Света Бригита Ирландска, игуменка на Килдър

Животът на света Бригита Ирландска (позната още и като свeта Бригида/Бриджит) ни дава нов поглед върху добродетелта на гостоприемството – радостното и щедро даване на храна и подслон. Знаем, че тази добродетел се възхвалява в цялото Писание. Гостоприемството на Авраам към тримата младежи, които го посещават, е разкрито като предложение не просто към някого, а за трите Лица на Светата Троица. Всъщност именно в образите на тези трима млади посетители Светата Троица най-често е представяна в иконографията. Нашият Господ Иисус Христос ни заповяда да предлагаме гостоприемство, когато каза:

Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната Му страна: ‘Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света, защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, бездомен бях и Ме приютихте, гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвор бях и Ме навестихте (Мат. 25:34-36).

Св. Бригита е родена във Фохарт, графство Даун, през 452 г., по-малко от петдесет години след началото на мащабните мисионерски усилия на свети Патрик сред ирландците. По време на нейното раждане вярата тъкмо започва да се разраства в сърцата на ирландците. А до края на живота ѝ, отчасти благодарение на нейните усилия, земята ѝ ще се превърне в свята Ирландия, земя на светци и учени, земя на манастири, от които ще тръгнат мисионери към цяла Европа и отвъд нея.

Сякаш за да се увери, че ще разбира и ще се грижи за всички хора, както родени от закона, така и от високите етажи на властта, Бригида е родена като дъщеря на крал и робиня. Баща ѝ бил езическият вожд Дубтах, а майка ѝ – неговата християнска робиня. Бригита била възпитана да бъде като майка си – робиня и християнка. Ревнивата съпруга на Дубтах го принудила да продаде майката на Бригита, преди бебето да се роди, и така била отгледана в дома на друид[1] от Фохарт. Този друид имал чичо християнин, който признавал и подкрепял благочестието на младата Бригита. Въпреки че често страдала от недоимък, тя била добра както към хората, така и към животните, и особено към бедните, за които се грижела, доколкото можела от собствените си скромни условия. На около десетгодишна възраст тя избрала да се върне в дома на баща си, където живяла добре и придобила благородство, което несъмнено ѝ е било от полза в по-късната ѝ ръководна позиция, тъй като ирландците по нейно време са били хора, които много добре са разбирали социалния статус.

Най-истинското благородство на св. Бригита обаче се проявява в нейната щедрост. В дома на баща си тя шокирала домашните, като раздавала на бедните по-голямата част от храната, с която разполагала. Освен това по-късно решила да се върне към робския живот, за да помогне на болната си майка. Поемайки работата на майка си в млекарницата, св. Бригита разделяла маслото, което точела, на тринадесет части – по една за всеки от дванадесетте апостоли и една по-голяма част за нашия Господ, които раздавала на бедните. Когато господарят ѝ друид открил щедростта ѝ към неговите блага, той дошъл в млекарницата, за да се изправи срещу нея. Тя го посрещнала, измила краката му и му приготвила храна. Друидът не видял нищо нередно, но все пак решил да изпита св. Бригита и ѝ заповядал да напълни голям съд с масло. Като установила, че няма достатъчно масло, за да изпълни молбата му (защото била дала толкова много на нуждаещите се), Бригида започнала да се моли:

Тя наистина получила изобилие. Чрез нейните молитви маслото се умножило в толкова големи количества, че нейният господар друид повярвал в Христос благодарение на чудото. Той освободил майка ѝ и служил на св. Бригита до края на живота си. Той също дал дарове на Бригита, включително маслото и всичките си крави, но тя се молела за изобилие не за себе си, а за другите, така че раздавала собственото си богатство на бедните дори по-свободно, отколкото раздавала неговото.

Всъщност много от случките в живота на св. Бригита са свързани с това, че тя е благословена с изобилие, за да може да го раздаде. Така е било дори с благословението на легендарната ѝ красота. Бригита била висока и царствена, със светла бяла кожа и златиста коса, истинска келтска красавица. Затова, когато баща ѝ, разгневен от безотговорната ѝ щедрост към благата му, решил да я омъжи, не му било трудно да намери добра партия. Но св. Бригита отхвърлила не само младия поет, когото баща ѝ избрал за нея, но и идеята за брак изобщо, настоявайки, че трябва да принадлежи само на Бога. Когато баща ѝ се опитал да я принуди да се омъжи, тя обезобразила лицето си, за да не я иска никой мъж. Дубтах се съгласил и Бригита била постригана за монахиня на около осемнадесет години от Моел, епископ на Арма. Когато ѝ било позволено да се отдаде на Христос, лицето ѝ възвърнало предишната си красота.

Света Бригита почива в Господа през 523 г., след като получава св. Причастие от свети Нинид от Инисмакс. Погребана е в Килдер, но мощите ѝ са пренесени в Даунпатрик по време на нашествията на викингите. Смята се, че тя е погребана в един гроб със свети Патрик и свети Колумба от Йона.

В края на XIII в. главата ѝ е пренесена в Португалия от трима ирландски рицари, които отиват да се бият в Светите земи. Те оставили тази свята реликва в енорийската църква в Лумиар, на около 5 км от Лисабон. Части от мощите са върнати в Ирландия през 1929 г. и са поставени в нова църква, наречена на името на света Бригита в Дъблин.

Традицията да се изработват кръстове на света Бригита от тръстика и да се окачват в дома все още се спазва в Ирландия, където почитта към нея е силна. Тя е почитана и в Северна Италия, Франция и Уелс.

––––––

Превод и подготовка на публикацията: Младен Янев от гр. Стоун

[1] Друидът е бил член на високопоставената жреческа класа в древните келтски култури. Друидите са били религиозни лидери, както и правни авторитети, съдии, пазители на знания, медицински специалисти и политически съветници. Друидите не са оставили писмени сведения. Въпреки че се съобщава, че са били грамотни, се смята, че те са били възпрепятствани от доктрината да записват знанията си в писмена форма. Техните вярвания и практики са засвидетелствани в някои подробности от техните съвременници от други култури, като римляните и гърците.