От всички православни народи само българите празнуват именни дни. Руснаците празнуват „день ангела“, сърбите – „кръстна слава“, а гърците, когато кръщават някого, например Йоан, винаги отбелязват на кой точно светец с името Йоан е кръстен човека, например Кръстителя, или Златоуста, или Колибар, или Богослова и т.н., което означава, че не всички Йоановци празнуват в един и същи ден. Даже, до колкото на живо съм говорил с тях, те дори нямат именния ден за голям празник. Ние сме опростили – всички с едно и също име да празнуват в един и същи ден. Грешка.
Та, кръстените с име Валентин/Валентина имат своя проблем с имения си ден. На кой точно ден да празнуват, на 10 или 14 февруари? Няма да получите отговор от мен. Ще започна по-отдалеч исторически.
През 1054 г. Константинополската и Римската църкви взаимно си налагат анатеми и прекъсват отношения. От тогава ние, православните, сме приели термините за църквите като „Римокатолическа“ (думата „католическа“ е гръцка и означава „вселенска“) и „Източно православна“ (и пак с контекста, че е „вселенската“ църква). Та даже и в Символа на вярата от двете страни казват: Et unam, sanctam, catholicam et apostolicam Ecclesiam./ Εἰς μίαν, Ἁγίαν, Καθολικὴν καὶ Ἀποστολικὴν Ἐκκλησίαν. Отплеснах се.
Представете си времето преди 1000 г. Много слабо движение на хора и идеи. Няма печатни книги. Отделни хора са грамотни, много често те са били свързани по някакъв начин с църквата, защото е трябвало да четат и пеят на безпросветния народ. Написаните на ръка книги, които един човек е притежавал, едва ли са били повече от пръстите на ръката.
Почитта към някои светци си остава на местна основа. Например на свети Евтимий Търновски: почита се само от местното българско население, а съседните народи не са и чували за него. Нещо подобно се е случило и със свети Валентин. В Римския календар до 1969 г. под датата 14 февруари са били записани трима души с името Валентин – римски свещеник, епископ на Терни (на 100 км от Рим) и мъченик. Обаче има толкова неясноти дали свещеникът и епископът не е един и същ човек, че се принуждават да свалят от календара си и тримата, и са оставили паметта на светите Кирил и Методий. Не знам защо и на двамата, българите празнуваме само Успението на св. Кирил.
Е, поне двама светци с това име от 3-ти век са познати. Обаче, някои православни действат като футболни ултраси: „остави ги, тези са католици, а ние сме православни“. И тук изследването спира. След като в православното календарче не е записан този светец, значи не е съществувал, или няма нужда да бъде почитан. Но пък има доста хора, кръстени с това име. Затова се оглеждаме в календарчето и намираме на 10 февруари св. мъченица Валентина, и проблема е решен (заметен под килима). И понеже сме православни, а не католици, ето ни светица от изтока, от Кесария Палестинска, приела мъченичество в 308 г. (около 40 години след римския мъченик). Изтупахме ръцете, решили проблема. Обвинихме Римската църква, че не е записала добре житията на светците, и изсипахме огън и жупел срещу светеца – набеден, че е пропагандирал неморална любов. Горкият светец, той дори никога не е предполагал, че християните ще стигнат дотам, че да използват името му за такива цели.
А проблемът при нас е, че никой не изследва от къде е тръгнала тази легенда: от Британия през 14 век, 1000 години след смъртта на мъченика, от поета Джефри Чосър (Geoffrey Chaucer).
Пак ще се отплесна. Ние пък, като че ли сме записали къде е заточен и къде умира нашият св. патр. Евтимий?
Е, какво да правят сега Валентните и Валентиновците? Кога да празнуват? Ами, когато решат. Ето им няколко опции: 10 февруари, св. Валентина; 14 февруари – общия ден за тримата светци с име Валентин; 6 юли за Римския свещеник, 30 юли за епископа на Терни (Interamna). А има и още светци с това име от преди Великата схизма (1054 г).
Извод: Скъпи събратя свещеници, преди да извършите кръщение на някого, поговорете с него, или с кръстника, или с родителите, на името на кой конкретен светец кръщавате, и нека кръстеният празнува на съответната дата, когато Църквата е определила да се празнува този светец. А ние, християните, ще имаме задачата оттук нататък да си запишем в електронния календар на телефона, срещу съответната дата, кой наш приятел празнува имен ден. Нека да започнем от днес!
————
Източник: Блог на свещ. Траян Горанов (Жития и исторически бележки)