Ренета Трифонова
В древна Никея – днешния град Изник в турската провинция Бурса – археолозите направиха откритие с изключително значение за историята на ранното християнство. В камерна гробница (хипогей) в некропола Хисардере бе разкрито рядко изображение на Иисус Христос като „Добрия пастир“ – сцена, която по всичко личи, че е единственият досега известен подобен пример в цяла Анатолия. Според изследователите находката представлява едно от най-значимите археологически открития в Турция през последните години и има световна научна стойност.
За откритието първи съобщи турският археологически новинарски канал Arkeolojihaber, който публикува информация и изображения в социалните мрежи. Разкопките се провеждат с разрешението на Министерството на културата и туризма на Турция под ръководството на директора на музея в Изник Толга Копарал. Научната координация е осъществена от проф. д-р Айгюн Екин Мерич от Катедрата по археология на Университета „Докуз Ейлюл“, а в екипа участва и д-р Гюлшен Кутбай, заедно с група специалисти.
Некрополът Хисардере е използван между II и V век сл. Хр. като общо гробище както от заможни семейства от Изник, така и от по-ниските социални слоеве. На територията му са регистрирани различни типове погребални съоръжения, включително характерните за региона камерни гробници с покриви от теракотени плочи. Именно в една от тези гробници, разкрита по време на архиологически разкопки през 2025 г., археолозите се натъкват на изключителния стенописен ансамбъл.
Гробницата е ориентирана по оста север–юг. Макар южната ѝ стена да е силно разрушена, останалите три стени – източна, западна и северна – както и таванът са запазени в забележително добро състояние. Те са покрити с фрески, които, за разлика от други известни гробници в района, включват човешки фигури – рядкост за местния погребален контекст.
По протежение на северната стена се намира клине (от гр. κλίνη – „ложе, кушетка“) – повдигната платформа, покрита с квадратни теракотени плочи, върху които са били полагани покойниците. Непосредствено зад нея, върху самата северна стена, е запазена сцената на „Добрия пастир“. В композицията Иисус Христос е представен като млад мъж без брада, облечен в проста туника, който носи коза на раменете си. От двете му страни симетрично са разположени двойки кози, придаващи на изображението хармония и баланс. Изследователите подчертават, че това е един от редките случаи в региона, при които Иисус е изобразен в ясно изразен римски художествен стил.
Макар в гробницата да не са открити предмети, позволяващи пряко датиране, архитектурните и конструктивните ѝ особености съвпадат с други вече проучени гробници в некропола. Поради това учените я отнасят към III век сл. Хр., което я поставя твърдо в периода на ранното християнство. Откритието е още по-значимо и с факта, че това е първият случай, в който изображение на Иисус Христос е документирано в гробница от некропола Хисардере.
В контекста на 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея през 2025 г., находката придобива допълнително символно и историческо значение. Според археолозите гробницата с „Добрия пастир“ се нарежда сред най-впечатляващите раннохристиянски паметници, откривани досега в Анатолия, и представлява ценен ключ към разбирането на раннохристиянското изобразително изкуство в региона.
Отново в Никея през юни 2025 г., след десетилетие на проучване при първоначалното ѝ откритие, археолози разкриха останките на „Църквата на Светите отци“ – впечатляваща базилика от IV век, в която според учените и според преданието се е състоял Първият вселенски събор. Тя е разположена на 20 метра от брега в езерото Изник, а в близост до тези останки се състоя и срещата между Вселелнският патриарх Вартоломей и папа Лъв XIV, които отбелязаха съвместно 1700 годишнината от събора в Никея.
