Християнство.бг
Малко познато извън Уелс и Великобритания, уединеното уелско светилище на света Мелангел, дълбоко в планината Беруин, е посветено на ирландска принеса от VI в., която е живяла тук в продължение на много години, сама и в неизвестност. Раннохристиянско съкровище, то е най-старото съществуващо светилище в стил романеск[1] в Северна Европа. Когато църквата е реставрирана през 60-те години на ХХ век, мощите на св. Мелангел са открити под пода на параклиса и сега повече от 10 000 поклонници годишно идват да молят за нейното застъпничество.
Историята на света Мелангел започва през VII в. Тя е ирландска принцеса, която посвещава живота си на молитвата. Нейният баща, крал Йоучел, решава да я ожени против волята ѝ за престарял и белобрад богаташ, за да спаси богатството на кралството си. В желанието си да запази девствения си живот и молитвата, когато пристига уговорения жених по спогодбата с баща ѝ, тя се заключила в стаята си под предлог да се приготви за жениха. Вместо да се подготвя за сватбата, света Мелангел, оказала се в безизходица, коленичила и започнала да се моли Господ да я избави от това безчестие. Като по чудо, тя успява да се спусне през прозореца на стаята си по навързани въжета до старата си детска лодка във водата. По течението на реката и в страшна буря успява да отплава достатъчно далеч. Така тя избягала от Ирландия и се установила в провинция Монтгомеришър (днешен Поуис), в началото на долината Танант в Северен Уелс. Там живяла в усамотение и молитва, като спяла на гола скала и имала пещера за килия.
Небезивестната история със заека, който тя успява да спаси от местен принц, излязъл на лов, я прави известна като светицата-покровителка на малките животни и зайците. През 604 г. Брошуел Исгитрог, тогава принц на Поуис и граф на Честър, се сблъсква с младата Мелангел по време на лов, когато заекът, който преследват кучетата му, се скрива под наметалото ѝ. Виждайки я, кучетата замръзват на място неподвижни заедно с Брошуел, който се опитал да им заповяда да продължат. Но със силната си молитва света Мелангел им се противопоставила, те се обърнали и избягали.
Мелангел продължила да живее усамотено близо до Пенант повече от тридесет и седем години. Дивите зайци се сприятелили с нея през целия ѝ живот и оттогава ги наричали Уин Мелангел (агнетата на св. Мелангел). Наблизо се заселили и други целомъдрени жени, за да живеят заедно от любов към Бога, с намерение да се молят и да извършват богослужения.
В продължение на векове никой не бил посмял да убие заек близо до църквата или в околностите на Пенант Мелангел. Също така, ако някой извика на преследван заек „Бог и св. Мелангел да са с тебе“, той със сигурност ще избяга. И до днес, в чест на светицата, местните ловци уважават зайците и никога не ги нараняват. В Англия паметта на света Мелангел се чества на 27 май, а в Уелс – на 31 януари.
––––––––––––––
Превод: Младен Янев от гр. Стоун, Великобритания. Вижте още за светицата във видео беседата.
[1] Френският термин “romane” или английският ” Romanesque”, означаващ “по подобие на римляните”, се използва за описание на архитектурния стил от епохата на Средновековието, предшестващ по-лесно разпознаваемата готическа архитектура, от началото на XIX в. Той описва архитектурния стил, който процъфтява в цяла Европа от XI до XIII в., и се отличава от последвалия готически стил с полукръгли арки и по-масивни форми. Развитието на сводовете от бъчвовидни и жлебовидни до ребрени е основното конструктивно нововъведение от този период.
