Християнство.бг
Ново социологическо изследване на Православния хуманитарен университет „Свети Тихон“, цитирано от Ведомости, показва отчетлив спад на православните християни в Русия през последните 15 години. Ако през 2011 г. 78% от руснаците са се определяли като православни християни, то през 2026 г. този дял вече е 65%.
Изследването е проведено сред 1501 пълнолетни респонденти през февруари и март 2026 г. и очертава картина на постепенно отдалечаване от РПЦ, особено сред по-младите поколения. Данните показват, че 16% от анкетираните не се идентифицират с никоя религия, атеистите са 6% от населението, 9% се самоопределят като мюсюлмани, а 3% принадлежат към други вероизповедания.
След разпадането на СССР Русия преживява силен религиозен ренесанс. През 90-те години и началото на XXI век Руската православна църква постепенно възстановява общественото си влияние, а религията започва да играе важна роля в изграждането на новата руска идентичност.
Според професора от Руския държавен университет за хуманитарни науки Валентина Слобозникова, цитирана от Ведомости, в условията на политическа и социална несигурност след разпадането на СССР много хора са се обърнали към религията като форма на стабилност и идентичност.
Тази тенденция обаче започва да отслабва след 2019 г. Според експертите Русия постепенно навлиза в процес на секуларизация, сходен с този, наблюдаван в голяма част от Европа още в началото на XXI век.
Една от най-интересните констатации в изследването е разликата между религиозна идентичност и реален християнски живот и праксис. Макар 65% от руснаците да се определят като православни, значителна част от тях рядко участват в църковния живот:
- 32% от православните никога не посещават религиозни служби;
- само 17% посещават служби няколко пъти годишно или по-често;
- едва 1/3 посещават храмове на Руската православна църква сравнително редовно.
Тази разлика кара социолозите да говорят за феномена „културно православие“, при което религията се възприема повече като част от националната и етническата принадлежност, отколкото като осъзнат църковен живот.
Изследването показва, че по време на пандемията от COVID-19 религиозността временно се е повишила. Повече хора са посещавали богослужения и са участвали в тях, вероятно заради несигурността и страха, свързани със здравето и бъдещето.
След пандемията обаче тенденцията отново се обръща към спад.
Настоящата война в Украйна, официално наричана в Русия „специална военна операция“, също влияе върху религиозното поведение. При част от населението кризисната ситуация засилва търсенето на духовна опора, но при други води до още по-голямо дистанциране от институционалната религия.
Темата предизвика сериозен интерес в руските медии. Коммерсантъ и Газета.ru акцентират върху статистическия спад на „православната идентичност“, докато независимото издание The Moscow Times поставя въпроса дали отслабването на религиозността не подкопава един от основните елементи на официалния държавен консервативен наратив.
Между християнската вяра и държавната идеология
От началото на руската инвазия в Украйна Руската православна църква многократно публикува изявления в подкрепа на действията на Кремъл. През март 2024 г. на Световния руски народен събор, председателстван от патриарх Кирил, войната беше определена като „свещена“. Главата на Руската православна църква нееднократно призова вярващите да се молят за Владимир Путин, правителството и руската армия, а през януари 2026 г. заяви, че хората, които не подкрепят политиката на Кремъл, трябва да бъдат разглеждани като „предатели на родината“.
На този фон в различни части на Русия се наблюдава засилена милитаризация на църковната среда. В някои храмове и енории започнаха да се организират курсове по стрелба и военно обучение с участието на ветерани и участници в т.нар. „специална военна операция“. Част от духовниците започнаха открито да използват проповедите си за подкрепа на военните действия, а отделни представители на църквата нарекоха противниците на войната носители на „духа на Антихриста“. В някои случаи свещеници публично насърчаваха енориашите да подписват договори с руското Министерство на отбраната.
Според анализатори именно това все по-тясно обвързване между църквата, държавата и военната реторика може да е една от причините част от руското общество — особено по-младите поколения — постепенно да се дистанцира от институционалното православие.
Въпреки отчетливия спад, православието остава доминиращата религиозна идентичност в Русия. Данните обаче показват постепенна трансформация на обществото към по-индивидуализирано и дистанцирано отношение към вярата.
Този процес не е уникален за Русия. Подобни тенденции се наблюдават в много европейски държави, където традиционните религиозни институции губят влияние, докато религиозната идентичност все повече се превръща в културен и символен маркер.
Русия обаче остава особен случай, защото православието е тясно свързано не само с духовността, но и с държавната идеология, националната идентичност и политическата легитимност. Именно затова дори умерен спад в религиозността може да има по-широки обществени и политически последици през следващите години.
