Меню Затваряне

Свети апостол Амплий – първи епископ на Одесос

Проф. дин Георги Атанасов


„Апостол Павел казва … тъй че разпространих Благовестието от Йерусалим и околността дори до Илирик. Искаш доказателства за това, което говоря ли, казва [апостол Павел]. Виж големия брой на моите ученици – от Йерусалим до Илирик, който е покрайнина на това, което днес се нарича България.“

Теофилакт Охридски, архиепископ Български (1089–1126?)

Когато през VI–VII в. древните българи и славяните се настаняват и овладяват пространството между Дунав, Странджа, Бяло море, Черно море и Адриатика, те влизат в раннохристиянското духовно пространство на Късната Римска империя, осветено с мъченическата кръв на стотици древнопросияли светци. Християнството в тези земи обаче има много по-древна история, начената още в апостолските времена и свързана с делата и личността на самия св. ап. Андрей Първозвани и последователите му Амплий, Ериней, Ирин и Пан, подвизавали се по Черноморието и Добруджа. Според раннохристиянските писатели Евсевий Кесарийски и Ориген: „На Тома, както повествува прeданието, се паднала по жребий Партия, на Андрей – Скития (подч. – Г. А.), на Йоан – Азия, там той живял, там в Ефес и починал…“[1].

Тази мисия на св. Андрей в Скития (днешна Добруджа) се потвърждава от Тертулиан, Епифаний, „Синаксар“ на Цариградската патриаршия“, „Менология на Василий II“, Руфин и Евхерий Лионский († 449).

Одесос е сред най-значителните антични центрове по българското Черноморие, епископска и архиепископска катедра през V–VІІ в. Окончателно е разрушен и изоставен след началото на VІІ в. Влиза в границите на средновековна България още през 681 г. През Х в. в границите на античния град възникват средновековни български селища. Възстановяването на митрополитската катедра се отнася след 1322 г. И днес Варна е митрополитска катедра на Българската православна църква.

Наложено е мнението, че Амплий, един от сподвижниците на ап. Андрей в мисиите му по черноморското крайбрежие[2], който създава и дори оглавява раннохристиянската община в Одесос. В списъка на 70-те апостоли, приписван на св. Иполит Римски и преп. Доротей Газски, той е записан под № 21. Действително, в заключителната част на своето послание до римляните ап. Павел отправя поздрави до обичаните от него в Господа Амплий, Стахий и други проповедници, но не обвързва Амплий изрично с Одесос. (Рим. 16: 8–11).

Косвена връзка в тази насока прави Епифаний Кипърски († 403), който свързва появата на епископските катедри по Черноморието Одесос (Варна), Томи (Констанца), Диоспол (Ямбол), Месемврия (Несебър), Анхиало (Поморие) и Аполония (Созопол) с апостол Андрей и последователите му, сред които действително е Амплий. В „Синаксар на Константинополската патриаршия“ е назован епископ на Одеспол в Македония, където претърпял мъченичество от езичниците. Явно при компилацията е станала грешка и неточно Одесос (Одеспол) е локализиран в Македония. „Менология“ на Василий ІІ повтаря това сведение (включително, че е епископ на Одесос), като го допълва с разказ за пренасяне на мощите му заедно с тези на апостолите Урбан и Стахий в констонтинополския храм „Живоносен източник“[3].

Във всички жития на светиите липсват точни исторически данни как св. ап. Амплий завършва живота си. Предположенията, че е бил епископ на Диаспол (или Лида) и че умира в Рим, са отхвърлени. Вероятно е жертва на мъченическа смърт при инцидентни преследвания срещу християните при император Траян (98–117). След това неговите и на св. ап. Урбан мощи са пренесени и погребани в Константинопол заедно с мощите на св. ап. Стахий. Преп. Йосиф Песнописец през IХ в. написва канон в чест на празника на 31 октомври, където възхвалява св. апостоли Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул. За св. ап. Амплий казва, че е просветител на езичниците, проповедник на Св. Троица и на явяването на Господа в плът и че извършва много чудеса.

Най-категоричното свидетелство за мисията и свещенодействието на Амплий в Одесос (Варна) дължим на митрополита на Амасия Антим Алексуди. В труда си „Хронологичен каталог на архиереите от Христа“, написан през ХІV в. въз основа на по-стари източници и допълнен от Мануил Гедеон, той посочва за пръв епископ на Варна Амплий, заемал катедрата през 56 г., наследен от Карп през 59 г. Подобно на Амплий и св. Карп е в групата на 70-те апостоли на църквата, чиято памет се чества на 4 януари. Споменат е неколкократно от ап. Павел като негов близък, чийто дом е посещавал неведнъж (Тим. 4:13). Денят на св. ап. Карп се празнува на 26 май, а на 31 октомври паметта му се отбелязва заедно с апостолите Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул. Всички останали автори и изследователи обаче установяват, че Карп е епископ в град Верия (Бер) в Македония. Със същия град се свързва и мъченическата му кончина. По какви съображения св. ап. Карп е посочен като втори епископ на Одесоската катедра засега остава неясно.

Източник: Атанасов, Г. Раннохристиянски светци-мъченици от българските земи I–IV в., София, 2011, с. 5-6 и 24-28

Бел. ред: Заглавието е на редакцията


[1] Eusebius. Historia ecclesiastica. III, 1, 1 (Minge, PGr, XII, col. 92).

[2] Eusebius. Historia ecclesiastica. III, 1, 1 (=Minge, PGr – Patrologie Graceca, XII, col. 92); J. Zeiller. Op. cit., pp. 28–30, 165–166; Ив. Снегаров. Кратка история…, 361–362; F. Dvornik. Op. cit., pp. 198–200; R. Pillinger. Frühchrisliche Denkmäler…, S. 11; Em. Popescu. Le christianisme…, pp. 75–76; Epiphanii monachi. Edita aqtue inedita. Lipiscae, 1856, p. 56; H. Delehaye. Sanaxarium ecclesia Constantinopolitanae, pp. 265–266; M. le Quien. Op. cit., pp. 1094–1095; В. Велков. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност (ІV–VІ в.). София, 1959, с. 220; В. Велков. Бележки към ранната история на християнството в Тракия. – Tracia Antiqua, 5, 1979, 157–160; K. Ilski. Pirwsza misja…, s. 79–84; N. Morlova. Op. cit., pp. 11–28.

[3] Menologium Graqecorum Basilii Porphyrogeniti, соl. 136–137.

Posted in Вяра и Дело

Вижте още: