Християнство.бг
Ръководителят на руската църковна дипломация митрополит Антоний ще кацне в Скопие и ще бъде посрещнат с високи почести в Скопската архиепископия.
Вторият човек на Руската православна църква идва в Македония, и то в изключително важен период не само за МПЦ-ОА, но и за държавата, а македонските медии, както обикновено, научават от чужбина. Посещението на такъв човек не е нещо, което се уговаря днес за утре, затова македонската църква нямаше време да информира медиите. Фактът, че новината е пазена в тайна, има само едно послание. Обществото изобщо не трябваше да знае. И какво то не трябваше да разбере? Да не узнае какво ще се обсъжда? Споразумение или таен план за някаква тайна стратегия? Какво искаха да скрият от MПЦ-OA?
Фактът, че в МПЦ-ОА смятат, че всичко може да се прави на шест, осем, десет… очи, е сериозен проблем за Църквата от гледна точка на нейното разбиране за общуването с обществеността. Но фактът, че един от най-влиятелните хора в Руската църква идва в Република Македония, и то точно сега, когато Руската църква в целия православен свят е белязана като стратегически съюзник на военната интервенция в Украйна, е сериозен проблем за Р Македония.
Но по правило обществеността винаги научава тайните неща. И този път разбра, но чрез българските медии. Но нейсе… За щетите от подобен род „общуване“ с обществото всеки си носи последствията.
Сега малко по същество.
В момента Македонската православна църква няма точен отговор на ключовия въпрос относно това посещение. По чия покана идва ръководителят на руската църковна дипломация?
Отговорът на този въпрос трябва да даде пълната картина на пътя, поет от MПЦ-OA. Ако митрополит Антоний идва по негова покана, тоест ако посещението на някого е по негово желание, това е едно, но ако посещението му е по искане на МПЦ-ОА, тогава е съвсем друго. За първото може да се прояви разбиране, за второто ще се носи отговорност.
Съвсем сигурно е, че и след това посещение в Скопие много въпроси няма да получат пълен отговор. Обществеността няма да знае целта на посещението, няма да знае подробности за това, което е било обсъждано, но ходът на събитията в бъдеще ще определи какво точно и как е било договорено, и в чия вреда.
Българските медии пишат, че целта на Антоний е да спечели МПЦ-ОА на страната на руския църковен свят. И не е нужно да си голям пророк, за да проникнеш в тази същност, защото тя не е нито тайна, нито уравнение с две неизвестни.
Според неофициалната информация руският църковен дипломат идва с предложение за пакт с МПЦ-ОА. Тя ще предложи някои гаранции за Всеправославен събор, на който МПЦ-ОА ще бъде призната за автокефална с името „Македонска църква“ от всички църкви, а в замяна МПЦ-ОА ще прекрати всички комуникации с Вселенската патриаршия и ще откаже всякакъв Томос, издаден от патриарх Вартоломей.
Ако погледнете различни проруски структури в и около МПЦ-ОА, които поддържат тезата за уж окончателно разрешения църковен въпрос с „томоса“ от СПЦ и признанието от РПЦ, тогава такова възможно предложение от руския митрополит не е невероятно.
Принципи и принципи
Но в контекста на тези събития, особено преди вземането на каквито и да било стратегически решения, и в контекста на настоящите становища и позиции, застъпвани от Руската и Сръбската църкви, е добре да си припомним становищата и позициите, които Руската и Сръбската църкви застъпваха преди по отношение както на автокефалията на МПЦ-ОА, така и на името на МПЦ-ОА.
Някъде през 2012 г. вече покойният епископ Лаврентий от СПЦ (който имаше доста либерална позиция по въпроса за македонската църква) заяви, че МПЦ-ОА трябва да получи автокефалия. В отговор на това свое изказване той получи ожесточено публично изобличение, отправено във вид на отворено писмо от Бачкия епископ Ириней Булович, озаглавено „Quo vadis, Laurentie?“. Писмото му бе изпълнено с изключително обидни думи за Шабачкия епископ, чиито познания по богословие Ириней сравни с тези на студент първа година. Основната точка на този пламенен отговор на Ириней Булович бе тезата, че СПЦ не е църквата, която може да даде автокефалия, а само църквата, която може да предложи автокефалия. „Вината“ на неговия събрат в Христа се състоеше в това, че той се осмели да спомене възможността за автокефалия на МПЦ-ОА – църква, за която Ириней използва десетки обидни епитети. Ето какво пише в това писмо:
„Предизвикан съм от неговото крайно необмислено, несериозно и неприемливо в църковно-канонично отношение изказване, че Църквата ни трябва да предостави независимост или автокефалия на т.нар. Македонска църква. Така, според логиката на Лаврентий, един църковен разбойнически преврат, антисъборен и антиканоничен акт на самопровъзгласяване на автокефалия, извършен с активното участие и подкрепа на светските, безбожни и антицърковни власти, трябва просто да бъде признат: беззаконието трябва да бъде обявено за законно, разколът – за църква, омразата – за любов, злото – за добро. Докъде ще ни отведе това? (…) Дали блаженопочиналите патриарси Герман и Павле, както и толкова много наши владици през почти половинвековния разкол бяха в тежка заблуда или в състояние на душевно разстройство, когато въпреки всички заплахи на тогавашния режим, заеха категорично канонично единствено възможната позиция спрямо църковните превратаджии и техните наследници? Грешат ли всички поместни православни църкви – или са „незрели“, както казват лидерите на разкола в Скопие – като в знак на солидарност със СПЦ не признават самопровъзгласилата се автокефалия и отказват канонично общение с разколниците? Нещо повече, богословските познания, особено в областта на еклисиологията, на преосвещения апологет на разкола и правата на разколниците, са толкова големи и толкова задълбочени, че той няма и най-бегла представа как се е давала и придобивала автокефалия в Православната църква в продължение на векове, и явно дори не е чувал за съвременния, общоправославен консенсус по този въпрос. Ако беше чул нещо по въпроса, щеше да знае, че никоя поместна църква сама по себе си не може да даде автокефалия, а само да предложи на всеправославно обсъждане въпроса за евентуална независимост на някои от своите епархии. Съжалявам, че моят уважаван старши събрат и колега не знае (или може би не иска да знае?) това, което днес знае всеки първокурсник по богословие, а дори и всеки семинарист“ – пише тогава Ириней Булович.
Всичко, което Булович написа за Лаврентий през 2012 г., десет години по-късно той може да напише вече за самия себе си. Най-подходящото заглавие за такова писмо днес би било „Quo vadis, Irineje?“. Съвсем ясно е, че днес в СПЦ действат други интереси, различни от „каноничните норми“. Днес тези интереси налагат именно СПЦ да издаде Томос за автокефалия на църквата в Северна Македония. Според логиката, ако нивото на богословско образование на Лаврентий (който поиска от СПЦ признаване на автокефалия) е било на ниво по-ниско от това на студент първа година по богословие, какво е нивото на богословско образование на тези, които сега издават Томос за автокефалия?
Да разгледаме позицията на Руската православна църква. Това е църквата, която някъде през 2003 или 2004 г., когато СПЦ вече беше създала ПОА като паралелна църква и твърдеше, че с това църковният въпрос е решен в Македония, МПЦ-ОА покани в лицето на тогавашния ѝ патриарх Алексий, да бъде медиатор в спора между СПЦ и МПЦ. Формално такова нещо не се случи, но неофициално Руската църква играеше такава посредническа роля.
В резултат на това през 2007 г. Николай Балашов дойде на първата Световна религиозна конференция в Охрид. Той е заместник-председател на Отдела за външни църковни връзки на Руската църква. Говорим за един изключително интелигентен човек, църковен дипломат, който на практика е главният оперативен работник в този отдел на Руската църква. Там той работи и днес. На практика ръководителите на църковната руска дипломация се сменят, но той не. През 2007 г. е заместник на тогавашния митрополит Кирил, сега патриарх на РПЦ. След Кирил като ръководител на църковната дипломация идва Иларион Алфеев, а след него отпреди шест месеца сегашният Антоний, който идва в Скопие.
Записах интервю с Николай Балашов в Охрид през 2007 г. Макар и в дипломатичен тон, в това интервю той очерта скелета на възможното бъдещо решение на църковния спор. Особено важна е частта за наименованието на MПЦ-OA. Балашов е категоричен, че името „Македонска православна църква“ е практически неприемливо име за църквата, която трябва да получи пълна автокефалия. Ето защо тогава той за първи път предлага решението МПЦ да търси признание под древното си историческо име.
Вижте частта от интервюто точно около името на MПЦ.
В отговорите на Балашов най-важни са два акцента. Първият е, че за реално решение на автокефалията на МПЦ-ОА е необходимо нейното приемане с консенсус от всички църкви. А за да стане това, е необходимо МПЦ да направи компромис с името си. Най-безболезнения компромис е името Охридска архиепископия. Въпреки, че нищо не се е променило в същността на църковните правила от тогава до днес, днешната позиция на Руската църква на практика води в обратна посока на тази, която тя застъпваше тогава. Тази обратна посока на практика води до задънена улица, и именно – емоционалният елемент сред македонската църковна общественост се използва като стръв за това.
Две години след посещението на Балашов, през 2009 г., МПЦ направи уставна поправка в името си, като добави името Охридска архиепископия. Това се представи пред обществото като ответна мярка срещу използването на това име от Вранишковски (ПОА), за да му се попречи на евентуалната регистрация. По същество добавянето на „Охридска архиепископия“ към името на МПЦ е предложение на Николай Балашов и Руската църква, за да се даде възможност за ново наименование на църквата. Официалното име „Охридска архиепископия“ е името, което ще се използва в комуникацията с блока на гръцките църкви, а името „Македонска православна църква“ – за блока на славянските църкви.
Предстоятелят на МПЦ на Църковно-народния събор на 12 ноември 2009 г., когато беше взето решението за промяна на уставното име, заяви:
„Трябва да е ясно, че името на църквата е самата църква. Нейната история, и нейното настояще, и нейното бъдеще. Името на Македонската православна църква включва името Охридска архиепископия и името Юстиниана Прима. Който познава историята, не може да отрече това“, каза тогава архиепископ Стефан.
Девет години по-късно, на църковно-народния събор през октомври 2018 г. в Калища, архиепископ Стефан прави по-широк преглед на македонския църковен въпрос – именно в годината, в която настъпват важни моменти в отношенията на МПЦ-ОА с православния свят и когато вече е повдигнато искане за апелация пред Вселенската патриаршия.
В тази реч на архиепископа, която е включена в неговата книга със събрани речи и съчинения, той казва между другото:
„…Помним десетилетията мъчения и унижения от страна на СПЦ. Комисиите на двете църкви заседаваха няколко пъти. Непрекъснато ни поставяха разни условия…когато „приключваха“ с исканията си, ни пращаха в Цариград: божем и той да ни признае, защото последната дума така или иначе имал той: Вселенския патриарх! Отивахме в Цариград и там ни казваха първо да се споразумеем със сърбите и чак тогава ще ни приемат! И така 60 години – и не можем да се споразумеем. Междувременно, търсейки изход от ситуацията и имайки предвид, че като последна църква, управлявала епархиите в Република Македония, която, подобно на предшественичката си, дойде с окупационна армия, поискахме от Българската църква да ни помогне и се обърнахме към нея с надеждата, че чрез София нашият въпрос ще бъде актуализиран и вярвам, че успяхме! Веднага Белград реагира, Константинопол се обади, Москва направи коментар… затова казвам, че успяхме, защото името на нашата църква вече постоянно се споменава от различни кръгове в православието. Но явно времената се променят. Всеки тълкува каноните по свой начин и ги практикува по свой начин, съобразно нуждите си”, каза тогава архиеп. Стефан.
Пет години след неговата реч MПЦ-OA е на кръстопът. Да продължи по пътя, по който успешно е вървяла досега, и да се възползва от историческия си шанс, като бъде приета напълно в православния свят, или да играе на руска рулетка, знаейки, че револверът е пълен.
———-
Бележка на редакцията:
В статията Поздравленията за рождения ден обаче бяха послание за „канонична автокефалия“, авторите на Religija.mk отбелязват: „В съобщението на Руската църква ясно се посочва, че участниците в срещата са разговаряли за актуалната ситуация в православния свят, обсъдили са перспективите за развитие на отношенията между Московската патриаршия и Македонската православна църква – Охридска архиепископия и теми от общ интерес. Най-важното е, че в съобщението се казва, че руската делегация е поздравила архиеп. Стефан за „каноничната автокефалия“. Това на практика означава, че съветите на руската църковна делегация са били повече от ясни. Не за Томос на Вселенската патриаршия и пълно игнориране на Вселенския патриарх: „Волоколамски митрополит Антоний до Негово Блаженство Охридски и Македонски архиеп. Стефан предаде поздрави и топли пожелания на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил, като още веднъж поздрави главата на Македонската православна църква – Охридска архиепископия за предоставянето на канонична автокефалия. В атмосфера на обич и братско разбирателство участниците в срещата обмениха мнения за актуалната ситуация в православния свят, обсъдиха перспективите за развитие на отношенията между Московската патриаршия и Македонската православна църква – Охридска архиепископия и отправиха редица на други теми от общ интерес, пише в съобщението на Руската църква“.
