Румънска патриаршия: "Тази война е причинена от една клинична имперска визия" • Християнство.бг

Говорителят на Румънската патриаршия Василе Бънеску за това как истинският християнин трябва да се отнася към кризата в Украйна:

“Истинският християнин, бил той клирик или мирянин, е вдъхновен от Евангелието и носи решаваща нравствена отговорност да се отнася с яснота и подобаващо спрямо реалността, особено когато тя е белязана от несправедливост, идеологическа омраза или от избиването на хиляди невинни хора във война, предизвикана от един изгряващ герой с черти на антихрист, който с жестове на луциферна преструвка заема позата на загрижен за отечеството баща, на благодетел на народите, на защитник на християнството и велик строител на храмове¹.

Истинският, а не заблуденият християнин, реагира в такава обстановка, пропита от страдание и смърт, с нравствени дела и ясни думи за мир, като разграничава справедливостта от несправедливостта, истината – от лъжата, съучастничеството – от честността, жестокостта – от човечността, без излишна дипломатичност, дори църковна такава; назовавайки злото – зло, и доброто – добро.

Истинският християнин не се хвърля сляпо в полето на фалшивите новини, разпространявани от коварна антиевропейска пропаганда, защото той е по природа верен на истинската християнска Европа. Той не започва да държи акробатични помирителни речи, да изнася изпълнени с византийска орнаментика проповеди, да употребява прашни цитати и банални фрази, лишени от всякакъв смисъл и от допир с жестоката реалност, която го заобикаля.

И най-вече, истинският християнин притежава яснота и нравствено въображение, духовна прозорливост, способност да различава между позволеното и полезното, между допустимото и забраненото; между задължителното и това, което не e. Той прави разлика между истински и достоен водач на Църквата Христова и такъв, който е нравствено и християнски опозорен чрез цинично съучастие в най-отвратителните неща, които човек, останал без Бога, е способен да извърши, а именно: завоевателна война, терор, измъчване и масово избиване на хора, които Христос нежно ни е заповядал да обичаме като себе си, а не да смазваме под тежкия и незаконно мачкащ ботуш на смъртта.

Поразеното от войната лице на нашия ближен кара истинския християнин да излезе от топлохладния комфорт на неделното християнство и да направи това, което би искал другите да направят за него, ако беше на мястото на този, който се нуждае от него днес.

Именно това направиха и правят днес, възхитително, и под въздействието на християнския здрав разум, румънските клирици и миряни, които се намират в районите на църковните епархии, където пристигат бягащи от тази война.

Война, предизвикана от политическа патология, от една клинична имперска визия и, макар и имплицитно, скандално благословена² от човек, лишен от морално сетиво и провиждащ „силите на злото“ именно там, където те не са, като по този начин хитро, но и напълно непочтено подменя местата на агресора и жертвата.

Присъствието пред очите ни на другия, останалия без средства и без дом, изисква от нас действия, отговарящи на собствената ни степен на християнско съзнание, на силите на нравствената ни природа, на благородството, които дори не подозираме, че притежаваме. Тези жестове придават голямо достойнство на християнското свидетелство и на общността, към която принадлежим.

В един критичен за християнска Европа момент, когато демокрацията трябва да остане политически неприкосновена, християните от всички деноминации и всички хора са обединени от едни универсални нравствени ценности. Когато тези ценности са усвоени, те действат в обществото като противоотрова, която изкоренява неконтролируемите импулси към масово убийство, към автокрацията като хоби, към агресията спрямо ближния, към потискането на свободата и достойнството на човека.

Всички трябва да преминем през теста на храбростта: да изповядаме истината в правилния момент, да стоим твърдо срещу варварството и да се борим да запазим на всяка цена цивилизацията на Декалога³ и на европейската култура на диалога – здравословната структура, която спомага за намаляването и дори за премахването на заплахата за нашето спасение. Заплаха, която идва от наричането на злото – добро, и на доброто – зло”.

————–

Превод от английски: Вера Давидова

Източник: Orthodox Times

1
Възможно е авторът да се опитва да направи алюзия към друг един велик строител и благоустроител на храм (в Йерусалим), останал в историята като жесток убиец на деца (бел.прев.).
2
Курсивът мой (бел.прев.).
3
Декалог – десетте Божии заповеди (бел. прев.).