Християнство.бг
Дейвид и Мери Форд
Англия – края на VI и началото на VII в. Около 560 г. Етелберт става крал на ютите, които живеят в югоизточната част на Англия, наречена Кент.
Ожесточени нападатели и нашественици от Дания, ютите са завладели и се заселили в тази част на Англия около сто години по-рано.
През 590 г. Етелберт все още е бил отдаден на Тевтонските богове и богини на своите предци. Всъщност семейството му претендирало за пряк произход от Водин, вожда на скандинавските богове. Народната му подкрепа се основавала отчасти на този факт. Той обаче се интересувал и от разширяване на влиянието си в света.
Затова се оженил за Берта, дъщерята на Хариберт, християнски крал на франките (живял в част от територията на днешна Франция).
Тази смела и красива млада жена била правнучка на света Клотилда (3 юни) и на крал Кловис. Подобно на прочутия си прародител, Берта предлага целия си живот в служба на Христос, като е готова да напусне родината си и да се омъжи за езически крал.
Родителите на Берта се уверили, че ще я дадат за жена на този езически крал само при условие, че той ѝ позволи да практикува свободно християнската си вяра.
Когато той се съгласява с тези условия, с нея е изпратен епископ Луидхард, за да бъде неин придружител и помощник и да извърши сватбената ѝ служба (венчанието, бел. ред.) по християнски начин.
Етелберт спазил обещанието си и позволил на новата си съпруга, както и на свещениците с нея, да изповядват свободно своята религия. В източната част на столицата му Кентърбъри се намирала стара църква, посветена на свети Мартин от Тур (12 октомври; 11 ноември в Римската църква), която била построена през IV в., преди римляните да напуснат Англия. Именно тук Берта отишла да се поклони и да се помоли.
След няколко години в Англия от Рим пристига група от около четиридесет монаси-мисионери, водени от монаха Августин. Те били изпратени от папа Григорий Велики (12 март), който бил чул, че крал Етелберт се е оженил за християнка.
Етелберт организирал среща с делегацията на открито, възкачен на трона и заобиколен от своите телохранители и съветници. Беда Достопочтени разказва, че кралят взел предпазни мерки те да не се приближават до него, тъй като се придържал към древно суеверие, че ако са практикуващи магически изкуства, биха имали възможност да го измамят и овладеят.
Но монасите били надарени със сила от Бога, а не от дявола, и се приближили до краля, носейки като знаме сребърен кръст и образа на нашия Господ и Спасител, нарисуван на дъска [т.е. икона]“.
Етелберт ги приема с почести, изслушва с уважение речите им и се съгласява да им помага в работата. Но той се колебае дали да приеме новата вяра, отчасти защото „да се откаже от претенцията за божествен произход [от Водин] би могло да постави в опасност самия трон“. Мисионерите направили много обръщания сред народа му и около година по-късно самият крал решил да приеме християнската вяра.
Свети Етелберт е първият от Английските владетели, който става християнин. Работейки заедно със своята свята съпруга, той става основател на много църкви и допринася значително за християнизирането на региона на източните саксонци (Есекс). Той спомага за утвърждаването на Августин като първи епископ на Кентърбъри, Юст като първи епископ на Рочестър и на Мелит като първи епископ на Лондон. Управлява общо 56 години.
След смъртта си през 616 г. е погребан до любимата си Берта, починала четири години по-рано, в една от църквите, които е основал – известната манастирска църква „Свети Петър и Павел“ в Кентърбъри. Тази църква е била основно място за поклонничество до XVI век.
Кралица Берта играе толкова важна роля в християнската дейност на съпруга си, че понякога дори я сравняват със света Елена, майката на свети Константин Велики (21 май). Един от съставителите на „Жития на светците“ заявява поетично за нея: „Преданието описва нежните и любвеобилни добродетели на царица Берта, но малко се знае за нейния живот; тя е оставила само кратко и неясно отражение върху онези далечни и тъмни хоризонти, над които седи като звезда, предвестник на слънцето“.
Едбалд, син на светите Етелберт и Берта, който наследява Етелберт като крал, все още не е бил покръстен, когато се възкачва на трона през 616 г. Всъщност отначало той започнал да отменя християнското дело на родителите си. Но след това, благодарение на усилията на архиепископ Лорънс, наследник на Августин като архиепископ на Кентърбъри, Едбалд приема кръщението и продължава делото на родителите си за популяризиране на християнството в Южна и Източна Англия. Сестра му, света Етелбурга (4 октомври), допринася много за разпространението на християнството в Северна Англия, когато се омъжва за свети Едуин (4 октомври), крал на Нортумбрия.
–––––––––––––––––
Из „Жития на женените светии – бракът като път към светостта“
Превод: Младен Янев
