане и превръщането им в реалност.

С тези мисли и празнични чувства, напълно убедени, че животът на Църквата сам по себе си включва съпротива срещу всякаква нечовечност, където и да се появява тя, ние ви каним да се присъедините към добрата борба за изграждане на култура на мир и солидарност, където хората ще виждат в лицето на ближните си брат или сестра и приятел, а не заплаха и враг. Нещо повече, напомняме на всички вас, скъпи братя архиереи и наши чеда, че Рождеството е време, в което трябва да дойдем на себе си и да се изпълним с благодарност, осъзнавайки разликата между Богочовека и „човека-бог”, да осмислим „великото чудо” на свободата в Христа и на изцелението на „голямата рана” на отчуждението от Бога. Накрая коленичим почтително пред Дева Мария, Пресветата Богородица, която носи в ръцете си въплътеното Слово, и ви преподаваме благословията на Майката Света Велика Христова Църква, като ви желаем благодатна, здрава, плодотворна, мирна и радостна нова година на Господното благоволение!

Рождество Христово, 2023 г.

Вартоломей Константинополски, ваш усърден молител за всичко пред Бога

——————-

Превод: архим. Никанор Мишков

Posted in Проповед

Вижте още: