Щелян Димов
Възкръсналият Христос, по време на Своето четиридесетдневно пребиваване в света, заповяда на учениците Си да не напускат Йерусалим, а да чакат обещанието, което Той вече им е дал, че както Йоан кръщава с вода, така и те ще бъдат кръстени със Светия Дух (Деян. 1:4-5). И когато стана денят на Петдесетница , те всички бяха заедно на едно място. И внезапно от небето дойде шум като от силен вятър и изпълни цялата къща, където бяха събрани. И им се явиха езици като огнени пламъци, разпределени между тях, и по един седна на всеки от тях, и всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, както Духът им даваше да говорят. Поради този шум се събра тълпа и всички бяха изумени, защото всеки от тях чу учениците да говорят на собствения си роден език. Партяни, мидяни, еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, съседни на Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела (Деян. 2:6-11).
Огнени езици, придружени от шум, се появяват над широкия кръг ученици, които били събрани в онзи ден по обяд. По-лесно можем да кажем какво не е било това. Разбира се, не са били реални езици, а тяхната форма показвала силата на словото – вътрешното и изреченото – което в онзи момент се дарявало на неграмотните. Не бил и естествен огън, а несътворената енергия на Божеството, Божията благодат, която по някаква божествена икономѝя се проявявала видимо като огън и езици. Огънят, впрочем, показвал топлината на вярата, пречистването, но и светлината на истината, тъй като огънят има способността да сгрява, да пречиства и да просвещава.
Слизането на Светия Дух преобразило учениците в учители на вселената, и чудното било, че можели да говорят езиците на всички чужденци. Той ги направил боговдъхновени и боговиждащи, за да могат да предадат онова, което вече опитно и харизматично разбирали в своята пълнота: че Христос е въплътеният и възкръснал Бог, истинският, тоест вечният живот, Словото, което поддържа и обединява всичко. Езиците били знак за единството на вярата. След объркването на езиците във Вавилон, Бог Утешителят раздава огнените езици, знанието и живота на всеки лично и на цялото Тяло на Църквата, призовавайки целия свят към духовно единство.
Огънят на тези езици не бил огънят на меча. Духоносните ученици осветили и завладели света с пламъка на любовта и себеотрицанието на чистото сърце, подражавайки на своя Господ.
С Петдесетница пълнотата на истината — дотолкова, доколкото човекът може да я понесе — беше дарена веднъж завинаги на Църквата до самия край на света. Затова Православната църква не приема идеята за „развитие“ или еволюция в разбирането на божествените тайни — не знаем повече днес, отколкото са знаели апостолите и светите отци, само защото разполагаме с по-богата книжнина или достъп до интернет (опитът дори подсказва обратното). Истината е била открита веднъж, и онзи, който чрез своя копнеж, подвиг и молитва привлича Божията благодат, става причастен на същата тази истина, която се разкри в деня на Петдесетница.
Живото и непрекъснато предание на светците пренася тази истина във всяка епоха, за да можем и ние, чрез участието си в него, да станем цели и изпълнени със смисъл. Затова Православието неотклонно настоява да следваме светците — онези, които свидетелстват с опита на Божията светлина, а не с чисто интелектуални конструкции.
Можем да говорим и за личната ни Петдесетница. Съществува и „личната горница“ – умът, който се съсредоточава в молитва. Там се случва голямото чудо. Всеки път, когато Бог направи присъствието Си осезаемо в живота ни (и наистина, дори един такъв миг е достатъчен, за да ни преобрази), преживяваме лична Петдесетница. И когато на вечернята на празника на Петдесетница коленичим и се молим за слизането на Духа, нека знаем, че духовните дарове са лични – както и огнените езици са били раздадени на всеки поотделно. Плодът на Духа – вярата, любовта, радостта, мирът, кротостта, смирението – са Божият отговор на копнежа, на честността и духовното благородство на всеки от нас. Ако сърцето започне да се затопля и да се топи в светлината на Словото, тогава то реално участва в неизразимия този дар, който е бил даден тогава в горницата на Йерусалим.
––––––––––––––––––––––
Източник: Ιερά Μονή Κουτλουμουσίου
Заглавието е на редакцията.
