Атанас Димитров – АтаДим
Не бива да забравяме, че Коледа е не друго, а рождения ден на Иисус Христос. Затова и подаръците, които поднасяме на най-близките си, трябва да бъдат знак за Божието присъстиве около нас. Подобно на влъхвите, даваме нещо от себе си и точно по тази причина, в моменти като този, си спомням съня на Йероним.
– Йерониме, днес имам рожден ден! Ти какво ще ми подариш? – пита Младенецът.
– Ще изуча Писанията, Господи. Ще вникна в тайните на еврейския и на гръцкия език, ще преведа Библията на латински…
– Ще подаряваш думи на Онзи, Който е Самото Слово? Не, Йерониме! Нямам нужда от подобен подарък.
– Тогава, Господи, ще ти подаря своите бдения. Няма да мигна 40 дни и 40 нощи. И хапка хляб няма да вкуся. Дори и вода няма да пия…
– И тогава с какво ще бъдеш по-добър от камъните? Или от бесовете? Не, Йерониме! И от това нямам нужда. Нуждая се от нещо твое. От нещо, което ти имаш, а аз нямам.
– И какво може да е то, Господи?
– Дай ми греховете си! Заради тях съм дошъл на този свят.
Ще попитате защо се сетих за този сън. Честно казано и аз не знам. Чувал съм от прокурори и от психиатрии, че в нощта срещу Коледа стават най-много самоубийства. Защото в очакване на Чудото, хората вършат чудовищни неща.
Ето защо, мисля си аз, добре би било точно сега да празнуваме не себе си, а рождения ден на Младенеца. Да забравим себе си, и да бъдем с Него. Тогава ще видим, че елхата е зелена, защото е вечнозелена вярата на християните. Ще чуем, че думата „коледа[1]“ все още означава звън на камбани, че ангелите пеят и цялото небесно войнство тържествува.
Николай Петков,
свещеник и писател
––––-
Източник: Вяра и Дело, брой 6 (44), година IX, декември 2023 г.
[1] Както е в съвременния английски глагол call.
