Меню Затваряне

Свети Йоан Кронщадски – благодатният път на молитвата и животът на човека в Христос

Доц. д-р Костадин Нушев

Доц. д-р Костадин Нушев

На 20 декември в църковния календар на Българската православна църква отбелязваме паметта на големия праведник и проповедник на Евангелието и истините на Православието свети Йоан Кронщадски. На този ден праведният свещеник завършва своя земен път през 1908 година и запечатва своя духовен подвиг с блаженото си успение и прослава за вечен живот в Бога в Христовото царство на правдата.

Великият руски православен духовник и праведен свещеник е роден на 19 октомври (1829), когато се отбелязва паметта на свети Йоан Рилски Чудотворец, а се прославя особено със своя подвижнически живот в руската столица Петербург в края на XIX  и началото на ХХ век. По древна църковна традиция, и според благочестивия християнски обичай на неговия свещенически род, при светото кръщение отрокът е получил от своите родители името на всебългарския светец и чудотворец Йоан Рилски, на когото като небесен покровител е бил поверен поради крехкото си младенческо здраве при рождението (4,10-13).

Свети Йоан Кронщадски е забележителен молитвеник и благодатен проповедник на Христовото евангелско учение, светилник на Православието и църковен учител с дълбоко и проникновено слово. В неговите проповеди и поучения за Христовото изкупително дело, за любовта към Бога и ближните, за покаянието и молитвата той се разкрива като опитен духовен пастир и църковен учител, истински духовен отец и строг свещенослужител, който проповядва неуморно истината и свидетелства за силата и красотата на Православието. Праведният отец Йоан Кронщадски служи на Бога както чрез своето пастирско слово, така и чрез милосърдното си и човеколюбиво служение в подкрепа на слабите и нуждаещите се хора. Учи ги на истинска вяра и трезвомислие, на покаяние и молитва, на смиреномъдрие и търпение в изпитанията, но най-вече ги наставлява да пребъдват в любов към Бога и ближните като следват благодатния път за спасение и следване на Христа.

Свети Йоан Кронщадски подкрепя своите църковни чеда духовно и материално, изгражда приюти за бедните и бездомните хора, проповядва на работниците и се застъпва за най-нуждаещите се в обществото с пастирско утешително слово и с практически прояви на действена християнска любов.

Духовната атмосфера в Русия в началото на ХХ век

В началото на ХХ век в Русия – в руското общество и църковните среди, нараства особено много духовният авторитет на православните духовници от Оптинската пустиня и на отец Йоан Кронщадски. Монасите и духовните старци от Оптина са носители на исихастката православна традиция на Православието в монашеския живот, а св. Йоан Кронщадски като енорийски свещеник и духовен пастир на вярващите в условията на градския живот е пример и образец за служението на Църквата в рамките на обществените отношения в тогавашна Русия. Още от края на ХIХ век в живота на Руската православна църква и в духовните търсения на много интелектуалци и образовани хора се заражда едно движение за обръщане към Православието и обновление на църковния живот. Това движение за възраждане на Православието в Русия, в десетилетията преди Болшевишката революция, се усилва също така от решението на Светия Синод на Руската православна църква за канонизиране през 1903 година на големия руски светец Серафим Саровски. Тържествата за прославлението на великия подвижник от Саровската пустиня се превръщат във важно събитие за Руската църква и за руската държава, което обръща отново погледа на много руснаци към духовните корени на руската култура.

Наред с тези духовни обновителни процеси в Руското общество се засилват и тревожни политически процеси и обществени противоречия, които смущават умовете и сърцата на много руски духовници и на вярващия народ. Тревожните събития около руските военни и политически неуспехи по време на Руско-японската война (1905), усещането за задълбочаване на социалното и политическо противоборство, нарастването на радикалните, нихилистични и комунистически движения, насочени срещу самодържавието и кризата на руската империя, насочват вниманието към духовните опори на обществото и извеждат на преден план авторитета на духовници като св. Йоан Кронщадски. Като свещенослужител и духовен пастир в столицата отец Йоан Кронщадски е особено чувствителен към случващото се в духовния, културния и обществения живот в Русия. В своите нравоучителни проповеди той разглежда духовните недъзи на времето и дава своята християнска и църковна преценка за причините и характера на случващото се в тогавашното общество. Според него голяма част от интелигенцията, която се е отчуждила от живота и учението на Църквата, е изпаднала в безбожие и безчувственост към съдбата на Русия.

В своите проповеди и църковни поучения св. Йоан Кронщадски изобличава често пъти нихилизма и безверието, родоотстъпничеството и жаждата за власт на крайните анархистични и нихилистични политически кръгове като визира комунистите, които са готови да предизвикат масови безредици и гражданска война, за да се домогнат до осъществяване на своите утопични политически планове. В свои проповеди и поучения руският праведник предупреждава за надвисналата над Русия опасност и предрича сгромолясването на царския престол и краха на монархията, които ще потопят страната в кръв и ще предизвикат нечувани страдания за народа и ужасяващи масови убийства.

Силата на вярата в Христа като духовна опора за човека

Въпреки всички тези неблагоприятни процеси и тенденции на въшния политически и обществен живот, според св. Йоан Кронщадски, вярата в Бога и православната духовност на Църквата с тяхната строгост, разсъдителност, трезвост и радост, извиращи от трепетната и светла любов към Бога и ближните, може да даде истински мир и сигурност, спокойствие и увереност в живота, които извират от чистотата на сърцето и дълбочината на духовното познание на истински просветения духовно разум. Тези духовни устои на вярата и силата на Христовата любов дават истинската опора на руския народ, и това е което може да съхрани руската душа както преди революционните смутове, така и по време и след революционния катаклизъм. В своите проповеди св. Йоан Кронщадски винаги набляга на радостта в Бога и на значението на духовната радост в живота на християните. Спасителят е донесъл за човека спасение от властта на греха и злото в света и е дарил за всички в Църквата благодатна радост от общението с Бога в Христовата благодат. Именно този духовен опит на вярата е най-силната и твърда основа за човешкото съществуване, които помагат на човека да осмисли своя живот и да преодолява всички трудности и изпитания по пътя на спасението.

В своите духовни поучение св. Йоан Кронщадски се обръща към своите духовни чеда и ги съветва и поучава да бъдат винаги с Бога и да не се отлъчват от Христовата благодат. Бог е сътворил човека за да общува той със Своя Творец, да напредва духовно в познанието и добродетелите и да пребъдва в любовта на Своя Небесен Отец. Животът на човека, според свети Йоан Кронщадски, е „радостно и трепетно ходене пред лицето на Бога“ („радостное и трепетное хождение перед Лицом Божиим“). Вярата в Бога дава духовни криле на душата и утвърждава човешкия дух в благодатта като му носи радост и озарение от Светия Дух. Радостта в Бога дава вътрешен мир, духовно спокойствие и трепетно вълнение на човешкото сърце, които обхващат в пълнотата живота на човека и придават смисъл на неговото съществуване както тук на земята така и в перспективата на вечността.

“През целия си живот наблюдавай сърцето си като се вглеждаш и се вслушваш в него, за да разбереш какво пречи на съединяването му с всеблажения Бог. Това да ти бъде наука на науките и с Божия помощ ще можеш лесно да забелязваш какво те отдалечава от Бога и какво те приближава до Него и те съединява с Него.” (2, 5)

Молитвата на християните и духовната радост в Светия Дух

Темата за молитвата на християнина като духовно дихание на душата в Бога и средство за привличане на благодатта на Светия Дух е една от основните и любими теми на църковните проповеди, духовни поучение и нравствени наставления на св. Йоан Кронщадски през целия му живот.

Доколкото отделният човек ясно и съзнателно предстои пред Бога в молитва и покайно настроение, дотолкова той живее истински духовно и вкусва благата на живота с радост и спокойно сърдечно разположение. Ако, обаче, човекът забрави за Бога, отдалечава се от Него и живее в духовен мрак, в безпаметно и несъзнателно състояние на ума и неведение в сърцето по отношение на Бога и Божията воля, тогава той затъва неусетно в тресавището на греха и животът му се превръща в нерадостно блуждаене и неблагополучно земно странстване, изпълнено със скърби, страдания и нещастия.

В този бездуховен път на отдалечаване от Бога всеки човек се оприличава на блудния син от евангелската притча на Спасителя и споделя нещастието и безблагодатното състояние и нерадостна участ на отлъчилия се от Божията любов – отдалечил се самоволно от дома на Своя Отец, в далечната страна на чуждия тиранин и немилостив господар. (2,12-13)

В много от своите пастирски послания, проповеди, книги и нравствени поучения, както и в своя духовен дневник „Моят живот в Христа“, той споделя своя благодатен опит и духовни прозрения за молитвения път на човека към Бога и насърчава вярващите християни непрестанно да се молят (3, 1066,1170).

Св. Йоан Кронщадски разкрива постоянно силата на покайната молитва за очистването на сърцето чрез благодатния дар на сълзите, богатството на благодарствената молитва и значението на постоянството в просителната молитва към Бога като Всемилосърден Небесен Отец и Всеподател на всички блага за човека. В своите духовни поучения праведният свещеник посочва винаги и значението на църковната и благодатна молитва за удовлетворяване на насъщните нужди и потребности на човека и значението на постоянното пребиваване на християните в храма за молитвено участие в църковните богослужения. “Както лошият човек когато отива с молба при добър, кротък и смирен човек, за да има молбата му добър успех, и да получи това което иска, се старае да заприлича на него, така и християнинът когато пристъпва с молитва към Господа, към Неговата Пречиста Майка или към Ангелите и светиите – за да има молитвата му успех, трябва да се оприличи, доколкото може, на Самия Господ, на Неговата Пречиста Майка, на Ангелите или на светиите. Именно в това е тайната на приближаването към Бога и скорошното чуване на нашите молитви“ (За молитвата).

Без чистота на сърцето, духовно очистване от греха и радостта като дар на Светия Дух в живота на човека, в неговото съзнание се загнездват скръб, тъга, неудовлетвореност, отчаяние и униние. Тези негативни чувства и неразумни страсти раждат гордост и самолюбие, високомерие и безчувственост, немилосърдие и жестокосърдечие. Тези греховни страсти подхранват в сърцата и умовете на хората и нихилизма и неверието, а те от своя страна водят до безсърдечност, безчовечност, гняв, агресия и насилие.

В своите духовни съзерцания и благодатни прозрения св. Йоан Кронщадски вижда пагубните последици от безбожието и бездуховността на руската политическа върхушка, чиновниците и тогавашната интелигенция като предрича горчивите плодове на неверието за съдбата на Русия. Болшевишката революция, плод на това духовното състояние на нихилизъм и неверие, безпътица и неразкаяност на различните обществени съсловия, обърква живота на руския народ и променя драматично хода на историята за цяло едно столетие. Това води до разрушаването на стария обществен и политически ред на Руската държава. Води до жестоки гонения за Руската църква и десетилетия на кървав терор и безбожен, войнстващ атеистичен и тоталитарен режим в съветската тиранична държава, изградена след болшевишката революция.

Политическите трусове и размирици от тази епоха носят страдания и скръб за стотици хиляди, и дори милиони, руснаци през ХХ век като разкриват нагледно духовните последици от неверието и нихилизма, от атеизма и безбожието. Огромните страдания и духовни изпитания за руския народ са били предвидени от богоозарената благодатна мисъл и духовна прозорливост на св. Йоан Кронщадски и той е окуражавал и утешавал, поучавал и съветвал своите духовни чеда чрез пастирско слово и своя пастирски опит да запазят вярата в Христа, да не се отлъчват от общението с Бога и да не изоставят молитвата независимо от гоненията и страданията от външните за Църквата управници. Учел своите духовни чеда да пребъдват винаги в благодатния молитвен живот и да напредват в християнските добродетели, да пребъдват в живота в Христа и да не се отлъчват от Светия Дух независимо от драматичните събития и трагични последици на безбожието и отдалечаването на човеците и властващите управници от православната вяра и отпадането им от духовния живот на Църквата.

Литература:

1. Прот. Йоанна Сергиева (Кронштадского). Солнце Правды. О Жизни и учении Господа Нашего Иисуса Христа. Санкт Петербург, 1902.

2. Св. Йоан Кронщадски. Мисли на християнина за покаянието и Светото причастие. Видин, Благо слово, 2015.

3. Св. Йоан Кронщадски. Моят живот в Христа. С., Благо слово, 2014.

4. Архим. Методий. Отец Йоан Кронщадски. В.Търново, 1992.

5. Нушев, К. Свети Йоан Кронщадски и неговото свидетелство за спасителната сила на вярата в Господ Иисус Христос. – Добротолюбие, 21.12.2021.

Posted in Богословие и подвижничество, Съвременно православно богословие

Вижте още: