Сергий Шумило // Религиозно-информационна служба на Украйна
Румънският сайт stiripesurse.ro публикува коментар на Румънската патриаршия относно ситуацията в украинското православие, в който се настоява за правото на Румънската църква да открие собствена църковна структура за румъноезичното население в Украйна — т.нар. „Румънска православна църква в Украйна“.
Отхвърляйки възможността румънските енории в Украйна да преминат към Православната църква на Украйна (ПЦУ) и да се създаде отделен румънски викариат в нейната структура, РумПЦ отправя критики към украинската държава, която, както се подчертава, „отказва да признае Религиозното обединение (Управление) на Румънската православна църква в Украйна“.
Без да се споменава нито дума за войната на Русия срещу Украйна, за разрушенията (включително на стотици православни храмове и други култови сгради) и хилядите жертви сред цивилното украинско население в резултат на над 10-годишната жестока руска агресия, Румънската патриаршия обвинява украинската държава в нарушение на действащото законодателство относно правата на РумПЦ да действа в Украйна. Освен това те настояват за необходимостта от „получаване на писмени гаранции от църковните власти и украинската държава, че етническата и езиковата идентичност на румънците ще бъде зачитана и че тези румънски православни ще могат да се организират в румънски православен викариат и да развиват духовни връзки с Румънската патриаршия“.
Авторите на коментара предполагат, че евентуалното признаване от страна на Румънската църква на автокефалията на Православната църква на Украйна (ПЦУ) „автоматично ще доведе до засилен натиск от страна на украинската власт“ с цел да принуди румъноезичните вярващи, вместо да останат в т.нар. „РумПЦ в Украйна“, да преминат „под юрисдикцията на митрополит Епифаний“.
Коментирайки причините за разделението и кризата в украинското православие, Румънската патриаршия смята, че те са следствие от присъствието в Украйна на „руски вярващи“ и техните „връзки с Московската патриаршия“: „Томосът беше приет само от украинските православни, които не бяха в общение с Московската патриаршия. По този начин проблемът с църковното единство в Украйна все още не е напълно решен, включително и защото тук има голям брой руски вярващи, които поддържат преки връзки с Московската патриаршия“, се казва в коментара.
Що се отнася до УПЦ (Украинската православна църква), в РумПЦ тя се споменава изключително като структура на Московската патриаршия в Украйна. В коментара се отбелязва: „на територията на Украйна, особено в района на Северна Буковина, се намират 127 румънски православни енории, които се намират под юрисдикцията на Украинската православна църква — Московска патриаршия“.
С други думи, РумПЦ недвусмислено нарича УПЦ „руски вярващи, които поддържат преки връзки с Московската патриаршия“, игнорирайки факта, че сред нейните миряни има много украинци. В коментара не се споменава нищо за евентуална „независимост“ на УПЦ от МП. Оттук следва, че РумПЦ не признава независимостта на УПЦ и възприема нейните архиереи и духовници като представители на Руската православна църква в Украйна.
В коментара представителите на Румънската патриаршия подчертават, че нейната позиция относно църковната ситуация в Украйна остава непроменена от 2018 г.: „Препоръчано беше на Вселенската патриаршия и Московската патриаршия чрез диалог да намерят решение на посочения църковен спор, като се запази единството на вярата, уважи административно-пастирската свобода на духовенството и вярващите в тази страна (включително правото на автокефалия) и се възстанови евхаристийното общение“.
„В случай на неуспех на двустранния диалог трябва да се свика Събор на всички предстоятели на православните църкви за решаване на съществуващия проблем“ и да се приложи „общоправославно посредничество, както беше направено в случая с разкола в България“, подчертават в РумПЦ.
Едновременно с това, настоявайки за създаване на отделни структури на РумПЦ в Украйна, нейните представители отбелязват, че „на следващото заседание на Свещения Синод приоритет ще бъде даден на факта, че на територията на Украйна, особено в района на Северна Буковина, се намират 127 румънски православни енории“. Това означава, че Румънската патриаршия очевидно не изключва възможността да приеме тези енории под своя юрисдикция и да създаде от тях отделна църковна структура в Украйна, която да бъде подчинена пряко на Букурещ.
Такива намерения не съвпадат с принципите на каноничния ред в повечето поместни православни църкви, където се счита, че на територията на една държава трябва да действа само една автокефална поместна църква. Но този принцип не винаги се спазва напълно. Самата Румънска патриаршия има своя епархия на територията на Сърбия с център в сръбския град Вършац, докато на територията на Румъния действа отделна Тимишоарска епархия на Сръбската църква с епископ, който има седалище в румънския град Тимишоара.
През 2011 г. Йерусалимската патриаршия протестира срещу откриването на енория и изграждането на храм на Румънската патриаршия на нейната канонична територия в Йерихон, обяви прекъсване на евхаристийното общение между двете патриаршии и лиши от сан изпратения от Румъния предстоятел на този храм — архимандрит Йероним (Кречу).
Подобно противопоставяне съществува и между Румънската и Московската патриаршии във връзка с наличието в Молдова на две паралелни структури — Бесарабската митрополия на РумПЦ и Кишиневската митрополия на РПЦ (МП). Московската патриаршия не признава правото на Румънската църква да има свои енории и епархии на територията на Молдова, като налага „санкции“ на всички духовници, които напоследък преминават от МП към РумПЦ. На 29 юни 2025 г. архиепископът на Бълци и Фалешти Маркел (Михееску) от Московската патриаршия в Молдова обвини румънските власти и Румънската патриаршия чрез руски медии в „завземане на храмове“ на Московската патриаршия в Молдова. Повод за това стана ситуацията около храма в село Гринауци, Ришкянски район, където, според митрополита на МП в Молдова, „храмът се опитват да завземат свещеници от Бесарабската митрополия, подчинена на Румънската патриаршия“.
