Младен Янев
Свети Кътбърт, чудотворецът на Британия, е роден около 634 година в Нортумбрия – едно от няколкото англосаксонски кралства в северната част на Британските острови. Паметта му се празнува на 20 март. За ранния му живот е запазена много малко информация, но съществува една забележителна история от времето, когато бил на осем години.
Като дете Кътбърт обичал игрите и да играе с други деца. Той можел да победи всеки на своята възраст, а дори и някои по-големи от него, в бягане, скачане, борба и други упражнения. Един ден той и други момчета се забавлявали, като стояли на главите си с краката нагоре във въздуха. Малко момче, на около три години, се разсърдило на Кътбърт за това неподобаващо поведение.
„Бъди разумен – казало то – и остави тези глупави номера.“
Кътбърт и другите го пренебрегнали, но момчето започнало да плаче толкова жалостно, че било невъзможно да го успокоят. Когато го попитали какво му е, то извикало:
„О, свети епископе и свещенико Кътбърте, тези непристойни номера, с които се опитваш да покажеш своите физически способности, не ти подхождат и не съответстват на достойнството на твоята длъжност.“
Кътбърт незабавно спрял това, което правел, и се опитал да утеши момчето.
По пътя към дома той размишлявал върху значението на тези странни думи. От този момент нататък Кътбърт станал по-вглъбен и сериозен. Този случай разкрива свети Кътбърт като избран съсъд на Бога (Второ послание до Тимотей 2:20–21), подобно на Самуил, Давид, Йеремия и Йоан Кръстител, които от ранна възраст били призвани да служат на Господа.
По друго време Кътбърт страдал от наранено коляно. То било силно подуто, а мускулите – толкова напрегнати, че той куцал и едва стъпвал на земята. Един ден красив непознат, с благороден вид, облечен в бяло, се приближил на кон и учтиво попитал дали момчето би го приело като гост. Кътбърт отговорил, че ако не бил възпрепятстван от нараняването си, с радост би му оказал гостоприемство.
Мъжът слязъл от коня, прегледал коляното му и го посъветвал да приготви пшенично брашно с мляко и да намаже топлата смес върху болното място. След като непознатият си тръгнал, Кътбърт разбрал, че това е бил ангел, изпратен от Бога. Няколко дни по-късно той напълно оздравял.
Оттогава нататък, както самият свети Кътбърт по-късно разкрил на свои доверени приятели, той винаги получавал помощ от ангели, когато се молел на Бога в отчаяни ситуации.
В „Житието на свети Кътбърт“, написано от свети Беда от Джароу, се напомня на скептиците, че не е необичайно ангел да се яви на кон, като се цитират съответни библейски места.
Когато бил още млад, свети Кътбърт пасял овцете на своя господар в хълмовете Ламърмюир, на юг от Единбург, близо до река Лийдър. Една нощ, докато се молел, той имал видение: ангели взели душата на свети Ейдън и я отнесли към небето в огнено кълбо. Кътбърт събудил другите пастири и им разказал какво е видял. Той предположил, че това е душата на свят епископ или велик човек. Няколко дни по-късно станало ясно, че епископ Ейдън от Линдисфарн е починал именно по това време.
Когато пораснал, свети Кътбърт решил да се откаже от светския живот и да се посвети на Бога. Той постъпил в манастира в Мелроуз, в долината на река Туийд, където бил приет от игумена свети Бойсил. Там той се отдал изцяло на духовния живот. Постът и бденията му били толкова строги, че другите монаси се удивлявали. Често прекарвал цели нощи в молитва и понякога не вкусвал храна дни наред.
Кой може да опише неговия ангелски живот, чистота и добродетел? Много от тези неща са известни само на Бога, защото свети Кътбърт се подвизавал в скритост, избягвайки човешката похвала.
Няколко години по-късно свети Еата избрал монаси от Мелроуз да се заселят в новия манастир в Рипон, сред които бил и свети Кътбърт. И двамата обаче били изгонени през 661 година, защото отказали да приемат римския календар за определяне на Пасха. Келтската църква дълго време отстоявала своята традиция, но през 664 година Синодът в Уитби постановил да се възприемат римските обичаи.
Свети Кътбърт станал игумен на Мелроуз след смъртта на свети Бойсил и ръководел братята както със слово, така и с личен пример. Той често пътувал из околните области, проповядвайки Евангелието и укрепвайки вярващите. Понякога отсъствал от манастира с месеци. Извършил и множество чудеса – изцелявал болни и освобождавал обладани..
През 664 година Кътбърт отишъл със свети Еата в Линдисфарн. По-късно бил назначен за игумен там. Той продължил да обикаля и да поучава народа, насърчавайки хората да търсят Царството небесно.
Макар някои монаси да предпочитали по-лек живот, свети Кътбърт постепенно ги довел до послушание чрез търпение и кротост. Той строго изобличавал греха, но бързо прощавал на разкаялите се. Когато хората се изповядвали при него, той често плачел от състрадание и им показвал пътя към поправяне.
Свети Кътбърт бил истински духовен отец за своите монаси, но сърцето му копнеело за уединение. Затова се оттеглил първо на малък остров, а по-късно – през 676 година – на Инър Фарн. Там си построил килия и малко помещение за посетители и прекарал почти девет години в усамотение.
През 684 година бил избран за епископ. Дълго отказвал, но накрая, по настояване на царя и духовенството, приел служението и станал епископ на Линдисфарн. Въпреки високия сан, той останал смирен, живеел просто и продължавал монашеския си подвиг.
Като епископ се грижел ревностно за своето паство – проповядвал, обикалял епархията и извършвал чудеса. Управлявал църквата само две години.
Когато почувствал, че краят му наближава, се оттеглил отново в Инър Фарн, за да се подготви за смъртта си. Последните му дни били изпълнени с молитва, страдание и духовни наставления към братята.
На 20 март 687 година свети Кътбърт предал душата си на Бога.
Единадесет години по-късно гробът му бил отворен и мощите му били намерени нетленни. През следващите векове те били пренасяни на различни места заради опасността от нашествия, докато накрая били положени в Дърам.
През вековете гробът бил отварян неколкократно, а мощите – почитани от вярващите. Днес те се намират в катедралата в Дърам и продължават да привличат поклонници.
–––––––––––––––––––
Превод: Младен Янев
Източник: johnsanidopoulos.com
Изображения: https://faithinthenorth.org/st-cuthbert/
