Християнство.бг
Ставрофорен иконом Александър Лашков
Проповед за ХІV Неделя след Петдесетница
Всички ние, като предани християни, приемаме с вяра истините на Христовото благовестие. То е смисълът на живота ни, неговите принципи са опорните точки в нашите лутания и сигурна надежда за бъдещето. Задавали ли сме си обаче въпроса коя е главната тема на Христовото благовестие, кой е основният мотив на Неговата проповед?
И църковните свети Отци, и съвременните учени-богослови са единодушни, че основното послание на нашия Господ Иисус Христос е възвестяването на Божието царство. Навсякъде Иисус говори за настоящата реалност на небесното Царство чрез това, което Той върши. Царството е Божие действие в Божия свят сега, но то също така е и бъдеща действителност, надежда за една съвършена реалност в бъдещето. В Царството, както се казва в Господнята молитва, Божието име е свято, а Божията воля се изпълнява на земята. Надеждите и потребностите на тялото и душата ще бъдат задоволени, греховете ще бъдат опростени, а вината и злото ще бъдат изтрити и премахнати.
Същността на Божието царство е разкрита най-добре в притчите. То е като нива за жътва, като голяма и богата трапеза, като бисер, като малко семе, което расте; като квас, който заквасва цялото тесто. А в днешното св. литургийно евангелие небесното Царство е представено като сватбено празненство (Мат. 22:2-14).
Знаем, че на всяка сватба има радост, изобилие, веселие и доволство. И младоженците, и роднините им, и всички гости са преизпълнени от щастие. Така и в Божието царство е пълно и преизобилно с духовни блага и несекваща радост, с непрестанно доволство и вечно блаженство!
Естествено, на сватба се ходи пременен, човек облича най-хубавите си дрехи. Но на брачния пир от притчата един от сътрапезниците не бил облечен в сватбена премяна. Домакинът го забелязал и го запитал: “Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбена премяна?” А той мълчал. Тогава домакинът заповядал да го изведат и накажат.
Господ и нас е поканил на „брачната трапеза“, поканил ни е в Своето небесно Царство чрез Своята Църква и нейните пастири, които са поставени от Светия Дух (Деян. 20:28).
Как откликваме? Как се отзоваваме на тази покана? Не сме ли подобни на първите поканени от притчата, които са изцяло погълнати от земни, незначителни и богопротивни неща и неразумно и безотговорно отхвърлят Божията покана? Или пък приличаме на онзи небрежен сватбар, който сяда на трапезата с делничните си и зацапани дрехи? Нека бъдем максимално внимателни! Да се стремим да покорим своя ум на Христа, да надвием и обуздаем страстите и нечистите си помисли и пожелания и да смирим волята си. Това ще рече, по думите на св. ап. Павел, да съблечем вехтия човек и да се облечем в новия – според образа Христов.
Това значи да си облечем сватбената премяна.
Това е истинският белег, по който Божията правда ще определи нашето място в благодатното Божие царство.
————
Източник: Блог на свещ. Александър Лашков
