Меню Затваряне

Светите Трима светители – стълбове на Вселенската църква

Доц. д-р Костадин Нушев

Светите Трима светители – стълбове на Вселенската църква, небесни покровители на богословската наука и закрилници на православните духовни школи

Доц. д-р Костадин Нушев

Православната църква е отредила от векове да се чества заедно в един и същи празничен ден (30 януари) паметта на светите Трима светители св. Василий Велики (ок.330-379), св. Григорий Богослов (329-390) и св. Йоан Златоуст (354-407) и така да се отдава тържествено и съборно почит на тяхното велико църковно-просветителско и учителско дело. Тези трима велики йерарси на Църквата в Православната традиция се почитат и възпяват като „вселенски учители“ и „стълбове на богословието“, които със своето превъзходно бомислие и богословско учение, пламенна проповед за Христа и безукорен християнски живот са просветили духовно Вселената с божествените истина на Богословието и Христовото Евангелие. В борбата срещу заблудите на ересите от времето на Вселенските събори и с богоозарената си духовна мисъл са разкрили в пълнота тайната на Троичния Бог и са прославили със словата си Единната и Животворяща Пресвета Троица. Придобили блясъка на истината от „Трисолнечното Божество“ и озарили с лъчите на божествената нетварна светлина Вселената, тези трима йерарси са наистина велико и непомръкващо „тризвездие“ на духовния небосклон на Христовата църква.

Духовният подвиг на светителството

Ако се вгледаме в духовното наследство и се опитаме да обозрем мислено богословското творчество на Тримата светители ще установим, че всеки един от тях е допринесъл в преголяма степен за утвърждаването на чистотата на догматическото учение на Вселенската църква. В смутни за нея времена всеки от тримата свети отци се е подвизавал твърдо и самоотвержено за преодоляване и оборване на заблудите на еретически учения и разколи, смущавали Христовото общество чрез стихиите на света или човешкото мъдруване.

Борбата на св. Василий като епископ на Кесария Кападокийска срещу заблудите на евномианите и арианите и срещу схизмите в неговия диоцез и проповедите на св. Григорий Богослов срещу ариани и духоборци в Константинопол, остават ненадминат пример за духовна вярност към чистотата на Православното учение на Църквата и образец за архипастирско служение за нейното единство.  Богословските съчинения на двамата кападокийски отци – „За Светия Дух“ на св. Василий Велики и знаменитите „Пет богословски слова“ на св. Григорий,  остават като ненадминати шедьоври на догматическото учение и класически извори на Православното църковно предание.

С превъзходните си екзегетически беседи и тълкувания на библейските текстове от Стария и Новия Завет Тримата светители са допринесли твърде много и в необозрима степен за вникването в дълбините на духовния смисъл на Свещеното Писание. Беседите върху „Шестоднева“ на св. Василий и тълкуванията на св. Йоан Златоуст върху старозаветните и новозаветните книги на Свещеното Писание остават и до днес основополагащ извор за библейското и систематическото богословие на нашата Църква. Тримата църковни йерарси разкриват в своето богословие дълбоките тайни на Бога и човека, Домостроителния Божий план за сътворението на света и спасението на човека, Тайната на Боговъплъщението и Христовото възкресение. С нравоучителните си беседи и нравствени правила споменатите църковни учители са разкрили и оградили чистотата на християнската нравственост и са посочили здравия и верен път за духовното подвижничество в добродетелите; устроили са правилата за служение на свещенството и устава на монашеския живот. Устроили са чинопоследованията на светата Божествена литургия на Православната църква като са вплели в превъзходните си текстове цялото и духовно и богословско богатство. Придобили лична святост и преизобилна благодат като учители и епископи на Църквата светите трима светители оставят незалязваща светла диря в живота на Църквата и със своя духовен подвиг остават светъл пример за всеки вярващ в Христа и служител на Църквата.

Почитта към Тримата светители в Православната църква

Ето защо в по-ново време православната традиция на тяхната съвместна почит прераства и в съвместно решение на поместните православни църкви денят на Тримата светители в църковния календар (30 януари) да се чества като празник на висшите православни богословски училища, а тримата йерарси – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, да бъдат почитани като небесни закрилници и духовни покровители на всички православни духовни школи. Тази традиция се утвърждава през 30-те години на ХХ век, когато след Първия световен конгрес на висшите православни богословски школи в Атина (1936) е решено за патронен празник на духовните училища, институти и Богословски факултети да се възприеме и чества денят на светите Трима светители. От Богословския факултет на Софийския университет на този първи конгрес участват трима наши професори – проф. д-р Стефан Цанков, проф. Иван Гошев и проф. Ганчо Пашев, които възприемат и пренасят в България решенията на Първия конгрес на висшите православни богословски школи. На този конгрес се обсъждат въпросите за неопатристичния синтез в съвременното православно богословие и предизвикателствата пред социалното учение на Църквата в съвременния свят. Нашите професори познават добре и отблизо достиженията на руската богословска и религиозно-философска мисъл като подържат близки отношения с представители на руската емиграция в Париж. През 50-те години те продължават преподавателската си работа в Духовната академия и пишат своите студии и статии върху богословието и служението на Църквата заедно с други актуални въпроси на православното учение и християнската нравственост.

В това решение на водещите богослови на Православието през ХХ век прозира един стремеж да се съгласуват и координират богословските изследвания и да се споделят достигнатите научни резултати и духовни плодове в различните православни центрове на висшата богословска наука в съвременния свят. Не на последно място причината е и в това, че след Болшевишката революция в Русия са закрити четирите големи Духовни академии в Москва, Санкт Петербург, Киев и Казан и всички духовни семинарии, а академичните традиции на православната богословска наука от края на ХІХ и началото на ХХ век са прекъснати. Представителите на тези православни духовни школи са изгонени или емигрират от Русия и преместват центровете на своя научно-академичен и духовно-интелектуален живот в Западна Европа – в Париж, Берлин и Прага; в Балканските страни – в София и Белград, а по-късно и в Северна Америка. За около три десетилетия в Съветска Русия е прекъсната традицията на висшето академично обучение по богословие и Православната църква възстановява две от своите Духовни академии, и то в силно ограничен мащаб, чак след Втората световна война през 1946 година.

Светите Трима светители, икона от 14 век, от манастира „Ватопед“, Атон

Православните богословски школи през ХХ век

При тези обстоятелства във времето между двете световни войни инициативата за Всеправославно честване на светите Трима светители като патрони и духовни покровители на православното богословие и висшите духовни школи има функцията и значението да обединява духовно научните търсения в различните богословски центрове, да съхранява традиционния светоотечески дух на православното богословие и неговата неразривна връзка с Църквата, които най-ярко се манифестират в личността и делото на великите църковни учители св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. По времето на дълбоката следвоенна духовна криза и пред лицето на новите предизвикателства на съвременния свят нараства необходимостта от общо свидетелство на Православната църква, в което да се включат духовните и интелектуални сили на всички богословски школи на поместните църкви. Това съвместно или съборно свидетелство за Христовата истина и Православието се ориентира все по-отчетливо към духа на възраждащия интерес към дълбоките светоотечески традиции и т.нар. „неопатристически синтез“ и освобождаване от „псевдоморфозата“ на православното академично богословие, формулирани от прот. Георгий Флоровски. В подобна насока работят, както представителите на руското богословие, така и все повече през ХХ век водещите представители на съвременното гръцко православно богословие. След закриването на Духовните академии в Русия водещи представители на руското богословие се групират около Руския православен богословски институт „Свети Сергий“ в Париж и около руското религиозно-философско списание „Путь“ (1923-1939), което е закрито от нацистите след превземането на Париж. Богословската периодика (сп. „Православна мисъл“) на института „Св. Сергий“ по това време е едно от водещите издания в очертаното неопатристично направление през периода след Втората световна война. Тук големи православни богослови като Владимир Лоски, про. Георги Флоровски, архим. Киприан Керн, Павел Евдокимов, прот. Йоан Майендорф, прот. Николай Афанасиев и други задълбочават богословските проучвания върху неизследвани извори на патристичното и византийското богословие и концентрират интересите си предимно върху духовното наследство на исихазма и богословието на св. Григорий Палама. Постепенно през втората половина на ХХ век и в руските авторитетни богословски издания на Московската патриаршия започват да се превеждат и публикуват трудовете на тези руски богослови, които творят в емиграция, и да се възприема тяхното творчество като израз на духа на Православното предание на Църквата и плод на усилията на съвременната наука да изрази Православието като вселенска и универсална истина на Христовата църква.

Обновление на духовния живот и възраждане на богословието

 След 1991 г. в страните от Източна Европа и Русия отново започва активно да се възстановява живота на висшите богословски школи и да се активизира дейността на Духовните академии и на нови православни богословски институти. Пример за това е работата на нови висши академични институции като „Православен Свято-Тихоновски богословски институт“ в Москва и много други духовно-просветни учреждения на Руската църква. Обновлението на православната богословска наука и изграждането на съвременното православно богословско обучение днес се извършват изцяло в контекста на възприемането на достиженията на големите православни духовници и богослови от ХХ век. Така традициите на руското православно богословие и неговите научни постижения, някога пренесени на Запад и съхранени там в църковните школи на православната диаспора, отново се завръщат в своята родина и въздействат плодотворно на обновлението на духовния живот и просветното дело на Църквата.

Този процес се засилва особено много и в богословските школи на поместните православни църкви на страните от Източна Европа след края на комунистическия период, когато започнаха да се преоткриват отново духовните корени и богословските традиции на Православното учение на Църквата и да се усвояват активно достиженията на съвременната православна богословска наука. Последното десетилетие на ХХ век и началото на ХХI век за нашите страни е време на кардинални промени и период на възстановена духовна и академична свобода възможност за ново развитие на богословието и нови възможности и перспективи за обновяващо се свидетелство за Христовите евангелски истини в условията на днешния ден. Затова и днес под духовната егида и небесния покров на Светите Трима Светители – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, духовници и богослови от православните висши църковни и богословски школи, изследователски центрове и академични институции  в целия православен свят както от православните поместни църкви и страни, така и от православната диаспора, полагат усилия за продължаване на традициите  на светоотеческото богословие на Църквата и търсят духовна подкрепа и благословение от „вселенските учители“ на Православието и „стълбовете“ на неговата истина.

Литература

Нушев, К. Православните перспективи на богословския диалог и християнското единство според проф. д-р Николай Глубоковски. – в: Сборник в памет на проф. д-р Николай Никанорович Глубоковски. Университетско издателство “Св.Климет Охридски”, София, 2016, с.282-295.

Нушев. К. Проф. д-р Димитър Пенов (1903-1983) и християнското свидетелство за истината по време на атеистичната политика на тоталитарния комунистически режим. – в: Сб. Религиозната идентичност срещу атеистичната пропаганда в България (50-80-те год. на ХХ в.). Сборник документи и изследвания. София, 2020.

Нушев, К. Личност, научно творчество и академично дело на проф. д-р Иван Панчовски. – сп. Светодавец, бр.11, 2022, с. 41-49.                            

Нушев, К. Проф. Ганчо Пашев и неговото академично дело за изграждане на православното християнско учение за нравстнетостта в българската богословска наука. – сп. Светодавец, бр.10, 2022.

Нушев, К. Социалната мисия на Българската православна църква. С., 2007.

Нушев, К. Християнското учение за справедливостта. Богословско-етическо изследване. С., 2008.

Нушев, К. Антропологията на св. Максим Изповедник и развитието на Православното нравствено богословие. С., 2013.

Posted in Богословие и подвижничество

Вижте още: