Атанас Димитров – АтаДим
Да носиш Христовия Кръст като меч на своите рамене е истински подвиг за всеки един християнин. Това е оръжие непобедимо и щит непробиваем срещу всяко зло, срещу всеки враг и противник, независимо дали са видими или невидими.
Свети Прокопий, благословен от Бога, е имал и силата, и мъжеството да носи и своята Вяра, и своят личен Кръст като истински Христов изповедник. Не бих искал да пиша много за житието на св. Прокопий, защото всеки, който пожелае може да го прочете, но бих желал да размишлявам върху начина му на живот.
Св. Прокопий е приел монашество на Света гора. Искал е да бъде истински Христов изповедник, да бъде достоен монах, да живее според правилата на монашеството и въобще да бъде истински Христов ученик. Само че всеки, който има представа от духовното знае, че монашеският път е може би най-трудният път в живота. Не, че да си семеен е много лесно, но да бъдеш монах означава да бъдеш сам с Бога и да няма друг човек до теб, освен твоите събратя в манастира. Очевидно притесненията, които имал в себе си светецът или по-точно младият монах Прокопий са били тежки и непоносими за него. Врагът всякак искал да го примами и да го отклони по спасителния път. Св. Прокопий вероятно е изпитал много тежести, много трудности, за да вземе решението не само да си тръгна от Света гора, но и да смени вярата си. Трудно можем да си представим болката, тежестта и разочарованието, които са го подтикнали да вземе това съдбоносно решение. Вероятно много хора биха го осъдили в сърцата си, но трябва да знаем, че никога не живеем живота на другия и никога няма да носим, образно казано, неговите обувки, за да знаем мерките и теглилките на болката му.
Бесовете изначално заблуждават. Те никога няма да кажат истината. Тяхната цел в никакъв случай не е тази да знаем ние кое е най-доброто за нас. Единствената им цел е да ни отклонят от Бога и по този начин да погубим душите си. Те нямат други цели. Никога не биха помислили за нашето добруване. Единственото, което ги вълнува е да погубят още една душа. Когато човек се подлъже и попадне в клопката на бесовете, те тогава го оставят да прогледне и да види самата истина такава каквато е. В един такъв момент подмаменият човек осъзнава какво е направил и търси всякакви начини да подобри и усъвършенства себе си като християнин. Това проглеждане от духовна гледна точка пробужда най-искрено покаяние, смирение и желание за себедоказване пред Бога. Който много е сгрешил и многото иска да се докаже!
Не по-различен е случаят и със св. Прокопий, който осъзнавайки това, което е извършил спрямо Бога в същият миг се разкаял и искал да извърши подвиг, който да е покриващ личното му беззаконние към Бога. Св. Прокопий е постъпил по същия начин. Пожелава да изкупи греха си като приеме мъченичество, защото само то му се струвало достойно и възможност да отмие греха, който е извършил. Макар и неговият изповедник да се е опитал да го убеди да премине своя живот в монашество св. Прокопий е бил непоколебим в желанието си да бъде мъченик на Христа. Като похулил вярата на турците, той е осъзнавал, че ще бъде убит. И наистина така се случва.
Не всеки от нас може да бъде като св. Прокопий. Не е и нужно да загиваме мъченически, но е нужно да живеем така, че да не се налага да мислим за някакви подвизи, които не са в нашите сили. Св. Прокопий е имал силите, но не всички сме като него. Ние като християни трябва да се стараем да правим това, което е според нашите сили и възможности, защото ако не го правим ще носим отговорност пред Бога, ако се стремим да извършваме нещо повече, което е свръх нашите възможности, тогава рискуваме да се провалим и отново ще носим отговорност пред Бога. Във всяко наше действие и бездействие и ние сме отговорни и ще ни се търси сметка. Св. Прокопий може да е сгрешил, но за разлика от някои други, които също грешат, той е имал силата да помоли Бога за прошка и да се покае. Покаянието и смирението постилат пътя на спасението.
Скъпи приятели, никак не е лесно да си християнин. Не е било лесно преди, не е лесно сега, а в бъдеще време вероятно също няма да бъде лесно. Именно в такива тежки моменти, дали са наши лични такива или са всеобщи, трябва да търсим молитвеното застъпничество на Варненския покровител св. преподобномъченик Прокопий Варненски.
Нека св. Прокопий винаги да бъде наш молитвен застъпник пред Божия престол и да не допуска да правим големи грешки, а да се моли за нас и да ни води по пътя на спасението. Св. Прокопий е пример за нас със своето смирение, кротост, но и твърда решимост да покаже себе си като истински християнин, а не като мохамеданин, какъвто е станал за кратък период от време.
Свети преподобномъченик Прокопий Варненски, моли Бога за нас!
БПЦО „Св. Амвросий Медиолански“ – Милано, Италия
