Младен Янев
Извън Константинопол, към района на Седемте кули, в древни времена имало много голям и най-красив храм, посветен на Пресвета Богородица. Той бил построен около средата на пети век от император Лъв Велики (наричан още „Лъв Тракиец“, който се поменава на 20 януари). Преди да стане император, той срещнал там един сляп човек, който, измъчван от жажда, го помолил да му помогне да намери вода. Лъв се смилил над него и тръгнал да търси извор, но не намерил. Когато се отчаял, чул глас, който му казал, че наблизо има вода. Погледнал отново, но не намерил. Тогава чул гласа втори път – този път го нарекъл „императоре“ и му казал, че в гъстата гора наблизо ще намери мътна вода; трябвало да вземе от нея и да помаже очите на слепия.
Когато сторил това, слепият прогледнал. След като Лъв станал император, както му предрекла Пресвета Богородица, той издигнал над извора храм, чиито води извършвали много изцеления и лекували болести с благодатта на Божията майка. Затова храмът и изворът били наречени „Живоносен източник“. Църквата Христова празнува обновлението (освещаването) на този храм в този ден.
След падането на императорския град храмът бил сринат до основи и материалите от него били използвани за построяването на джамията на султан Баязид. Нищо не останало от древната красота на онзи храм, освен малък и скромен параклис, почти напълно затрупан в развалините. Този параклис имал двадесет и пет стъпала, водещи надолу към него, и прозорец на покрива, през който прониквала малко светлина. Към западната страна на параклиса се намирал споменатият свещен извор, ограден с парапет, в който плували риби. Такова било състоянието на извора до 1821 година. Тогава дори и това малко останало било унищожено – поради въстанието на гръцкия народ срещу Османската империя. Свещеният извор бил затрупан заедно с него и изчезнал напълно.
Но в дните на султан Махмуд, когато поданиците му се радвали на свободата да изповядват своята религия, православната християнска общност поискала разрешение да възстанови поне част от параклиса. Така работата започнала на 26 юли 1833 година. Когато направили разкопките и намерили основите на древния храм, с по-късно писмено разрешение от султана, бил възстановен не просто параклис на светия извор, а нова църква, построена върху основите на древната. Строежът на този просторен, красив и величествен храм започнал на 14 септември 1833 година и бил завършен на 30 декември 1834 година. На 2 февруари 1835 година Вселенският патриарх Константин II, в съслужение с дванадесет архиереи и множество духовенство, както и с безбройно множество християни, извършил освещаването на този свещен храм и го посветил за слава на Божията Майка. На 6 септември 1955 година обаче той отново бил осквернен и разрушен от мюсюлманските турци; впоследствие бил възстановен, но не в предишното си великолепие.
От Синаксара на Светли петък
За по-любознателните малко повече за самия Лъв Велики:
Лъв I Тракиец (наричан още Лъв Велики или Лъв Макел – „Месаря“) е византийски император, управлявал Източната Римска империя (Византия) от 7 февруари 457 г. до 18 януари 474 г. Той е първият император от т.нар. Тракийска династия и се смята за един от преходните владетели, които укрепват Източната империя, докато Западната Римска империя вече е в упадък.
Лъв е роден около 401 г. в провинция Дакия Аврелиана или Тракия (днешна България/Северна Македония/Турция), в трако-римско семейство. Произходът му е скромен – не е от знатен род. Започва кариерата си като обикновен войник в римската армия и постепенно се издига до трибун (командир на част). Служи в района на Константинопол и става протеже на влиятелния алански генерал Аспар, който фактически управлява империята зад кулисите. Чудото с Живоносния източник (ок. 450 г.) е една от най-известните истории за Лъв (преди да стане император) е свързана с Пресвета Богородица и Живоносния източник (Ζωοδόχος Πηγή). Докато е обикновен войник, Лъв среща в гориста местност извън Константинопол (към района на Златните порти/Седемте кули) сляп старец, който страда от жажда. Лъв се опитва да намери вода, но не успява. Тогава чува тайнствен женски глас, който му казва:
„Императоре Лъве, наблизо има мътна вода – вземи от нея, дай на слепия да пие и намажи очите му с калта.“
Лъв изпълнява указанията и слепият проглежда. Гласът (приписван на Богородица) му предрича, че един ден ще стане император и му заръчва да построи храм на това място в нейна чест. След като става владетел, Лъв наистина издига голям и красив храм над извора около средата на V век. Изворът става прочут с множество изцеления и чудеса, а мястото получава името „Живоносен източник“ (Живоприемни източник). Това събитие се празнува в Православната църква на Светли петък (или на 4 април по някои календари). Лъв Тракиец се смята за важен владетел, защото помага за „византинизацията“ на империята и освобождава трона от варварско (германско) влияние. Лъв оставя след себе си легендарния храм на Живоносния източник, който става едно от най-почитаните светилища в Константинопол. В православната традиция Лъв I се поменава на 20 януари като благочестив император.