Меню Затваряне

Руската православна църква откри своя епархия в Армения

Александър Солдатов
Патриархът и католикос на всички арменци Гарегин II (вдясно) заедно с митрополит Иларион (Алфеев) преди срещата с патриарх Кирил

Александър Солдатов

Внезапността на това решение издава емоционалната реакция на патриарх Кирил към резултатите от срещата на върха на духовните водачи на Русия, Армения и Азербайджан, проведена в Москва на 13 октомври. Само два дни след срещата на върха патриархът свика спешно заседание на Синода на Руската православна църква в онлайн формат, въпреки че преди около три седмици (23-24 септември) Синодът успешно заседава в Даниловския манастир (обикновено заседанията се провеждат на всеки 2-3 месеца). Синодът реши: „Да се ​​образува Ереванско-арменската епархия на Руската православна църква в границите на Република Армения. Преосвещеният архиепископ Клински Леонид да бъде Еревански и Арменски, като запази длъжността си заместник-председател на Отдела за външни църковни връзки“.

През цялата си история Руската църква е уважавала църковния „суверенитет“ на Арменската църква, основана през IV век, и не е нахлувала в нейната територия. Да, руските енории съществуват в Армения от 19 век, но те са подчинени на епархийски центрове в Русия. Сега РПЦ създава такъв център в самия Ереван, който от гледна точка на каноническото право означава непризнаване на съществуващата там арменска йерархия, начело с Католикоса на всички арменци Гарегин II.

За разлика от РПЦ, Арменската апостолическа църква (AAЦ) принадлежи към общността на древноизточните (нехалкедонски) православни църкви. Тези църкви не приемат ученията на събора в Халкидон през 451 г. за начина на съединение на Божествената и човешката природа на Иисус Христос. От своя страна православните (халкидонски) църкви, включително руската, приемат това учение. Съвременните богослови обаче са съгласни, че причината за разделянето през 451 г. е политиката, а не догматите. Древните източни църкви са били разположени на територии, извън контрола на византийския император (по-голямата част от Армения е била част от Персия) и са искали пълна независимост от Константинополския патриарх. И най-доброто оправдание за такава независимост в онези дни са били богословските разногласия и взаимните обвинения в ерес.

По този начин автокефалията (църковна независимост) на AAЦ е с повече от хиляда години по-стара от автокефалията на РПЦ.

Храмът “Покров Богородичен” в Ереван, Армения

През 1990 г., след продължителен богословски диалог, беше подписано споразумението в Шамбези, чиито страни по-специално са РПЦ и ААЦ. Страните по споразумението признаха, че запазват същото учение за Христос, но го изразяват с малко по-различни термини. Оттогава РПЦ многократно показва признаци на внимание към Арменската църква: например, тя подписа споразумение за академичен обмен с нея преди три години. В образователните институции на Руската православна църква бяха защитени доста доброжелателни трудове за отношенията с AAЦ.

Днес в Армения са постоянно действащи няколко руски църкви: “Покров Богородичен” в Ереван, “Св. св. Кирик и Юлита” в с. Димитров и временни – в местата за разполагане на руски военни части. Но това очевидно не е достатъчно за създаването на пълноценна епархия. В допълнение, в точка 1.3 от Устава на Руската православна църква, където са изброени всички държави, съставящи нейната канонична територия, Армения липсва. В този контекст създаването на епархия на Руската православна църква в страната изглежда като чисто политически акт – един от резултатите от позицията, заета от Русия по време на последната Карабахска война. Въпреки значителното военно присъствие на Руската федерация в Армения и нейното членство в ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), Русия по никакъв начин не сдържа напредването на азербайджанските войски и техните доста опасни маневри близо до самите граници на Армения. След разговорите в Москва под егидата на патриарх Кирил, върховният патриарх и католикос на всички арменци Гарегин II заяви на 13 октомври:

“Въпреки готовността на арменската страна да реши окончателно въпросите … ситуацията в региона продължава да бъде тревожна и напрегната поради унизителната и неприемлива войнствена реторика и неконструктивната и ултимативна политика на властите в Азербайджан”.

Той обвини страните в конфликта за „манипулиране на военнопленници“ и предупреди за опасността от „нова, по-широкомащабна война“. Подобна реторика свидетелства, че духовните водачи на Армения и Азербайджан не са успели да се споразумеят за нищо под егидата на патриарх Кирил. И прибързаното решение за създаване на епархия на Руската православна църква в Армения звучи като отговор на руския патриарх на реториката на Гарегин II.

Архиепископ Леонид (Горбачов))

Прави впечатление, че архиепископ Леонид (Горбачов), заместник-председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, е назначен за управляващ епископ на Ереванската епархия, като му е възложено от Синода на Руската православна църква да проучи „многобройните призиви на духовенството на Александрийската православна църква” за прехвърлянето им към Московската патриаршия само преди три седмици. Теоретично РПЦ счита, че цяла Африка е канонична територия на Александрийската патриаршия, но тъй като последната признава автокефалията на православната църква на Украйна (а Москва настоява, че тази църква е „разколническа“), на практика РПЦ започва инвазия в Африка. Очевидно патриарх Кирил е решил да постави архиепископ Леонид, който има външнополитически опит, отговорен за завземането на чужди канонични територии.

Онлайн-Синодът извърши и друго нарушение на Устава на РПЦ – може би по-сериозно от конфликта с Армения. Настоящото издание на Устава, разработено от патриарх Кирил, провъзгласява Архиерейския събор за най-висш орган на каноничната и административна власт в РПЦ (по-рано такъв орган беше Поместният събор, който включваше освен епископи, представители на духовниците и миряни). Архиерейският събор формира всички други органи на църковната администрация – само изборът на патриарх е запазен за Поместния събор. Съгласно точка 3.3 от Устава, Архиерейският събор се свиква поне веднъж на всеки 4 години. Последният такъв събор се проведе в края на 2017 г., следователно крайният срок за провеждане на следващия събор, който е разрешен от Устава, трябва да бъде през 2021 г. Синодът, позовавайки се на „трудната епидемична обстановка“, отлага Архиерейския събор за 26-29 май 2022 г. В този случай не се цитират препратки към църковни нормативни актове, тъй като няма такава причина в Устава за отлагането на събора. Освен това е разумно да се зададе въпросът: ако повече от едно заседание на Синода на Руската православна църква се е провело в онлайн формат, тогава какво пречи и съборът да се проведе в същия формат? Това определено е по-добре, отколкото да изпаднем от правното поле на всички ръководни органи на РПЦ, избрани в междусъборния период.

Освен това отношението на самия патриарх към епидемичната ситуация не е последователно.

Оттеглянето му в дългосрочна самоизолация в щателно охраняваното съоръжение “Скит” в близост до Москва се заменя с периоди на хиперактивност и дори пътувания по епархии. И сега един от основните критици на патриарха, протодякон Андрей Кураев, поддържа цял каталог от абсурди и противоречия, които все повече започват да звучат в патриаршеските проповеди. Между другото, отложеният епископски събор трябваше да състави програма за честване на 75-годишнината на патриарх Кирил – и тази възраст се определя от същия Устав на РПЦ като времето, в което управляващите епископи могат да подадат молба за пенсиониране поради старост (патриархът не планира да напише такова искане).

Уви, не само църковната геополитика, но и някои „лични характеристики“ стоят в основата на решенията на ръководството на РПЦ в последно време, което води до изолацията му от други поместни църкви. Този процес обаче е доста “синхронизиран” със случващото се в “голямата” външна политика на Руската федерация.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Новая газета

Posted in Новини, Новини от света

Подобни: