Ренета Трифонова
През последната седмица Европа, а и светът, вече не са ония, които познавахме и, с които бяхме свикнали. Сянката на войната в Украйна грозно и категорично прогони и малкото позитивни очаквания за близкото бъдеще. Вероятно пандемията най-сетне е вече към края си, но на хоризонта се появи нещо още по-лошо от нея. Грохотът на снарядите от 24-ти февруари насам, с всеки изминал ден, громи надеждата, че двете страни в конфликта скоро ще постигнат мирно споразумение. Този грохот обаче няма своето отражение само върху страните във войната и войниците на бойното поле. Той отеква в мислите и сърцата на всички ни и дава своето безмилостно отражение и върху нас. Войната е голямо зло и като такова, то няма своето проявление единствено в смъртта и разрушенията, а е твърде многопластово.
Ние бързо се впуснахме в своята лична мисловна война. Прегрупирахме се на симпатизиращи на едната или другата страна и започнахме собствени „бойни действия“, защитавайки собствените си убеждения, формирани често от твърде съмнителни източници и инструменти на хибридната война. И не, тук не защитавам идеята, че не бива да заемем своя позиция – тази която фактите, отнесени към нашия мироглед и ценностна система, определят за нравствено издържана.
Разбира се, че трябва. Само че ние отново се спуснахме, без дори да усещаме, по наклона на онази многопластовост на злото, за която стана вече въпрос. Свети апостол Павел в посланието си до Ефесяни пише така: „Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф.6:11-12).
Мислите и молитвите ни трябва да са, както с украинските войници, така и с руските войници, както с майките на руските войници, така и с жените и децата, чакащи по украинските граници, за да напуснат страната си. Чрез устата на пророк Осия, Бог ни казва какво иска от нас: „Защото Аз искам милост, а не жертва“ (Ос. 6:6 ). Бидейки русофоби, украинофоби и какви ли не други „фоби“ нарушаваме заповедта, която Самия Господ Бог ни даде, докато живееше сред нас: „Възлюби ближния си като себе си!“ (Мат. 22:39).
Та, може ли един християнин да бъде какъвто и да е „фоб“?! Аз смятам, че не може и не трябва. Да, нужно е християнинът да прояви смелост и да изобличи агресията като акт на насилие и неправда по отношение на ближния си, но не бива да мрази и ненавижда самия агресор. Защото няма, и не е живял на земята човек, у когото образът Божии да се е заличил напълно. Дори и най-големия грешник, макар и изпоранен от многото си грехове, носи светлия Божии образ в себе си. Този Божии образ съхранява и пази надеждата за отвръщане от злото, за покаянието и за завръщане към Бога. Защото Бог, подобно на бащата от притчата за Блудния син, ни чака с любов и дълготърпение, без значение колко много сме съгрешили.
Пак от Светото Писание знаем, че на Небесата ангелите се радват повече за един покаял се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведника, които нямат нужда от покаяние (Лука 15:7). Единственото „фобство“, което ни е позволено на нас, християните, е ненавиждането на злото. Борбата ни е срещу поднебесните духове на злобата, които скланят душите на човеците към всяко зло. Мразим грехът, а не човека. От векове ни е ясно и „Всеоръжието Божие“, което св. ап. Павел ни призовава да облечем за борбата със злото: „И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии“ (Еф.6:14:18).
Та, за християнина въпроса: „Русофил или Русофоб?“, не би трябвало въобще да съществува като мисловен избор или да носи какъвто и да е смисъл. Защото ако речем: Русофоби сме, Светото Писание е категорично по въпроса: „Който каже:„любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си“ (1 Йоан 4:20).
Ако пък речем: „Русофили сме, в думите ни не би имало смисъл, защото така или иначе сме призвани да обичаме ближния си. А кой е нашия ближен, Бог ни разкрива чрез притчата за Добрия самарянин – всеки човек е наш ближен. Смятате ли, че ако северноафрикански бербер има нужда от вашата помощ, а вие просто отминете, Христос би оправдал това и би ви казал: „Грях нямаш, тъй като той не ти е роднина, нито близък, не го познаваш, не е българин, нито пък християнин“?
Да оставим омразата и да се молим непрестанно за мир! Бог да ни пази!
