Само 18% от българите избират православното християнство като обединяващ фактор

Българите са обединени от традициите – 71%, историята – 69 на сто и българския език – 57%. Това публикува в социологическото си изследване агенция „Тренд“. Проучването е за „24 часа“ и е реализирано между 12 и 18 февруари 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст над 18 години.

Според изследването обединяващ фактор е също така фолклорът за 33% от анкетираните, а православното християнство е такъв само за 18% от тях. Това е плодът от яростната пропаганда на „традиционните ценности“ през последните 10 и повече години.

По въпроса дали българската идентичност и култура са застрашени, мнозинството от анкетираните възприемат известна степен на застрашеност – 60%, като според 42% българската култура е по-скоро застрашена, а 18% смятат, че тя е силно застрашена.

Две трети от българите посочват, че се чувстват свързани с българската култура по време на национални празници. Мнозинство от българите – 54% също посочват, че се чувстват най-близко до своята култура, а за 50% това е музиката, танците и фолклора.

Повечето българи прогнозират, че след 20 години българската култура ще се запази под някаква форма. 15% смятат, че тя ще бъде запазена и развита. 37% са на мнение, че тя ще се адаптира към нови форми, но ще остане разпознаваема. От друга страна, 19% прогнозират, че българската култура ще се загуби под влиянието на глобализацията, а 15% смятат, че тя ще оцелее само в малки общности.

На въпроса „Вие лично като какъв се самоопределяте?“ 83% от интервюираните лица отговарят „българин“, докато значително по-малки дялове се определят като „европеец“ – 9%, „балканец“ – 4% или „гражданин на света“ – 3%. Данните очертават ясно доминиране на националната идентичност като основна принадлежност, посочва агенция „Тренд“.

На въпрос с какво се чувстват най-свързани, почти половината от анкетираните – 47% избират България, 30% – своя град или село, 12% – своя регион, а 7% – Европа. Местната идентичност е отчетливо по-изразена сред хората в по-малките населени места, допълват социолозите.

Изследването казва ясно: българите търсят смисъл в традициите, културата и историята, но не вярват, че църквата днес им го дава.