Християнство.бг
На 11 октомври на участниците в заседанието на Св. Синод на Руската православна църква беше представен доклад на Волоколамския митрополит Антоний, председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, за епархиите и енориите в чужбина.
От протоколите по заседанието се разбира, че Руският патриарх Кирил изпраща свой представител в България – прот. Владимир Тищук, свещеник в храм „Св. Николай“ във Виена. Свещеникът е роден през 1963 г. в семейство на свещеник, завършил средно училище с английски език, завършил педагогически институт към Факултета по чужди езици. Сержант от армията. Бил е протоколен служител в Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, удостоен с патриаршеска грамота през 1988 г. и само година след това е изпратен в Ню Йорк, като секретар на предстоятеля на патриаршеските енории в САЩ. През 1991 г. на Пасха е награден с орден на името на княз Даниел Московски, 3-та степен. Същата година покойният патриарх Алексий II го ръкополага за дякон в катедралата „Св. Николай“ в Ню Йорк, а през 1993 г. е удостоен с правото да носи двоен орар по време на Литургия. Завършва пълен курс на обучение в семинарията „Св. Тихон“ в Пенсилвания. На 6 септември 1998 г., по време на Божествената литургия в катедралата „Свети Николай“ в Ню Йорк е ръкоположен за свещеник. През 2003 г. е назначен в храм „Св. Николай“ във Виена, Австрия.
Интересна подробност е също така фактът, че през същата 2003 г. за представител на Руския патриарх във Виена е назначен бившият Волоколамски и днес Будапещенски и Унгарски митрополит Иларион Алфеев, който беше дълго време председател на Отдела за външни църковни връзки на МП. Предвид това, че новият предстоятел е син на свещеник, друга интересна и важна подробност, отбелязана в интернет страницата на „руското подворие“ е, че свещеник с такова фамилно име е бил представител на Руския патриарх в София през комунистическия режим: „След дълго прекъсване, през 1973 г. Московската Патриаршия отново започва да командирова настоятели на храма от СССР. През 1973-75 г. тази длъжност е заемана от клирика на Владимирска епархия протойерей Аркадий Тищук“.
Отделът за външни църковни връзки на МП съобщава също, че Синодът на РПЦ е решил да изрази „категоричен протест във връзка с грубите и дискриминационни действия на българските власти при изгонването от страната под пресилен претекст“ архим. Васян (Змеев), прот. Евгений Павелчук, и сътрудника им В. Бонко.
Членовете на Синода са подкрепили също така и позицията на патриарх Кирил в писмото от 4 октомври до Българския патриарх Неофит, в което Кирил нарича българските власти „сатанински“ и „врагът на човешкия род“.
И двамата свещеници са освободени официално от постовете си в България, като им е зразена „благодарност за извършената работа“, чрез новите им мисии. Архим. Васиан е изпратен в Йерусалим (подобно на архим. Василцев, който пък беше изпратен в Бейрут след „успешната“ си мисия по изгонването на българите от храма през 2012 г.), а прот. Евгений Павелчук се връща обратно в Минск при митрополит Вениамин.
Преди няколко дни, на 8 октомври, „Телеграф“ съобщи, че „според софийски духовници“, чиито имена не посочва, се очаква Руският патриарх да изпрати свой представител в България за 19 октомври, денят на св. Йоан Рилски, когато Руската църква да отвори врати. Сайтът цитира и Ловчанския митрополит Гавриил, според когото „добрата развръзка на ситуацията няма да се забави“:
„Нямам връзка със свещеноначалието в Русия, за да зная в какъв срок ще пратят новия предстоятел, но явно е, че ще решат въпроса – колкото зависи от тях – бързо. От писмото на патриарх Кирил до патриарх Неофит ясно разбираме, че вероятно имат намерение да не се бавят“, добави митрополит Гавриил, като припомни и позицията на Светия Синод: „Ние сме казали, че нямаме правомощия да отворим църквата“.
Изборът на патриарх Кирил тепърва ще се коментира, но някои политически анализатори вече отбелязват, че още от времето на комунизма Виена е център на всички разузнавателни служби, които имат там свои структури, затова едва ли този избор на нов предстоятел на Руската църква в София може да се приема еднозначно.
