Християнство.бг
Светият и праведен принц Ричард е англосаксонски крал в Уесекс, а той и съпругата му Уна от Уесекс са родители на:
- Вилибалд, епископ на Айхщат;
- Винибалд, игумен на Хайденхайм;
- Валпурга, игуменка на Хайденхайм (които също са канонизирани за светци от поместните църкви) .
С молитвите си той постига оздравяването на тригодишния си син Вилибалд, когото полага в подножието на голям кръст, издигнат на обществено място в Уесекс, когато животът на детето е застрашен от тежка болест.
През 720 г. се отправя на поклонение до Светите земи в Йерусалим. Преди да замине, той поверява единадесетгодишната си дъщеря Валпурга на игуменката на Уимборн в Дорсет, отказва се от имотите си и отплава с двамата си сина от Хамбълхейвън близо до Саутхемптън. Те пристигат във Франция и временно се настаняват в Руан. Оттам тръгват по поклонническия път към Италия, където се молят в светилища, разположени по пътя.
Св. Ричард умира неочаквано след като се разболява и умира от треска в Лука, Тоскана, където е погребан в църквата „Сан Фредиано“, основана от ирландския монах Фридиан. Впоследствие на гроба му започват да се случват чудеса и се развива култ към него.
Следното чудо, което спомага да се намери мястото на погребаното тяло на св. Ричард е описано от епископа на Айхщат, Филип, служил в църквата в периода 1306–1322т. :
„В Лука живееше един благороден рицар, наречен Седео. Засегнат от парализа, той дълги години бил прикован в дълбините на леглото си. След намирането на телата на свети Фредиано, свети Касио и света Фауста се появила тайнствена фигура, която му казала: „Отиди в църквата на свети Фредиано и кажи на настоятеля, че може би съм бил оставен настрана и съм се отделил от другарите си. Седео отговорил: „Не мога да се движа, защото съм немощен. Просто върви – добавила фигурата – ти си добре и си изцелен. – Кой си ти, може би мога да благодаря на такъв прекрасен човек и да кажа на останалите името ти? – Аз съм Ричард, някога крал на Англия, но сега е дошло времето скритото ми тяло да бъде поставено в църквата „Свети Фредиано“.
На разсъмване Седео бил цял и невредим. Той скочил от леглото си, изтичал до църквата „Свети Фредиано“ и разказал какво се е случило. Религиозните и гражданските власти, заедно с много хора, се заели да търсят и на мястото, разкрито на Седео, било намерено тялото на свети Ричард.
Синът му, Вилибалд, продължава поклонническото пътуване до Светите земи. Племенницата на Ричард, монахиня на име Хигебург (Хунебург от Хайденхайм), написва разказ за поклонничеството, озаглавен „Ходоепорикон“ – историците датират текста между 761 и 786 г.
През XII в. мощите му се излагат публично в Лука и Айхщет. Празникът му се чества на 7 февруари. В Англия има една църква, посветена на него – „Свети Рикарий“ в Абърфорд.
––––––––––––––
Превод от англ. език: Младен Янев
В текста са използвани източници от Уикипедия; Из събрани разкази на Ричард Грейс – Английски свещеник, град Крю, Англия; Блогът на Матю Купър: heavyangloorthodox.blogspot.com
