
Един от векторите на кремълската пропаганда в Западните Балкани е свързан с етикетирането на всяка икуменическа ангажираност като възраждане на т.нар. „униатство“ – понятие, което предполага опити православието да бъде приведено в общение с Ватикана. Москва разглежда подобна ангажираност като средство Ватиканът да разшири католическото си влияние – наратив, използван за представяне на Русия и Руската православна църква като основния защитник на православното християнство.
В статията са анализирани основните наративи на кремълската пропаганда по повод годишнината от празнуването на Никейския събор и как умишлено се внушават страхове и разделения в Църквата. Основна цел на пропагандата е Вселенският патриарх Вартоломей, за когото се налага внушението, че е изпаднал в ерес и поради това първенството на Константинопол трябва да бъде отменено. Основна роля в тази атака играят някои украински и руски духовници, както и сръбската националистическа пропаганда, успешно разпространявана чрез църквата.
Д-р Андрея Богдановски е експерт по политика за сигурност и отбрана с богат опит в Западните Балкани, заемал значителни консултантски роли в правителствени и неправителствени организации, фокусирайки се върху стратегически въпроси и такива, свързани със сигурността. Получава докторска степен от Университета на Бъкингам, Великобритания, където изучава движенията за църковна автокефалия в Източна Европа и на Балканите. Провежда задълбочени изследвания, предоставяйки ценна информация за отношенията между църквата и държавата в региона. Андрея Богдановски е допринесъл и за множество публикации относно реформата в сектора за сигурност и интеграцията в НАТО. Статията е публикувана за първи път от Truthmeter.mk (Република Северна Македония), в рамките на проекта за борба с дезинформацията в Западните Балкани.
* * *
Никога не е било въпрос дали, а колко бързо съвместното отбелязване на Първия вселенски събор в Никея от 325 г. сл. Хр., което се състоя само преди няколко седмици, ще бъде атакувано заради своята икуменическа символика сред славянските православни християни. Критични гласове, близки до Белград и Москва, вече започнаха да нападат Вселенския патриарх Вартоломей за насърчаване на „папистки“ тенденции в Изник.
В Черна гора, където Сръбската православна църква (СПЦ) отдавна заема силни позиции, проруски и просръбски медии през годините систематично използват символични жестове на икуменическо сближаване между Рим и Фенер, за да хвърлят съмнение върху Вселенския патриарх. Така импулсът, създаден от юбилейните чествания на Никея, се превърна в основна мишена за внасяне на проруски наративи, целящи поддържане на разединението сред православните християни.
Настоящият епизод се вписва в по-широк наратив, в който Москва е представяна като бастион и защитник на традиционното православие, докато Вселенският патриарх е изобразяван като фигура, готова да упражнява власт, подобна на папската, и да прави компромиси с Православната църква.
Политическото и църковното влияние на Белград върху религиозните дела в Черна гора, което бе особено засилено след подписването на „Основното споразумение“[1] между правителството на Черна гора и Сръбската православна църква през 2022 г., също така консолидира информационната екосистема в страната, като позволи безконтролно присъствие на сръбски и руски църковни вектори на влияние.
Според скорошен доклад на Центъра за дигитална криминалистика на Черна гора (DFC), напоследък руските хибридни операции на Балканите, включително в Молдова, са станали по-агресивни. В Молдова руските разузнавателни дейности следват същия модел, както в Черна гора през 2016 г. — разчитайки на църковния елемент и използвайки Сърбия и в двата случая като „централен хъб за параразузнавателните дейности на ГРУ“.
Според DFC целта на тези операции е „да се отслаби проевропейската ориентация на страната, да се подкопае доверието в институциите и да се създаде атмосфера на политическа нестабилност“.
Подобно на изборите в Молдова тази есен, които се разглеждат като решаващи за бъдещето ѝ в ЕС, докладът предупреждава за опити за дестабилизиране на Черна гора преди парламентарните избори през 2027 г., тъй като страната се намира на прага на присъединяване към Европейския съюз.
DFC също така посочва нарастващото разпространение на руски наративи, разпространявани чрез дезинформационни новинарски източници на Балканите и в други части на Европа, които са благосклонни към Москва и са създадени да наподобяват надеждни новинарски платформи. Тези медии разпространяват дезинформация и разделящи послания, които впоследствие се усилват чрез социалните мрежи.
Любомир Филипович, черногорски политолог, специализиращ във външното влияние и информационната интегритетност, заяви пред Antidisinfo.net, че руската църковна пропаганда в Черна гора се разпространява чрез различни канали в социалните мрежи, включително Telegram групи като Rat Uživo и BuntCG, както и чрез традиционни медии като новинарските портали Borba, In4s, Adria и телевизия Prva TV.
По думите му вече има случаи на агенти на влияние, действащи „вътре в обществената телевизия — както на национално, така и на местно ниво“, като добавя, че все по-често „местните власти открито се насочват към проруски послания, което прави разпространението по-лесно и по-координирано“.
През последните месеци информационното пространство на Черна гора бе залято от новини, свързани с усилията на Сръбската православна църква да реабилитира четническия командир от Втората световна война Павле Джуришич[2]. Неговият незаконно поставен паметник, издигнат в близост до град Беране, беше скрит в скръбски манастир – процес, ръководен от противоречивия митрополит на СПЦ Методий[3]. Това, заедно с опитите за узаконяване на малка църква[4], поставена в началото на 2000-те години и пренесена с хеликоптер на планината Румия, свидетелства за способността на Сръбската православна църква да влияе върху политическите процеси и медийните наративи в Черна гора.
Вторият вектор е руският, който се упражнява чрез православни канали, разчитащи на вътрешноправославни разломи и богословски аргументи. Две черногорски медии[5] – In4S и Borba, известни с просръбските и проруски си нагласи, последователно отразяват събитията в антиконстантинополски тон. Те често се позовават на руски източници като Russia Today (RT) и Sputnik, като усилват техните наративи и нерядко директно препубликуват съдържание.
„Униатска“ паника
Една такава статия[6], публикувана в In4S и взета от RT Balkan[7], пита в заглавието си дали „унията“ между католиците и православните вече е започнала. Този тип рамкиране цели да въздейства върху чувствата на вярващите, като внушава форма на „предателство“ от страна на Вселенския патриарх, който – според статията – с участието си в доксологията[8] и Божествената литургия, в присъствието на папа Лъв XIV, се е съгласил да подчини православието. Това е пример за използване на медийното пространство за проектиране на исторически страхове.
Поставяйки под въпрос доколко „добронамерено“ е било дългоочакваното отбелязване на годишнината от Никея, материалът подчертава отсъствието на Руската православна църква, което отдава на томоса за автокефалия, който даде Вселенската патриаршия на Православната църква на Украйна през 2019 година.
Статията почти изцяло се опира на коментари на професора от Юридическия факултет Зоран Чворович, който твърди, че съвместната икуменическа молитва на брега на езерото Изник миналия месец „не е била просто обикновена молитва“, а „идеален повод папата да прокарва унията“ — идеята доведе православието до общение с Рим. Той допълнително заявява, че настоящото разединение сред православните със сигурност е добре известно във Ватикана и вероятно се разглежда като възможност за разширяване на католическото влияние. В текста не са цитирани други експерти.
Диалогът в Никея – между сближаването и уверението
Опасенията около теорията за „унията“, макар и да не са нови, придобиха по-голяма видимост през тази година, подхранени от дискусиите за постигане на съгласие относно обща дата за Великден при предишния папа (Франциск) като част от импулса, създаден от Никея.
Според Тетяна Деркач, украински анализатор по религиозни въпроси, възможността за „уния“ има дълбоко историческо значение за Русия и остава „болезнена тема“ за Руската църква, която разглежда преминаването към униатството и католицизма като „предателство към християнската вяра“.
„Руската църква възприема униатството като агресивна прозелитистка кампания на Рим сред традиционно православни народи“, заяви тя пред Antidisinfo.net.
Макар че, като християни, всякакъв вид разделение е вредно за празнуването на Христовото възкресение, и двамата религиозни лидери отхвърлиха призивите за незабавно обединение между католици и православни, отричайки всякаква форма на подчинение.
След посещението си в Никея папа Лъв заяви, че целта е „общение, което не предполага поглъщане или доминиране, а по-скоро обмен на даровете, получени от нашите църкви от Светия Дух, за слава на Бог Отец и за съграждане на тялото Христово“[9].
Говорейки по-рано по въпроса за постигане на съгласие относно обща дата за Великден[10], Вселенският патриарх Вартоломей подчерта, че това може да стане единствено чрез съборно решение, тоест чрез свикване на всеправославен събор. Миналата година той увери православните предстоятели, че всяко евентуално решение за обща дата на Великден няма да означава обединение[11] с Римокатолическата църква.
„Това споразумение се отнася единствено до датата на честването на Великден и не предполага съвместни литургични практики с нашите римокатолически братя, които биха изисквали църковно общение между нашите църкви — състояние, което все още не сме постигнали, въпреки напредъка в богословския диалог и значителните предприети стъпки“, поясни Вартоломей през декември 2024 г.
От Украйна до Балканите
На фона на засилващото се икуменическо внимание около честванията в Никея, черногорският портал In4s миналата година препубликува друга статия[12], предупреждаваща за уж надвисващата „уния“ и предполагаемите ѝ последици за Сърбия и Черна гора.
Статията (взета от Sputnik Сърбия)[13] акцентира върху доклад[14] на Запорожкия и Мелитополски митрополит на Украинската православна църква (УПЦ) Лука (Коваленко) на конференция в Белград, посветена на ролята на Константинополската патриаршия в Украйна, организирана от Центъра за руски изследвания към Факултета по политически науки.
В Украйна митрополит Лука е известен с агресивната си позиция срещу независимата Православна църква на Украйна (ПЦУ) и патриарх Вартоломей. През 2024 г. Службата за сигурност на Украйна му връчи уведомление за подозрение[15], в което се твърди, че по време на богослужения той е използвал реторика срещу вярващи от други вероизповедания, като по този начин е подкопавал обществено-политическата обстановка във фронтовия регион в полза на държавата агресор.
В изказването си в Белград той определи създаването на независимата ПЦУ като „изпитателен полигон“ за „униатския експеримент“, като предупреди, че тазгодишните чествания на годишнината от Никея изискват специално внимание.
Украинският митрополит предупреди, че „стратегията“ на Вселенската патриаршия е започнала през 2018 г. с предоставянето на украинската автокефалия, а следващият етап бил насочен към установяване на уния между независимата Православна църква на Украйна и Украинската гръкокатолическа църква.
„Ако тази цел бъде постигната, Вселенската патриаршия и Ватиканът ще използват „украинския прецедент“ като доказателство, че обединението между православни и католици, без промяна на техните догматични учения, е както постижимо, така и реалистично“, заяви украинският митрополит.
Подобно на аргументите на професор Чворович, митрополит Лука твърди[16], че основните мишени на подобни процеси, задвижени от Вселенския патриарх, са Руската православна църква и църквите на Балканите, „които са най-силните противници на униатството и властовите амбиции на Фенер“.
В разговор с AntiDisinfo Филипович отбеляза, че враждебността към Фенер в Черна гора се формира предимно от сръбски националистически среди, съюзени с Москва, и че сред вярващите на Сръбската православна църква Вартоломей „никога не е бил утвърждаван като легитимен религиозен авторитет“.
„Макар гърците да се възприемат положително като събратя православни християни, гръцкото духовенство, включително Вселенският патриарх, често бива представяно от сръбски свещеници и националистически медии като предателско или хитро“, заяви той.
Руска линия на атака
Тезите на митрополит Лука отразяват добре познат реторичен модел в рамките на Руската православна църква, насочен към подкопаване на авторитета на Рим и на Вартоломей. Освен в Черна гора и Сърбия, изказването му на конференцията беше разпространено и на официалната уебстраница на Отдела за външни църковни връзки на Руската православна църква.
Ярък критик на униатството беше бившият ръководител на този отдел – бившият Волоколамски митрополит Иларион Алфеев (днес „пенсиониран“ в Чехия). В рамките на работата на богословските комисии той определи „унията“ като „кървяща рана върху тялото на християнството“[17].
Една година след началото на инвазията в Украйна патриарх Кирил насочи обвиненията си към Украинската гръкокатолическа църква[18], която според него е резултат от „самата идея за уния“ — подчиняването на църковния живот на Рим при привидно запазване на източния обряд.
Руският патриарх направи паралел с последните години, като заяви, че Украинската гръкокатолическа църква се е обвързала с „открито националистическа програма в Украйна“ и носи отговорност за преследването на Украинската православна църква.
Тетяна Деркач посочи пред AntiDisinfo, че Русия използва обвиненията срещу Вселенската патриаршия, за да спечели подкрепа сред славянските църкви и двете древни патриаршии — Антиохийската и Йерусалимската.
„Налага се тезата, че униатството е ерес, а патриарх Вартоломей, който участва в символични събития заедно с папата, всъщност е изпаднал в ерес и поради това първенството на Константинопол трябва да бъде отменено“, обясни тя.
––––––––––––––
Превод и редакция: Ренета Трифонова
Източник: Russian narratives in Montenegro target the Ecumenical Patriarch during Nicaea events | Antidisinfo
[1] На 3 август 2022 г. черногорското правителство подписа Основно споразумение, което регулира отношенията му с влиятелната в региона Сръбска православна църква. Премиерът Дритан Абазович и патриарх Порфирий подписаха споразумението без присъствието на медии и без предварително съобщение в правителствената сграда. Този акт беше подложен на незабавна критика от страна на активисти за правата на човека и прозападни политически партии, включително Демократическата партия на социалистите (ДПС) на президента Мило Джуканович, която заяви, че това дава на църквата твърде много власт в сравнение с други религиозни общности. Проруският и просръбският Демократичен фронт приветства подписването на споразумението като резултат от политическата си борба за правата на сърбите и Сръбската православна църква в Черна гора. Политиката на Черна гора отдавна е белязана от разделения между тези, които се идентифицират като черногорци, и сърби, склонни към Москва. Черна гора се отдели от Сърбия през 2006 г., но църквата ѝ остана зависима от Сръбската православна църква. Повече по темата виж на Radio Liberty (бел. ред.).
[2] През август т.г. черногорската секция на Дойче веле излезе със статия със заглавие: „Черна гора: Църквата пази военен престъпник“ за паметника на командира на четниците Павле Джуришич, отговорен за масови престъпления, преместен в църквата с подкрепата на митрополит Методий, докато журналистите са подложени на нападки от почитатели. Според официални документи от Втората световна война, като водач на четниците Павле Джуришич е близък сътрудник на окупационните сили и носител на висока нацистка награда – Железния кръст, лично връчен от Адолф Хитлер: Crna Gora: Crkva čuva ratnog zločinca – DW – 10.08.2025 (бел. ред.).
[3] Незаконно издигнатият паметник е бил укрит от митрополит Методий. Вж: Crnogorska policija nije uspjela da nađe spomenik Pavla Đurišića u manastiru SPC.
[4] Priprema se legalizacija crkve na Rumiji – CdM.
[6] Изјава папе и патријарха Вартоломеја: Ко ће славити заједнички Васкрс и да ли је унија већ почела – ИН4С.
[7] Изјава папе и патријарха Вартоломеја: Ко ће славити заједнички Васкрс и да ли је унија већ почела — RT Balkan.
[8] Славословие, благодарствен молебен (бел. ред.)
[9] Ecumenism is not ‘absorption or domination,’ but sharing gifts, pope says | USCCB.
[10] Ecumenical Patriarch Bartholomew: There can be no peace without justice – Vatican News.
[11] Ecumenical Patriarch Advocates for Unified Easter; Criticizes Putin – tovima.com.
[12] Украјина пилот пројекат, а мета и СЦП: Циљ Фанара је уништење православља и утапање у католичанство – ИН4С.
[13] Украјина пилот пројекат, а мета и СПЦ: Циљ Фанара је уништење православља и утапање у католичанство – 17.10.2024, Sputnik Србија.
[14] Ukraine as a testing ground for a new Unia: threats and ways to overcome them.
[15] Ukraine’s Security Service charges Metropolitan of Russia-linked church with inciting religious hatred | Ukrainska Pravda.
[16] Ukraine as a testing ground for a new Unia: threats and ways to overcome them.
[17] Metropolitan Hilarion: Unia remains a bleeding wound on the body of Christendom.
[18] His Holiness Patriarch Kirill: Greek Catholics are taking an active part in inciting and supporting the persecutions against Orthodox people in Ukraine.
