Християнство.бг
На 7 декември Църквата почита и възпоменава паметта на големия църковен учител и светител свети Амвросий Медиолански. Той е авторитетен духовен учител на вярата и свети отец на Църквата с огромни заслуги за западното християнство. Свети Амвросий се нарежда сред големите светители на Църквата от епохата на „Златния век на светоотеческото богословие“ през IV и V век и се прославя в борбата за утвърждаване на Православието и Никейското изповедание на вярата.
Кратки биографични бележки
Свети Амвросий е роден в аристократично семейство на влиятелен римски управник на Галия. От малък живее в Рим и учи за адвокат, като върви по стъпките на своя баща и става управител на област в Северна Италия с административен център римския град Медиуланум (Милано). Там е избран пи-късно от църковен събор да заеме овдовялата епископска катедра. Младият Амвросий приема кръщение и бързо бива ръкоположен в духовен сан, за да стане епископ на Милано. Посвещава се на неуморна пастирска работа, проповед и грижа за своето паство и се проявява като изтъкнат богослов и църковен учител. Опитът му на държавник и смел защитник на Църквата го превръщат в една от най-влиятелните църковни фигури в Римската империя през IV век. В своята светителска дейност свети Амвросий се бори срещу езичеството, арианството и манихейството и се превръща в един от стълбовете на западната църковна богословска мисъл. Той е признат за един от четиримата оригинални велики латински учители на Църквата, наред с блажени Августин, блажени Йероним и папа Григорий Велики.
Богословски възгледи и църковно учение
Като епископ на Църквата св. Амвросий защитава никейското православие и се бори срещу арианите като отстоява правото на епископите пред светската власт да се разпореждат с храмовете без светска намеса от страна на управниците. Заради наемници в армията на Римската империя – вестготи, които са били ариани, той е подложен на натиск от дворцовите среди да отстъпи своята епископска базилика в Милано за ариански богослужения. Тази политическа намеса той отхвърля енергично и се представя като критик на властващите от императорския двор когато си позволяват намеса в църковните дела.
Свети Амвросий написва и специален богословски трактат „За вярата“ („De Fide“), с което помага за победата над арианството на Запад и съдейства за утвърждаване на Никейското изповедание на православната вяра на Църквата. Пише сам и произнася много въздействащи проповеди и поучава всички да се държат за истинското изповедание на Вселенската църква. Свети Амвросий повлиява силно на отношенията между църквата и държавата, като принуждава император Теодосий I Велиики да се покае публично след клането, което той заповядва на бунтовници срещу властта в Солун.Така утвърждава моралния си авторитет над императора и укрепва ролята на Църквата като независима институция от императорската власт.
Проповедите на светителя върху Шестоднева и характера на неговата дейност успешно обръщат блажени Августин от манихейството към вярата на Църквата, което води и до неговото кръщение през 387 г. след Христа. Блажени Августин разказва за тези събития в своите „Изповеди“ като разкрива духовната сила на учителството и въздействието на проповедите на свети Амвросий Медиолански върху неговите възгледи. С особено вълнение той описва срещата на своята майка – света Моника, с Миланския светител, който я окуражава, че нейните молитви за сина ѝ Аврелий Августин няма как да не доведат до неговото обръщане от заблудите, до завръщането му в благодатния живот на Църквата и спасението му с Божията сила.
Свети Амвросий е автор на много проповеди и богословски слова, на църковни химни в прослава на Бога, които са запазени в западното църковно и литургично предание на Църквата.
Почит и духовно наследство
Свети Амвросий Медиолански е разглеждан в историята на Църквата като духовен баща и основател на Нравственото богословие в западната патристика и като основател на Пастирското учение в западната латинска теадиция на Църквата. В своето съчинение „За длъжностите на църковните служители“ (De oficiis ministrorum) той разработва основите на християнската нравствена система от основни длъжности и добродетели на християнския морал. В този богословски трактат той разпределя и систематизира основните нравствени длъжности на християните в три големи групи, произтичащи от евангелското учение на Спасителя за християнската любов към Бога, към ближните и към самия себе си.
Свети Амвросий създава църковни химни и песнопения, сред които църковното предание му приписва авторство на химна „Te, Deum“, а някои свидетелства сочат че този химн е създаден в момента на кръщението на Аврелий Августин и е изпълнен за първи път от двамата църковни учители в прослава на Бога. Свети Амвросий е сред стълбовете на Вселенската църква и сред великите светители и духовни учители ма Запада. В Милано, пчеларите и производителите на свещи празнуват празника му на 7 декември, а мощите му се намират в базиликата „Сант’ Амвросий“ в Милано, в която той е проповядвал с огромен успех през времето на своето светителство.
В деня на неговата памет християните се обръщат към Бога с молитва в негова прослава и почитат неговата памет с думите:
„О, Боже, Ти, Който даде на Твоя народ светия епископ Амвросий като Христов служител на вечното спасение, молим Те, дай ни, следвайки примера му, да бъдем и ние подпомогнати от неговите свети молитви в пътя на нашето спасение. Чрез нашия Господ Иисус Христос, Твоя Син, Който живее и царува с Тебе заедно със Светия Дух сега и винаги и за вечни векове. Амин!“
Българските църковни общини БПЦО „Св. Амвросий Медиолански“ в Милано и Chiesa ortodossa bulgara a Roma / Българска православна църква в Рим отпразнуваха деня на св. Амвросий с Божествена св. литургия.
––––––––––––
Литература
1. Аврелий Августин. Изповеди. С., 1994.
2. Цоневски, Илия. Патрология. С., 1986.
3. Поснов, Михаил. История на Християнската църква. С., 1933.
