Християнство.бгРепублика Молдова получи официална независимост от Русия през 1991 г., но Молдовската православна църква, към която принадлежат по-голямата част от 2,4-милионното й население – остава подчинена на Московската патриаршия. С наближаването на важни парламентарни избори, които ще се проведат в Молдова на 28 септември, Русия наема православни свещеници, за да повлияе на молдовските избиратели и да ги отклони от проевропейската им позиция. Предлагаме ви видеоматериал на Ройтерс, в който авторите обясняват по какъв начин Москва използва църквата за политически домогвания.
Влизайки в тази православна църква в Молдова, архиепископ Маркел започва литургия. Докато проповядва, десетки поклонници и тийнейджъри и момчетата от олтара заснемат думите му със смартфони.
Неговите проповеди често се публикуват онлайн и често обсъждат това, което той описва като „атаки от западните сили“ срещу вярата му. Едно такова видео в YouTube е озаглавено: „Молдова е в опасност! Помогнете за спасяването на православната църква в Молдова“.
Една от тези опасности, според него, е проевропейската управляваща политическа партия. И докато в бившата съветска република наближават парламентарни избори, Ройтерс открива рязък скок в онлайн съдържание като това от акаунти на православната енория в Молдова, призоваващо вярващите да заемат позиция срещу натиска на правителството към Запада. Въпреки че публикациите не са изрично проруски, те отразяват наративите, прокарвани от опозиционни партии, които искат по-тесни връзки с Москва, като тази, която гласи:
„Защитете децата си, защитете страната си, защитете църквата си!“
Основното послание е, че традиционните семейни ценности на Молдова са застрашени от ЕС, който ще принуди децата да приемат ЛГБТ идентичности. А Ройтерс открива връзка между тези публикации и пътувания, платени от Русия за няколкостотин свещеници от Молдова. Молдовската православна църква е последвана от по-голямата част от 2,4-те милиона души в страната и е подчинена на Московската патриаршия.
В Молдова има две православни църкви. Едната е Бесарабската митрополия – канонична структура на Румънската православна църква, възстановена през 1992 г. след разпадането на СССР. Територията ѝ е в Република Молдова с център гр. Кишинев и митрополит Петру (Пъдуряру). Другата е Молдовската (Кишиневска) митрополия, която е подчинена на Московската патриаршия. Между двете структури (румънската и руската в Молдова) съществува остро съперничество, особено на фона на геополитическите и културни различия между проевропейски и проруски ориентираните среди. Бесарабската митрополия е проевропейска, проукраинска църква, за разлика от проруски настроената и с антиевропейска риторика Кишиневска митрополия, за която става дума в разследването на Ройтерс.
Гласуването в страната на 28 септември противопоставя управляващата партия, която настоява за по-тясна европейска интеграция, на други партии, по-близки до Русия. И един от начините, по които проруската опозиция се опитва да повлияе на избирателите, е чрез църквата.
„Най-безнравствената характеристика на руската намеса в изборите в Молдова е използването на най-доверената институция – църквата“, казва Станислав Шакриару, съветник по националната сигурност и отбрана на президента на Молдова. Той казва, че Русия използва религията като оръжие, като набира и обучава свещеници за всеобхватни поклоннически пътувания в страната. И това е едно от тези пътувания. Ройтерс разговаря с 15 духовници и анализира снимки и видеоклипове от посещенията, публикувани онлайн. Те показват, че няколкостотин свещеници са поели всички разходи, необходими за пътуванията до Москва между юни и октомври миналата година.
Духовенството посещавало свети места и ходело на лекции, подчертавайки, че Русия и Молдова трябва да се обединят срещу „морално разложения Запад“. Ройтерс използва анализ на лицево разпознаване от видеоклипове в YouTube и интервюта със свещеници, за да идентифицира трима руснаци, свързани с Кремъл, сред четирима от домакините от поклонничеството миналата година. След като тези пътувания приключват, онлайн кампанията започва. След обучението свещениците идват в Молдова и използват влиянието си, за да подкопаят доверието и да генерират и подхранват недоверие в молдовското общество.
Някои от свещениците казват пред Ройтерс, че са им били дадени дебитни карти, издадени от руска държавна банка, и им е било казано, че ще получат повече пари, но само ако създадат канали в социалните медии, за да предупреждават енориашите за опасностите от правителствения стремеж за по-тесни връзки с Европа.
През последната година почти 90 нови канала са били създадени като официални акаунти на православните енории в Молдова, а онлайн активността се засилва през лятото с наближаването на изборите. Ройтерс разкрива данни от затворени чат стаи в Telegram, показващи, че най-малко трима души, свързани с руското правителство, са участвали в кампанията в социалните медии.
От години правителството на Молдова обвинява Кремъл, че се опитва да повлияе на изборите. Но архиепископ Маркел заявява пред Ройтерс, че всякакви твърдения за проруска кампания са безпочвени. Той казва, че публикациите са местна, независима от Москва инициатива на църквата, а пътуванията са били просто поклоннически. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия осъжда намесата във вътрешните работи на други държави и че Молдова ще реши кой ще спечели изборите.
Молдовската православна църква и Руската православна църква в Москва не са отговорили на исканията на Ройтерс за коментар. Руската църква е заявявала преди това, че финансира аполитична програма за привличане на молдованското духовенство и укрепване на връзките. На въпрос за вълната от нови канали, Telegram заяви, че е политически неутрална платформа, която зачита мирната свобода на словото. Sare si Lumina, каналът, който хоства част от съдържанието, не казва кой го контролира или дали е свързан с някоя организация. Ройтерс се свързва с двама души, посочени като администратори, но те не са отговорили или са отрекли участие. (Проверка показа, че в момента каналът не е достъпен, бел. ред.).
Отец Максим Малинти е бил свещеник в енорийска църква в Молдова, докато не напуска поста си през 2024 г. заради нахлуването на Москва в Украйна. Той казва пред Ройтерс, че е следил потока от публикации в социалните медии и е разговарял със свои бивши събратя, които са признали, че са били подложени на натиск да прокарват промосковска линия.
