Християнство.бг
На 10 януари Православната църква почита паметта на свети Теофан Затворник (1815-1894) – един от най-големите подвижници на Православието от по-ново време и забележителен учител на християнското духовно благочестие. Като епископ и светител на Руската православна църква, книжовник и богослов, преводач и съставител на руското издание на светоотеческия сборник «Добротолюбие», автор на духовно-аскетични трудове за молитвата и многобройни проповеди и писма той се превръща в една от най-ярките и влиятелни фигури в духовния живот на Православната църква от втората половина на ХІХ век до ден днешен. През тази година се навършват 130 години от неговото успение, което е повод за специален интерес и задълбочено изследване на живота, богословското наследство и книжовното дело на бележития руски духовник и светител на Православието.
Богословското творчество и книжовно наследство на св. Теофан Затворник са огромни по обем и имат определящо значение за развитието на Правословното учение на Църквата през ХХ век и началото на нашето столетие. През последните години нарастват интереса и изследванията върху съчиненията на руския светител, които според църковното определение за неговото прославление и причисляване към лика на светиите, се отличават с «дълбоко богословско разбиране на християнското учение» и представляват «развитие на светоотеческото учение при съхраняване на неговата православна чистота».
Жизнен и творчески път в служение на Бога и Светото Православие
Епископ Теофан Затворник е роден в семейството на руски православен свещеник със светското име Георгий Васильевич Говоров на 10 януари 1815 год. Завършва Ливенското духовно училище и Орловската духовна семинария и продължава висшето си богословско образование в Киевската духовна академия където започва да се занимава с учебно-възпитателна дейност. Като възпитаник на Киевската духовна академия младият богослов Говоров изучавал сериозно и се интересувал изключително задълбочено от аскетика, философски науки и психология, а в последната година от своето обучение приел монашески постриг и името Теофан. След като завършва своето висше богословско образование младият йеромонах е назначен за ректор на Киево-Софиевското духовно училище, а по-късно поема служение като инспектор на Новгородската духовна семинария. След това бъдещият светител Теофан продължава своята академична работа в Петербургската духовна академия като преподавател в Катедрата по нравствено и пастирско богословие. На това академично поприще той започва да изследва все по-целенасочено и съсредоточено аскетичната духовна традиция на Православието и светоотеческото богословско наследство. През този ранен период от своята педагогическа и научно-преподавателска работа като преподавател и богослов младият подвижник Теофан натрупва богат духовен и религиозно-психологически опит, който след това допринася изключително много за изграждане на неговите задълбочени аскетически и нравоучителни трудове.
През 1847 година йеромонах Теофан става член на Руската духовна мисия в Йерусалим където прекарва шест години. По време на служението си на Изток той изучава усилено древни и съвременни чужди езици като се запознава основно с еврейски и арабски и овладява на добро ниво също така гръцки и френски език. Тогава започва да изучава съчиненията на древните църковни учители и свети отци по оригиналните им ръкописи и основно се запознава с монашеските устави на Древната църква. По-късно епископ Теофан събира и издава по-важните монашески устави на Църквата, които са залегнали в основата на Православното монашество, като ги публикува в специален сборник „Древние иноческие уставы” (Св. Теофан Затворник. Древни монашески устави. Света гора Атон, 2002.).
През 1856 година като архимандрит Теофан Затворник служи в Константинопол в руската посолска църква, а след това е възведен в служението на ректор на Санкт Петербургската духовна академия и е избран за професор по богословие. От този момент бъдещият светител започва да работи усилено в областта на Православното нравствено и аскетическо богословие като създава свои оригинални научни трудове, предприема преводи на светоотечески творения и съставя множество проповеди.
Проповедническата активност на светителя се активизира особено много след като е възведен през 1859 година в епископски сан и поема високоотговорното архиерейско служение първо в Тамбовска, а след това във Владимирска епархия. По време на служението си като епископ, и в изпълнение на задълженията на епархийски архиерей в тези две епархии, Теофан Затворник произнася неизброимо множество проповеди, от които към настоящия момент са издадени само една малка част. Сред публикуваните негови проповеди и слова се наброяват над 270, които са произнесени по време на различни богослужения в двете епархии. В редица архивни хранилища в Русия и на Атон се съхраняват и много непубликувани негови богословски творения, проповеди и писма.
При своето служение като епархийски архиерей епископ Теофан организира и открива множество прицърковни духовни школи, неделни училища и духовни учебни заведения за жени и девойки. Той основава епархийски църковни периодични издания и се стреми да развива всестранна духовно-просветна, пастирска и научно-богословска дейност. Светителят Теофан Затворник работи в пълна отдаденост и с размах, които доближават богословските му трудове за разкриване на църковното учение в по-ново време до примера и образеца на църковните учители от епохата на Златния век на светоотеческата мисъл. Той пише множество екзегетически и нравоучителни трудове и се заема с превода на сборника „Добротолюбие” на съвременния и говорим руски език като с това полага огромни усилия за възраждане на православното богословие и за обновлението и утвърждаването на православното благочестие в светоотечески църковен дух. Заема се с преводаческа дейност и подготвя подробни и задълбочени екзегетически изследвания и тълкувания на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Светителят подготвя и публикува ценни богословски тълкувания на Псалтира и издава многотомно тълкувание на новозаветните послания на апостол Павел, които са издържани в духа на светоотеческата екзегетическа традиция, с което дава своя съществен принос в обновлението и на православната библеистика.
Св. Теофан Затворник и обновлението на Православното богословие в Руската църква
През ХVІІІ и ХІХ век в Православната църква на Русия се развиват паралелно две основни линии на възраждане на интереса към светоотеческото богословие. Едната от тях е свързана с възникването на оригиналната руска религиозно-философска традиция, която намира свой специфичен облик в творенията на славянофилите, а втората е свързана с чисто монашеското духовно движение на нео-исихастко обновление. И двете тенденции рефлектират върху научното и академично богословие на Църквата и спомагат чрез своето въздействие за задълбочаване и развитие на процесите на духовно обновление на православната християнска етика и на аскетическото богословие в Русия.
През целия ХІХ век в резултат на тези обновителни духовни процеси развитието на Православното богословие в Русия се осъществява изключително динамично и интензивно. През този важен за Руското православие период православната богословска мисъл и руската християнска религиозна философия постепенно намират своите собствени дълбоки основания в традицията на източните гръцки отци и стъпват здраво върху тях, като се освобождават от западните влияния на протестантството, римо-католицизма и немския идеализъм. В резултат на тези обновителни процеси в търсене на собствената православна духовна идентичност и преоткриване на своята изконна духовна традиция, постепенно кристализират и се оформят основните характеристики на Руското православно богословие, които до голяма степен определят насоките на неговото развитие и през следващия ХХ век.
Духовното творчество и научно-богословското дело на епископ Теофан Затворник представляват нов етап и своеобразен връх в развитието на Руското православно богословие през ХІХ век. Неговите приноси като духовник и богослов се отразяват решително в областта на православното библейско, нравствено и аскетическо богословие и водят до съществени резултати в насоката на обновлението и осъвременяването на православната етическа и духовно-аскетическа мисъл. Той пише множество духовно-наставнически послания, поучения и писма, които обхващат изключително голямо тематично разнообразие от богословски въпроси на църковния живот и представляват огромно книжовно наследство.
Богословско дело на св. Теофан Затворник се вписва в процесите на духовно възраждане, което през целия ХІХ век се засилва и задълбочава както в Руското монашество, така и в рамките на академичното богословие. Този процес, който постепенно се разраства и задълбочава се изразява в едно съзнателно движение и целенасочено усилие за духовно обръщане към светоотеческите първоизвори, което води до активизиране на книжовната дейност, до нови преводи, преписване и отпечатване на различни светоотечески творения, богословски сборници, аскетични сбирки и православни антологии с напътствия за духовния живот и молитвата. Всички тези нови преводи на светоотечески творения, или нови сборници с духовно-аскетично съдържание, съдържат някои елементи от по-старите Патерични сборници и класически сбирки с авторитетни светоотечески писания, но отразяват и някои основни насоки на филокалийското нео-исихастко движение, заложени от делото на преп. Паисий Величковски и появата на славянското „Добротолюбие”.
В първоначалното двутомно издание на „Добротолюбие” на църковно-славянски език, обаче, което било подготвено от книжовната школа на преп. Паисий Величковски, не били включени всички известни и авторитетни съчинения. Ето защо в руската православна духовно-аскетична традиция се наложило съставът на славянското „Добротолюбие” да бъде допълнен с нови преводи от гръцки език на светоотечески съчинения на водещи духовни авторитети на Църквата, които не били включени в първоначалното издание. С тази задача се заел светителят Теофан Затворник, който превел на руски език, допълнил и издал новото и разширено в пет тома издание на сборника „Добротолюбие”. С това свое книжовно дело руският духовник увенчал движението на нео-исихасткото обновление в Русия и спомогнал за даването на нов силен тласък в развитието на православното аскетическо и нравствено богословие като снабдил руската църковна и богословска наука с нова по-обширна сбирка от най-авторитетните извори с духовно-аскетични поучения на отците-исихасти.
Духовният подвиг на уединението и затворничеството
След двадесет и пет години на активна църковна дейност, за да продължи по- плодотворно своята книжовна и богословска работа в служение на Църквата, епископ Теофан доброволно се оттегля от своето административно служение като епархийски архиерей и приема духовния подвиг на пълно уединение и затворничество във Вишинския манастир на Тамбовска епархия. Тук по примера на отците-исихасти и книжовници в дълбоко духовно уединение и върховна концентрация на интелектуалните, духовни и физически сили светителят Теофан Затворник продължава своите преводачески, духовно-литературни и богословски трудове и създава своите зрели научни произведения.
В своето затворничество той не се оттегля от църковния живот, а продължава още по-активно да твори като преводач, да следи научната и богословска периодика чрез множество руски и международни издания, да пише духовни послания и писма до свои ученици и събратя в Русия и на Света гора. През този период се появяват оригиналните и практически ориентирани, изключително задълбочени от богословска и психологическа гледна точка, „Писма за духовния живот”, които по-късно залягат в основата на неговите научни трудове по православна християнска етика и аскетика. От основно и централно значение за развитието на Православното нравствено и аскетическо богословие са следните по-важни творения на епископ Теофан Затворник:
1. „Путь ко спасению” (1875), което съдържа кратко изложение на основите на християнската аскетика и систематично представяне на принципите на православната субективната сотириология;
2. „Начертание христианского нравоучения” (1891), което съдържа подробна систематизация на основните нравствени принципи и степени на духовния живот;
3. „Какво е духовен живот и как да се настроим за него?” – изложение на православното исихастко учение за подвижничеството и молитвата.
„Първите две съчинения, според проф. Иван Панчовски, представляват пълна система на християнското нравоучение.” Тази система на православната християнска етика е „особено ценна поради това, че авторът тълкува всички възвишени нравствени изисквания на християнството в съгласие: със Свещеното Писание и светоотеческата литература, от които той бил проникнат като малцина християнски богослови-моралисти.“
На второ място богословските трудове на св. Теофан Затворник „разкриват най-дълбоките стремежи и закони на човешката природа и се основават върху собствения аскетически опит и личните духовни подвизи. С тези свои трудове в областта на Нравственото богословие епископ Теофан Затворник създава една дълбока духовна основа и жизнена перпесктива на православната християнска етика като специална богословска дисциплина. Той се придържа към богатството на светоотеческото богословско предание на Църквата и прилага висок духовен критерий за богословско-етически анализ и синтез на библейското и светоотеческото учение за човека с истинността на личния духовен опит в християнското подвижничество.“ Всичко това придава на изградената от епископ Теофан Затворник система на християнската нравственост самобитна и дълбока жизненост и непреодолима убедителност.
От многобройните съчинения на епескоп Теофан Затворник в областта на православната аскетика за развитието на православното богословие имат особено значение и следните негови трудове: „Невидимая брань”; „За Иисусовата молитва”; „Содержание аскетики”; „Материкон”; „Древний патерик” и други. В атонския архив с непубликувани произведения на светителя се съхраняват също така много негови оригинални и неиздадени произведения, които имат отношение към православната християнска етика и аскетиическото учение на Църквата.
Книжовното наследство на светителя е огромно по своя обем, а към настоящия момент съществува проект за издаване на събраните съчинения на св. Теофан Затворник по повод на 200-годишния юбилей от неговото рождение, отбелязан през 2015 година. Подобно издание на цялото творчество на светителя досега не е правено, а проектът за пълно издание на неговите творения предвижда отпечатването на сбирка от 40 тома с библейско-екзегетически, нравоучителни, аскетически и омилетични съчитения, църковни слова и духовни поучения.. (Срв. Феофановский проект. – ЖМП, № 3, 2012).
Християнският подвижнически живот и пътят на спасението
При анализа на основните въпроси от областта на християнската подвижническа нравственост и православната аскетика прави впечатление, че епископ Теофан се придържа изключително точно към учението на големите църковни отци и учители на Църквата като св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Ефрем Сириец, св. Йоан Лествичник, св. Максим Изповедник и исихастките учители на Църквата св. Григорий Палама и св. Григорий Синаит.
В своето богословско учение той се позовава върху големите църковни учители на Вселенското православие и на руските подвижници св. Серафим Саровски и св. Тихон Задонски. В своите писма той се изказва ласкаво и почтително и към духовните слова и учението за молитвата на св. Йоан Кронщадски когото счита за един от духовните стожери на Руското православие от времето на края на ХΙХ век.
В духовните си наставления св. Теофан Затворник обръща изключително внимание на исихастката подвижническа духовност и на нейния основен източник – Иисусовата молитва. Той придава на тази молитва централно значение в духовния живот на православните християни и я определя като „майка на всички духовни добродетели“. Духовният живот на християните обхваща цялата пълнота на техния телесен, душевен и духовен опит и се реализира в благодатното лоно на Църквата. Без църковните основи на християнския живот, според него, не е възможен истински православен духовен опит, който се основава върху вярата, молитвата, борбата срещу греховните страсти и активното подвижничество в добродетелите.
В своето съчинение за подвижничеството и духовния живот „Път към спасението“ свети Теофан Затворник посочва Христовите наставления за следването на „тесния път към Царството небесно“ и усилието да се надмогват зависимостите на човека от тукашния земен свят. С духовна проникновеност и задълбочен поглед към тези усилия на човека в подвижническия път на молитвата и духовния живот той пише: „Тесният път не ни харесва и затова често пъти ние искаме широта и простор. Чудим се защо ни е необходим този ‘тесен път’ и си казваме: „Господи, дай ни широта и простор!“ Но дали Господ чува тези наши вопли и стенания? Чува ги, но не иска да промени домостроителството на нашия живот, защото това не би било за наше добро! Така е устроено нашето положение на земята, че само теснотата ни държи в истинския духовен порядък и изправност на живота. А щом встъпим на широкия и лесен път веднага се размекваме и погиваме. Ето затова на земята ги има теснотата и утесненията, които създават най-добрата за нас и нашето спасение обстановка!“
Според св. Теофан Затворник високото духовно достойнство на човека се изразява в неговото свободно и самовластно движение на волята, което се разкрива посредством съзнателен избор, самоопределение и решение за изпълняване на Божия закон и послушание към Божията свята воля. Това достойнство на човека като богоподобна личност произтича от творческия замисъл на Бога и следва да се проявява винаги като съзнателно самоуправление и самообладание – въздържание, умереност и трезва разсъдителност. Така се отблъскват греховните помисли и се опазва чистотата на сърцето чрез трезвостта на ума и духовната бдителност. От високото предназначение на човека, който е сътворен по Божий образ (Бит. 1:26-28) и надарен от Бога с разум и свобода, произтичат неговите нравствени длъжности да постъпва винаги благоразумно и мъдро като съзнателно и свободно избира да осъществява на дело в живота си благата и съвършена Божия воля.
В своите наставления за духовен живот св. Теофан Затворник пише: „Молитвата е първото и най-важно дело на християнския духовния живот. Молитвата е дихание на духа. Ако има молитва – духът живее, ако няма молитва – няма и духовен живот. Когато се трудим в молитвата тя става източник на утешения, духовно просветление на мислите и утвърждаване на добродетелния нрав!“
Подвигът на молитвата и православната психотерапия
Аскетическото учение на св. Теофан Затворник и особено неговото учение за молитвата, което изразява духовния опит на исихазма и православното предание на Църквата, в по-ново време се преоткрива и осмисля активно в съвременното православно нравствено богословие и в областта на православната психотерапия. Много съвременни изследователи в Православния свят като проф. Владета Йеротич, митрополит Йеротей Влахос, д-р Димитрий Авдеев и Жан-Клод Ларше показват това духовно-терапевтично значение на православния подвижнически и молитвен живот, покаянието и аскезата като средство за борба с греховните помисли, натрапчивите мисли и преодоляване на много от съвременните душевни болести (неврозите, депресивните състояния и други когнитивни и поведенчески разстройства), които се дължат на различни зависимости от греховните страсти и тените патологични последици за душевния живот. Православната психотерапия не е нещо ново, не е нещо екзотично и странно, а всъщност е израз на приложното измерение на православната исихастка духовност и плод на подвижническия път на християнската аскетика. Разбирането, което например д-р Д. Авдеев представя за душевните болести, кореспондира с виждането и на други православни автори и световни авторитети като Виктор Франкъл, Владета Йеротич, Жан-Клод Ларше, митрополит Йеротей Влахос и много други съвременни психотерапевти от различни психологически школи и направления. Особено ценно и полезно в критериите на православните духовници, богослови и психотерапевти е това, че те се позовават на светоотеческото богословие на св. Йоан Лествичник, на авва Доротей, на св. Симеон Нови Богослов и на духовното наследство на исихастката традиция на отците на духовната трезвост и молитвата от сборника „Добротолюбие“. Тези автори успяват да преведат на езика на днешния човек тази богата духовна традиция на Църквата за борбата с греха и изцелението на душата, за благодатния живот и молитвата, за трезвостта на ума и въздържанието, за преодоляването на унинието и скръбта, за борбата с гнева и раздразнението чрез езика на съвременната християнска психология, за която говори в своите трудове самия св. Теофан Затворник. Проф. д-р Авдеев се позовава именно на християнското нравоучение и православната аскетиката на св. Теофан Затворник, като посочва молитвата като средство, чрез което се осъществява преходът от душевния към духовния живот. Молитвата е тази сила, която превръща душевния, плътския човек в духовен човек, защото тя е майка на всички духовни добродетели.
Според православното разбиране много често психичната болест като патологична душевна проява е резултат именно на този вътрешен разпад на душевните сили на човека, който се явява като последица от греха. Духовен разпад и дезинтеграция на душевните сили, за който говорят духовните учители на Църквата като св. Максим Изповедник и св. Теофан Затворник. Това означава, че силите на ума, на волята и на чувствата се намират във вътрешен безпорядък и дисхармония поради греха – в едно противоестествено хаотично състояние, загубили единството на духовния живот и водещи до вътрешно противоречие: волята не се подчинява на ума – това, за което говори свети апостол Павел в Посланието до Римляните в 7 глава. Поради чуждия на човешката разумна и духовна природа закон на греха, който е привнесен в живота на човека след грехопадението. Човекът, макар да намира вътрешна наслада в Божия закон като естествен нравдтвен закон на неговата природа, сънателно или несъзнателно не върши това, към което се стреми и което съзнателно желае като изява на доброто и послушание към Бога, „а прави това, което не иска“. Как може да бъде изцелено това състояние на вътрешно противоречие у човека? Св. Теофан Затворник казва, че молитвата е този вътрешен духовен акт, в който душата се възсъединява и обръща към Бога, а в благодатта, която привлича молитвата, може да се преодоляват и превъзмогват тези вътрешни разединения на душевния човек и той да се освобождава от властта на греха и порочните греховни страсти.
В този път на подвижничество и спасение всеки християнин трябва да се подвизава във вярата, твърдо да се уповава на Божието всемогъщество, човеколюбие и всеблагост и да не забравя, че Бог никого не изоставя и винаги ръководи нашия живот към добро. Божията благодат укрепва сърцето и води към спасение. Нищо в този свят не може да ни отлъчи от Божията любов в Христа и всичко в нашия живот съдейства за изпълнение на Божия промисъл. Ако ние не се отдалечаваме от Бога и не отстъпваме от Него и Той няма да отстъпи от нас. Но ако се отклоняваме от изпълнението на Христовите заповеди, изпадаме в униние, нерадение и безгрижие за нашето спасение, ще отпадаме от Божията благодат и ще се лишаваме от Божията подкрепа. С това твърдо упование в Бога и постоянна молитва към Сина Божий Иисус Христос св. Теофан Затворник завършил своя земен път като предал своя праведен дух в Божиите ръце на празника Богоявление през 1894 година.
През тази година се изпълват 130 години от земната кончина и блаженото успение на големия светител, книжовник и богослов – възобновител на исихасткото аскетическо предание и подвижническо учение в съвременното руско православно богословие, светителят Теофан Затворник.
Използвана литература
Св. Теофан Затворник. Древни монашески устави. Света гора Атон, 2002.
Св. Феофан Затворник. Взыщите Господа. Свято-Троице Сергиева Лавра, 1990, с. 17.
Панчовски, Ив. Методология на нравственото богословие. С., 1962, с. 249.
Нушев, К. Свети Теофан Затворник – велик подвижник и духовен учител на Църквата. – В: Православен свят, 10.01.2015. – https://pravoslaven-sviat.org/2015/01/10).
Нушев, К. Св. Теофан Затворник – духовен подвижник, учител и светител на Църквата. – в: Православие.бг, 10.01.2013 – https://www.pravoslavie.bg/
Д-р Дмитрий Авдеев: Знанието на духовника за спецификите на психичните болести ще обогати пастирската му практика. – в: Православие.бг, 02.10.2013. – https://www.pravoslavie.bg/
