Маргарита Генчева
На уебсайта на Московската патриаршия е публикуван Указ № XXV на Всемирния руски народен събор „Настояще и бъдеще на Руския свят“.
Съборът се проведе в Залата на църковните събори в храма „Христос Спасител“. Председателства го патриарх Кирил. Присъстваха делегации от епархии („архиереи и свещеници на Руската православна църква“). Финалният документ беше приет единодушно.
Тъй като и патриархът, и другите членове на РПЦ присъстваха на събора в техния официален статус, предполагам, че „указът“ може да се счита до определена степен за „символ на вярата“ (учението) на съвременната РПЦ и (поне) като основа на нейната „социална концепция“.
Преди всичко, в изказването на патриарха и в самия документ нито веднъж не се споменава името на нашия Господ Иисус Христос.
Също така липсват думите „християнство“, „Евангелие“, „християнски или евангелски ценности“. Мисля, че това не е случайност: „указът“ е построен като подмяна на християнството и неговите ценности с нещо друго (може би дори с някаква нова религия).
Според мен този документ дори не се нуждае от каквито и да е подробни коментари. Във всяка от неговите тези гласувалите за неговото приемане, свидетелстват за себе си и своята вяра.
Специалната военна операция
„Борбата ни не е против плът и кръв…“, – казва апостол Павел в посланието си до ефесяните.
Документът на събора въвежда понятието за „свещена война“ и, фактически, изравнява традиционните военни действия и духовната война.
Две тези са обединени в един пункт:
а) „руският народ с оръжие в ръце защитава своя живот, свободата, държавността, цивилизационната, религиозната, националната и културната си идентичност, както и правото си да живее на собствената си земя“;
б) „Русия и нейният народ, защитавайки единното духовно пространство на Светата Рус, изпълняват мисията на „Задържащия“, защитавайки света от настъплението на глобализма и победата на западната цивилизация, паднала в сатанизма“.
Руският свят
„Нашата родина е на небето, и оттам очакваме Спасителя, нашия Господ Иисус Христос“, пише апостол Павел (Фил. 3:20); „нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14).
Небесният град, „…скинията на Бога и хората“, Новият Иерусалим, вечният дом на изкупеното човечество в „указа“ се замества от „руския свят“, който също се намира извън нациите и териториите/границите, но има съвсем земен произход.
В противоположност на християнския Небесен Йерусалим, това „царство на светлината“ трябва да бъде построено на земята – тук и сега. То не е свързано по никакъв начин с края на света и идването на Божия Син.
Основата на Небесното Царство е Църквата („Тялото Христово“). Основата на „руския свят“ е семейството. То заема мястото на християнската църква в новото учение. То е отговорно „за запазването и предаването на цивилизационното светоусещане, националната идея“ и „традиционните ценности“, с други думи изпълнява същите функции, които в християнството изпълнява Църквата, носеща на света учението на Христос.
Външна политика
„В новото човечество няма нито грък, нито юдеин, обрязан или необрязан, варварин или скит, роб или свободен, но всичко, което е във всеки е Христос“ (Кол. 3:11, превод А. Десницки).
В новото учение идеята на християнския космополитизъм прелива в мисълта, че всички чужденци, споделящи ценностите на „руския свят“, стават руснаци („Руският свят включва всички, за които руската традиция, светилищата на руската цивилизация и великата руска култура са най-висшата ценност и смисъл на живота“; Русия е „убежище за милиони чужденци, които защитават традиционните ценности, лоялни на Русия и готови за езикова и културна интеграция в нашата страна“).
Понятието „руски свят“ е директна замяна на термина „християнски свят“, който е известен от IX век.
Забележете, че „християнският свят“ е тясно свързан с понятието „западен свят“ и „западна цивилизация“, за която традиционно се смята, че е основана на християнските ценности, а християнството се приема за свързващо звено, създало единна европейска идентичност.
Документът, приет от събора, директно противопоставя „руския свят“ на западната цивилизация и „руската“ на „европейската идентичност“.
Приема се „доктрината за триединството“ („руският народ се състои от великоруси, малоруси и беларуси“, руснаците са „потомците на всички източнославянски народи“). Въпреки това, тя е второстепенна, ако за руснак се смята всеки човек, който приеме учението за „руския свят“, независимо от своята националност.
Семейна и демографска политика
Тази и останалите точки от документа са предназначени да обяснят как трябва да бъде реализирано новото учение.
Преди всичко, трябва да се ражда – заради това трябва да се борим с абортите, „сексуалната разпуснатост и развратеност, както и със содомията и различните сексуални извращения“ – и да се правят многодетни семейства..
За абортите и техните пропагандисти да има наказателна отговорност.
„Плодете се и се множете“ е стратегически приоритет („най-високата цел на политиката се изразява най-добре чрез създаване на условия за размножаване на човечеството“). Целта е 600 милиона руснаци за сто години.
В същото време многодетността трябва да се съчетае по някакъв начин с целомъдрието и добродетелта.
Миграционна политика
Християнството от самото начало се основава на най-бедните слоеве на населението (включително и на робите) и на идеята за равенство (Кол. 3:11).
Новото учение от самото начало е насочено към рязко разграничение – не всеки чужденец може да стане руснак.
Приоритет трябва да бъде даден на елита – „чуждестранни висококвалифицирани специалисти, учени, инвеститори и членове на техните семейства, лоялни на Русия и готови за езикова и културна интеграция“.
Внасянето на „чуждестранна ниско квалифицирана трудова сила с чуждо културно влияние“ трябва да бъде ограничено.
Образование и възпитание
„Указът“ призовава за „критичен преглед върху западните научни теории и училища“, както и върху „хуманитарните познания, общоприети теории и концепции“.
Те трябва да отговарят на „суверенния руски светоглед… на системата на светогледните идеи и морални ценности на руската цивилизация“.
Всъщност в този раздел попадат и Евангелието и християнството. Може би затова в документа отсъства името на Христос, а евангелските или християнските ценности са заменени от „нравствените ценности на руската цивилизация“?
В практически аспект – „системата на образование трябва да бъде адаптирана към основните параметри на суверенния руски мироглед“.
Градоустройство
Това е една от най-интересните точки по своя практически смисъл.
Обявява се отказ от големите градове и многоетажните сгради и започва преселване на руснаците обратно в селата и частните къщи („чрез масово преселване на жителите на градовете в урбанизирани приградски населени места, в индивидуални жилищни къщи“).
„Към 2050 година Русия трябва да се превърне в равномерно населена и обезопасена с малки сгради страна с 1000 възродени средни и малки градове“.
Иначе казано, за 26 години руснаците трябва да се превърнат в селяни („80% от населението на Русия (или повече от 30 милиона руски семейства) трябва да живеят в собствени индивидуални къщи на своя земя“). Това трябва да им помогне да „родят и отгледат три или повече деца“.
Икономика
За щастие, тук авторите на „указа“ нямат конкретни идеи. Както е ясно, всяко религиозно учение обикновено се съчетава лошо с икономиката. Само е посочено, че един от основните му задачи е „да осигури растеж на раждаемостта, заселването и усвояването на огромните руски пространства“.
Интересно: ако „руският свят“ зае мястото на християнството в новото учение на Руската православна църква, тогава кой ще заеме мястото на Христос?
–––––
Превод: Маргарита Генчева
Източник: Блог на Йоан Бурдин
