
Миодраг Шорич / Дойче веле
Интелектуалците, подкрепящи протестното движение в Сърбия, са изправени пред гнева на епископите, лоялни към режима. Богословите изискват отчетност от църковното ръководство.
„Сърбия е общество, опустошено от национализъм“, каза пред DW белградският теолог и историк Вукашин Миличевич. Той е един от многото интелектуалци в Сърбия , които подкрепят студентските протести.
Стотици хиляди хора излизат по улиците на почти всеки град в Сърбия повече от десет месеца, настоявайки за нови избори и край на широко разпространената корупция. Протестите бяха предизвикани от срутването на навес на новоремонтираната жп гара в Нови Сад през ноември 2024 г., при което загинаха 16 души.
Много хора в Сърбия обвиняват държавни служители за инцидента. Според наличната информация, една от причините за трагедията е „гаф“ по време на строителни работи.
Режимът на президента Александър Вучич досега не е успял да подведе под отговорност виновните, което разгневи много граждани. Демонстрации, водени от студенти и техните преподаватели в университети, се разпространяват. Сега те настояват за нови избори. В момента не е сигурно дали политическият режим ще оцелее след протестите.

Пантелич: „Защита на интересите на корумпирания елит“
Всеки, който публично подкрепя студентите, подобно на Вукашин Миличевич, трябва да разчита на репресии. В неговия случай е особено забележително, че ръководството на могъщата Сръбска православна църква (СПЦ) е започнало процедура срещу него, превръщайки Църквата в съучастник на авторитарния сръбски владетел.
Когато става въпрос за потискане на свободната мисъл, патриарх Порфирий и президентът Вучич често действат в координация. Това е нещо, което Миличевич отдавна критикува. „Това няма нищо общо с грижата за обществения интерес, а само със защитата на интересите на корумпирания елит, който на практика отвлича цяла Сърбия“, казва той пред DV. Патриархът и някои близки до него епископи, като Ириней Булович от Нови Сад, са част от този елит.
Вукашин Миличевич, ръкоположен свещеник и баща на четири деца, е бил в полезрението на обществеността и преди, например когато коронавирусът се разпространи в Сърбия преди няколко години. По това време той критикува това, което смята за безотговорно поведение на църковното ръководство по време на служби. Няколко епископи, включително тогавашният патриарх Ириней, както и множество свещеници и верни, са починали в резултат на инфекция с вируса SARS-CoV-2 .
Критиките на Миличевич към църковното ръководство имаха последствия. Той вече няма право да отслужва литургия и в момента е изправен пред т. нар. „църковен съд“. Това е църковен орган, който разрешава спорове в рамките на религиозната общност, а членовете му са епископи и свещеници. Председателства се от епископа, отговорен за Белград – патриарх Порфирий. Ако Миличевич бъде признат за „виновен“, в най-лошия случай е изправен пред отлъчване от църквата – най-тежкото наказание за християнина.

Миличевич: Църковното ръководство трябва да бъде подведено под отговорност за сервилността си към държавата
Но Вукашин Миличевич не се оставя да бъде сплашен. В интервю за DW той настоява църковното ръководство да бъде подведено под отговорност за действията си – например за сервилност към държавата. Той също така смята, че трябва да се разследват злоупотребите с публични средства и нарушенията на християнския морал от страна на духовенството.
Благой Пантелич, който от години пише на религиозни теми и е главен редактор на най-влиятелния богословски портал на Балканите (teologija.net), също мисли по подобен начин. В неговия портал все още свободно се публикуват критични текстове. Пантелич не е свещеник, но е учил теология и планира да защити докторска степен. Тъй като обаче, подобно на Миличевич, подкрепя студентските протести, църковното ръководство вече му е дало ясно да се разбере, че от докторската степен няма какво да се спечели.
В интервю за DW Пантелич обвинява патриарх Порфирий, че се е поставил в услуга на режима. „Това е неприемливо“, казва той. Пантелич критикува и факта, че патриарх Порфирий и епископ Ириней са посетили Москва през април. В момент, когато руската армия, с благословията на руския православен патриарх Кирил, води агресивна война в Украйна, сръбските гости в Кремъл се шегуваха с президента Владимир Путин. Още по-лошото е, че там те определиха протестите в Сърбия като „цветна революция“, уж предизвикана от Запада, посочва Пантелич.
„Мерките срещу Миличевич и Пантелич трябва да се разглеждат в контекста на опит за контрол над богословския дискурс“, каза пред DW Томас Бремер, пенсиониран професор по теология в университета в Мюнстер. Богословските дискусии се водят и извън рамките, контролирани от църквата, и „това не може да бъде предотвратено“, казва професор Бремер, който е един от най-уважаваните експерти по православие на Запад. Близостта на Порфирий с Вучич е в ясен контраст с поведението на някои от неговите предшественици. Така патриарх Павле никога не се е поставял в услуга на националистите на Милошевич през трудните 90-те години на миналия век.
Ако протестното движение в Сърбия е успешно и настоящият режим бъде свален, кадрите, които сега подкрепят Вучич, също ще понесат отговорност – независимо дали са част от военните, разузнавателните служби или църквата.