Християнство.бг
Руската православна църква забрани на предстоятела на храм „Света Троица“ в Хохли (Московска област) прот. Алексей Умински да служи, като го лиши и от игуменството му, съобщава телевизионният канал „Дождь“.
Според канала репресиите срещу о. Умински са започнали заради интервюто му с журналиста Алексей Венедиктов, в което свещеникът открито изразява антивоенната си позиция.
„Дождь“ твърди, че на мястото на о. Алексей Умински е назначен прот. Андрей Ткачов, известен с откритата си военна пропаганда от страницата си, сайтовете, които го цитират и особено с участието си в руския пропаганден канал „Царьград“. Ткачов подкрепи нахлуването на Русия в Украйна и от 2022 г. е включен в санкционния списък на страната. На сайта на храма Ткачов вече е посочен като предстоятел.
Интервюто с о. Алексей Умински предизвика бурни реакции в някои руски свещеници, подкрепящи войната и офизиалната позиция на Кремъл.
Обсъждайки проблема с демографията в Руската федерация и забраната на абортите като решение, о. Алексей Умински отбеляза, че абортът е голям грях и легализира убийството. В същото време подчертава, че човечеството определено ще реши въпроса с демографията, ако забрани всички войни в света:
„По някаква причина има заповед „Не убивай“ и тя е свързана с аборта, но по някаква причина същата заповед „Не убивай“ няма нищо общо с войната. Не мога да го разбера. Не мога да разбера как тези две неща могат да съществуват съвместно в умовете на вярващите, на християните – как някои не могат, а други могат да бъдат убити“.
Фрагмент от интервюто е публикуван в Telegram канала на свещеника и блогър Алвиан Тхелидзе, който саркастично моли читателите си да обяснят на о. Алексей „каква е разликата между невинно бебе и нацист от Азов“.
Но много по-остра реакция от страна на колегите му предизвикаха думите на о. Умински, че подкрепата за войната, общият войнствен дух, който днес се култивира в Руската федерация, са несъвместими със самата същност на Евхаристията, към която християнинът трябва да подходи в мир със себе си и другите. О. Умински посъветва слушателите, които не са съгласни с необходимостта да се молят за победа и подкрепа за „своите“, да търсят свещеници, които „се молят повече за мир, отколкото за победа“.
Свещеникът-блогър Святослав Шевченко нарече тези думи „толстоизъм в модерна обвивка“:
„Какво видях и чух? Това е проповядването на ереста на „либералния свят“, която по своята същност е учение за несъпротива срещу злото чрез насилие по нов начин“, смята Шевченко и подчертава, че ако св. князе Александър Невски, Димитрий Донски, Суворов, Ушаков „бяха слушали такива проповеди, тогава отдавна щяхме да сме съсипали страната“.
Еп. Питирим (Творогов) от Руската православна църква реагира много по-остро на предаването с о. Умински, като в интервю за Телеканал „Спас“ нарече свещеника „една от метастазите на страшната болест на либерализма, която е проникнала в нашата църква и ще унищожи нашата родина“. Според него днес Руската православна църква се моли не за мир, а за победа, защото Русия „няма право да губи“ войната с Украйна. В противен случай страната ще получи „вътрешни сътресения“.
Тук трябва да се уточни, че епископът има предвид „Молитвата за Света Рус“, въведена през септември 2022 г. от патр. Кирил по време на литургията за всички храмове на Руската православна църква, където по-специално има следните думи: „Стани, Боже, да помогнеш на Твоя народ и да ни даруваш победа с Твоята сила“. Няма съмнение, че и еп. Питирим, и самият патр. Кирил имат предвид военната победа на Руската федерация над Украйна.
Най-популярният обаче свещеник и блогър в Руската федерация (ако не броите Ткачов), Павел Островски, коментирайки предаването с о. Умински, увери, че тази молитва трябва да се разбира не във военен, а в духовен смисъл и е погрешно да се каже, че тази молитва е „за победата на руското оръжие“. Той смята, че не става дума за победата над Украйна, а над дявола.
Съюз на православните журналисти, чиито текст цитираме тук и който преди войната беше проруска медия, днес коментира „молитвата за победа“ по следния начин:
Трябва да признаете, че е трудно да се предположи, че дяволът се стреми да залови руските войници или да им нанесе физически наранявания. Освен това в почти всички молитви на Православната църква молим Господа за победа над врага на човешкия род. Каква беше необходимостта да се напише нова молитва за победа над дявола, още по-малко да се вмъкне в литургията?
Днес почти цялата йерархия на Руската православна църква говори за военната победа на Руската федерация над Украйна – никой в Руската църква вече не я крие и не се срамува. Вече цитирахме еп. Питирим. И тук, например, е призивът на ръководителя на Синодалния отдел за връзка с въоръжените сили на Руската федерация митр. Кирил към руските войници в Украйна: „Господ да ви дари живот, здраве и, разбира се, победа“.
Може би тези и много други думи от йерархията са останали незабелязани от о. Павел и той просто не е в състояние да повярва в това. Ето какво пише той: „О. Алексий (Умински – бел. ред.) вярва, че думите за „победа“ в тази молитва означават, че се молим за победата на руските военни над военнослужещите на Украйна. Как обаче това може да се съгласува с факта, че юрисдикцията на Руската православна църква се простира както върху територията на Русия, така и върху територията на Украйна?“.
И този въпрос е изключително важен, дълбок и дори трагичен.
Уважаеми о. Павел, ние, милиони вярващи от УПЦ, не можем да разберем това по никакъв начин – как Руската православна църква, смятайки украинците за свое паство, благославя да се води война срещу тях? Да, последните думи ще накарат някой в Руската федерация да настръхне, но какво друго можете да го наречете? В крайна сметка руската армия, чиито действия са горещо одобрени от Руската православна църква, се бие на територията на Украйна с войници от въоръжените сили на Украйна. И в резултат от тези действия войници от въоръжените сили на Украйна са убити и тежко ранени.
И не можем да приемем сериозно твърдението на о. Алвиан, че всички въоръжени сили на Украйна са „нацисти от Азов“. В действителност въоръжените сили на Украйна са стотици хиляди енориаши на УПЦ, това са децата и роднините на свещеници, йерарси, просто нечии съпрузи, братя, бащи. Някои от тях доброволно отидоха да защитят страната си, някои бяха мобилизирани (и продължават да бъдат мобилизирани), без да питат. Почти всяка енория на УПЦ вече има енориаши, чиито роднини са починали на фронта. При всичко това, как може Москва сериозно да очаква, че украинските църкви ще се молят „за победата“ на онези, които убиха близките им? В крайна сметка, според логиката на нейната йерархия, „Молитвата за Света Рус“ е предназначена и за църквите на УПЦ, тъй като в Москва все още наричат УПЦ своя част. Как може човек да се моли за „възстановяване на мира и единомислието във всички страни на Света Рус“ и веднага да моли Бог за победата на една страна от тази Русия над друга?
Когато прочетете всички тези думи в Руската федерация, вероятно ще се появят гневни „справедливи“ контрааргументи за „8 години“, „децата на Донбас“ и безкористното противопоставяне на Руската федерация на антихристиянската цивилизация на Запада.
