Християнство.бг
Доц. д-р Костадин Нушев
На 23 август в църковния празничен календар на Православието отбелязваме паметта на св. Ириней Лионски (ок. 130–202 г.) – един от най-значимите християнски богослови и църковни писатели от II век, почитан като мъченик и свети отец на Църквата.
Роден в град Смирна в Мала Азия, като млад е познавал св. Поликарп Смирненски, който бил негов учител, а според самия Ириней, от своя страна апостолският мъж Поликарп бил ученик на светия апостол и евангелист Йоан Богослов. Около 177 г. св. Ириней става епископ на град Лугдунум (днешения Лион) в Галия. Там той светителства в трудни години за Църквата по време на гоненията на римския император Марк Аврелий (161-180).
Като църковен учител от малоазийската ранна християнска традиция, св. Ириней пренася в Галия църковното Предание на апостолите и води полемика срещу различните течения и школи на гностицизма. Пише вероучителни книги срещу тази дуалистична и еклектична ерес и изобличава лъжливите твърдения за наличието на „тайно учение“ на вярата, предадено само на гностическите секти.
Свети Ириней Лионски подкрепя църковното единство между източните и западните епископи на Църквата по време на споровете за празнуването на християнската Пасха при Римския папа Виктор (189-199). Той завършва достойно земния си път около 202 г. като свещеномъченик по време на гонението срещу християните при император Септимий Север в началото ма III век.
Църковно предание и апостолско приемство
Най-важното съчинение на св. Ириней Лионски е известно с наименованието „Против ересите“ (Adversus haereses) в пет книги, написани около 180–190 година. В него църковният учител Ириней полемизира преди всичко с еретическите доктрини на гностицизма, включително с ученията на еретика Валентин и неговите последователи. Свети Ириней формулира принципа за „правилото на вярата“ (regula fidae) като критерий за православното учение на Църквата.
Особено важно е, че в тази богословска полемика с гностиците той противопоставя на гностическата идея за „тайно знание“ и тайно езотерично предание, църковните принципи за единство на апостолското предание и епископското приемство чрез ръкоположение от апостолите на техните ученици за епископи. Тази верига от приемственост се утвърждава като гарант за чистотата на вярата и автентичност на предаденото от апостолите Христово учение, както и публичното изповядване на вярата чрез участие в светата Евхаристия в общение с епископа, без скрити и тайни доктрини. Това представя св. Ириней като един от най-ранните свидетели за начина, по който Църквата разбира връзката между учението на вярата и апостолското предание чрез епископската приемственост като критерий за чистотата на православните истини на християнската вяра.
Връзка с късните гностически ереси и дуализма
Свети Ириней Лионски е особено интересен за изследванията върху църковните ересиолози и късните дуалистични ереси, сред които е и богомилството. Той описва гностическите учения на Маркион и Валентин за два изначални принципа на доброто и злото, за демиурга, за произхода на творението, за личността и двете природи на Христос и за пътя на спасението. Тези доктрини на гностиците са отхвърлени от Църквата още през II век — много преди появата на по-късните манихейски и дуалистични учения на масалианството, павликянството и богомилството.
За разкриване на тайните доктрини на гностицизма и техните митове за грехопадението, за ролята на апокрифните писания, за докетизма в христологията и други характерни доктрини на манихейството и богомилството, свидетелствата на св. Ириней са изключително важни в богословието на Църквата и за ересиолозите от по-късната епоха на вселенските събори.
Свидетелството на св. Ириней за ересите се използва от църковни учители като Теодорит Кирски, Епифаний Кипърски и св. Йоан Дамаскин в техните критични и апологетични трудове срещу ересите. В тази борба на Църквата за чистотата на православната вяра, трудовете на св. Ириней са от фундаментално значение за реконструирането на по-ранната гностико-дуалистична еретическа среда, с която по-късните средновековни дуалистични движения могат критично и сравнително да бъдат съпоставяни.
Свети Ириней Лионски развива учението за изкуплението и за „recapitulatio“ („възглавяване на творението и човечеството в Христос“). Той дава и класическата формула за Въплъщението на Бог Слово като основа на спасението, което е възприето от св. Атанасий Велики и Първия вселенски събор. Синът Божий Иисус Христос стана Човек и с това Той „възглавява“ (anakefaleosaste) и възстановява в Себе Си творението и човешката природа. Той е център на история и Глава на творението като Нов Адам и Изкупител.
Това учение е силно антидуалистично в своята христологична и сотириологична основа и се превръща в крайъгълен камък на църковното богословие. С него се премахва докетизма и дуализма на гностическите ереси и се утвърждаеа Православието – Един и същият Бог е Творец на света и Спасител на човечеството. Синът Божий стана Човек, за да приведе човеците към Бога и да им даде да станат синове Божий по благодат.
Интересно свидетелство дава свети Ириней Лионски за гностическите апокрифни евангелия и за съществувалото сред сектата на каинитите (питомци и последователи на Кайн) на „Евангелие от Юда“, което еретиците посочват като свое тайно писание. Този апокриф, за който говори св. Ириней, е за дълго време загубен и неизвестен като съдържжание за науката през вековете (PG, 7, 704).
Наскоро, обаче, археолози откриха такова гностическо „Евангелие от Юда“, което се оказва част от групата апокрифни писания от египетската библиотека в Наг Хамади, заровени в пясъците на Горен Египет, с което свидетелствата на св. Ириней Лионски се потвърдиха и с това придобиха още по-голям авторитет за Църквата и съвременната наука.
Литература:
Ireneus. Contra Haereses, I,31.- PG, t.7, 704.
Св. Йоан Дамаскин. За ересите накратко. – в: Извор на знанието. Том I, Sofia, 2014, с. 239-243.
Цоневски, Илия. В. Ириней Лионски. – в: Патрология. Т., I, С., 208, с. 323-359.
Реверсов, Иван. Апологетьi. Защитники Христианства. СПб, 2002.
