Меню Затваряне

Света Петка – доброто дърво, което даде добрия плод на живота в Христос

Ренета Трифонова
Икона на Светла Граданска-Релим

Ренета Трифонова

Св. Параскева Епиватска или Петка Българска (Търновска) е светица, родена и живяла през X–XI век в гр. Епиват, Одринска Тракия (днес гр. Селимпаша в европейската част на Турция, на 50 км северозападно от Истанбул).

Нейният живот и посмъртните ѝ чудеса са описани от св. патриарх Евтимий Търновски.

Когато родителите ѝ почиват, Параскева напуска дома си, отива в Константинопол, покланя се на всички християнски светини там и става монахиня. По-малкият ѝ брат Евтимий също става монах, след това митрополит в продължение на 40 години, а след смъртта си е канонизиран като светец на Църквата.

След няколко години усамотен живот към един от храмовете, тя заминава за светите места в Йерусалим, последва примера на св. Мария Египетска и се заселва в Йорданската пустиня, където живее много години. Когато предусеща смъртта си, света Петка се завръща в Епиват и тихо умира там, погребана от местни жители.

От 1238 г. до падането на България под османска власт мощите ѝ са съхранявани в църквата „Св. Петка Търновска“ във Велико Търново.

В църквата „Св. Параскева“ в град Роман, Румъния, е съхранена фреска от 1550 г., която изобразява посрещането на мощите на св. Петка в Търновград през 1238 г. На стенописа се виждат фигурите на българския цар Йоан Асен II (1218–1241), неговата майка царица Елена, съпругата му царица Ана и търновския патриарх, а зад тях – църквата, в която ще бъдат положени мощите. Вляво от царя са фигурите на боляри и духовници, а зад тях се вижда Търновската крепост. Стенописът има надпис: „Пренасяне на мощите на св. Параскева в славния град Търново“.

Заради смутните времена на османското нашествие по нашите земи, мощите на св. Петка са местени няколко пъти – от Търново във Видин, после в Белград, след обсадата на Белград през 1521 г. са пренесени в Константинопол (Цариград), а през 1641 г. – в Румъния.

През изминалата 2021 година се навършиха 380 години от пренасянето на мощите на св. Петка в Румъния. През 2019 г. след 30 години обширна реконструкция, катедралата в Яш, която носи нейното име, беше отворена за поклонници с целия си блясък и красота. През същата 2021 г., румънският патриарх Даниил подари на християните в България одежда (риза), покриваща мощите на света Петка, която беше тържествено посрещната в Русе в дар за манастира „Св. Петка“ в русенското село Копривец. Преди три години беше дарена първата одежда за русенския храм „Света Петка”, който в момента се ремонтира и след като бъде обновен, ще бъде положена в него. В знак на почит към светицата, която е раздавала имуществото си на бедните и заради нейното милосърдие, Румънската църква дари тогава на България 35 тона хранителни продукти за хора в неравностойно положение.

Света Петка е пример за това как животът и вярата на християнските светци далеч надхвърлят народността и местната почит към тях. Светицата е почитана от много християни в различни страни на Балканите, мощите ѝ са посрещани с голяма радост, строени са църкви на нейно име, където да бъдат положени. Огромната почит към света Петка и днес е пример за това, че християнската вяра надхвърля земните предели, че тя е универсална и вселенска вяра – за всяко време, за всички народи по света, за всеки един човек, роден и живял на земята.

Думите на Христос, които св. Петка чува още като дете в храма: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ (Марк. 8:34) са послание на Христос към всички хора. Ето, че едно дете на 10 години, като св. Петка, след като чуло думите в храма, те така се запечатали в сърцето му, че тръгнало след Него и оставило диря след себе си в паметта на Църквата. Детето, жената, монахинята Параскева живяла с тези думи чак до 85-годишната си възраст, когато починала (тя умира след смъртта на брат си Евтимий (ок. 989 – 996 г., който е бил на 80 – 81 г.), но свидетелства за тези Христови думи 10 века след своята земна кончина.

Светците са паметта на Църквата и техният живот е и наш живот, защото всички хора носят Божия образ в себе си. Как ще го проявят и дали Бог ще стане цел и смисъл на техния живот, зависи от тяхното решение и свобода. Според Христовите думи в евангелието, св. Петка станала доброто дърво, което дало добър плод, от който вкусваме и ние днес.

––––

За в-к „Добруджанска трибуна“, гр. Добрич

Изображение на стенописа: Старо Търново

Posted in Български светци, Святост

Вижте още: