Християнство.бг
Трябва да правим добро на ближните тайно и според възможността си – сказание за трите девици
Господ Иисус Христос ни учи тайно да правим добро на ближните. Той казва така: гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец (Мат. 6:1).
Противно на това предупреждение постъпват тези, които открито благотворят с нечисти подбуди, с цел навсякъде да бъдат хвалени, величани и дори награждавани. Който е чужд на тези нечисти подбуди, може и открито да благотвори, без да се опасява, че ще загуби благоволението и наградата от небесния Отец. Но горко на лицемерите, който подобно на фарисеите са тщеславни раздавачи на милостиня! Получавайки награда от хората, те губят правото да я получат от Бога. За тяхно вразумяване, няма да бъде безполезно да чуят за това, как гореспоменатата заповед на Спасителя са я изпълнявали истинските Негови последователи.
Когато свети Николай бил още презвитер, заедно с него в един град живеел един човек, който бил богат, но изпаднал в крайна нищета. Той имал три пълнолетни дъщери. Като не намирал средства не само да ги уреди за встъпване в брак, но дори и да им купи храна и облекло, той често изпадал в отчаяние понякога стигал дотам, че замислял да търгува с честта им и така да се препитава.
Свети Николай узнал за бедствената участ на това семейство и решил да му помогне. Мисълта си той привел в изпълнение бързо и просто. Ставайки в полунощ и взимайки със себе си една кесия със злато, незабелязано от никого, той отишъл при къщата на нещастния, и хвърлил златото през отворения прозорец, като бързо се отдалечил. На сутринта събудилият се стопанин, виждайки златото при себе си, отначало приел това за сън, но, когато се убедил, че е действителност, започнал със сълзи да благодари на Бога, Който му оказал такава милост и скоро омъжил по-голямата си дъщеря.
Виждайки добрата употреба на подаръка, светецът решил както предишния път да уреди и втората дъщеря на бедния баща, като отново през нощта отишъл при него и тайно оставил друга кесия със злато. Като намерил за втори път съкровището, човекът възкликнал: „Господи, яви над мен Твоята милост и ми покажи Ангела или човека, който ме избави от нищетата и злите помисли! По неговата милост ето сега мога да устроя и втората си дъщеря, избавяйки я от дяволските капани и зла пагуба“.
И действително, скоро той уредил и втората си дъщеря. След като я омъжил, той вече престанал да скърби и твърдо вярвал, че Господ ще помогне и на третата дъщеря, и ще му покаже невидимия благодетел. И ето той, вече почти напълно щастлив, започвал да прекарва нощите си без да спи, надявайки се да срещне толкова щедрият дарител на милостиня. Надеждата не го излъгала. Свети Николай и за трети път хвърлил през прозореца злато и както преди, побързал да се отдалечи. Но безпределно зарадваният баща веднага настигнал Божия угодник, паднал при нозете му и, обливайки се в сълзи, започнал да му благодари за големите милости. А какво му отговорил светецът?
Той с клетва получил от него обещание до края на живота си да мълчи за помощта и, поучавайки го за духовна полза, го изпратил с мир. Ето каква трябва да бъде истинската милостиня, която Бог обича! Затова, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците… А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве (Мат. 6:2-4). Амин.
На същия ден: Към тези, които роптаят, че техните трудове не се ценят. За ръкопоставянето на светия отец Николай за епископ
Гордите и нетърпеливи хора непрестанно се оплакват от това, че техните трудове не се ценят, че те не получават за тях дължимата награда, че изобщо са унижени и т.н. Какво, братя, да кажем на такива? Мисля, че и занапред, тях ги очаква унижение. Защо? Защото на гордите Бог винаги се противи и дава благодат само на смирените. Те да не мечтаят високо за себе си, да не ценят толкова скъпо трудовете си, да правят всичко със смирение за слава Божия, с увереността, че Бог всичко знае за тях и никога няма да ги остави.
Кротките и трудолюбиви хора, които правят всичко за слава Божия, Господ винаги чува и често дори по чудесен начин. За свети Николай от неговото житие се знае, че той колкото повече се стремял да скрие своето богоподражателно житие от очите на всички хора, толкова повече Бог го възвисявал и хората го прославяли. Ето ясно доказателство за това от неговия живот.
Когато в Мир Ликийски починал архиепископът, тогава околните епископи се събрали в града, за да изберат достоен приемник за покойния архиепископ. За да бъде изборът наистина достоен, един от избирателите предложил на събралите се, преди да пристъпят към избирането, усърдно да се помолят и Господ Сам да им покаже Своя възлюбен. Предложението било прието и се указало благополучно. Скоро глас свише заповядал на председателя на събора през нощта да застане при църковните врата и да наблюдава, кой от свещениците пръв ще влезе през нея: „Този, който първо влезе, е избраният от Светия Дух; него приемеге и с чест за епископ го поставете. А неговото име е Николай“.
Сподобилият се с откровението казал за него на своите събратя и след това, изпълнявайки заповяданото, през нощта дошъл в църквата и при вратата започнал да очаква влизащите. По внушение на Божия Дух рано сутринта и свети Николай се отправил в църквата за молитва, но щом понечил да влезе в храма, епископът веднага го спрял и попитал: „Как ти е името, сине мой?“ Божият угодник кротко и тихо отговорил: „Името ми е Николай; раб на твоя святост, владико!“
Зарадваният светител тозчас го въвел в събранието на епископите, и тия, като го поставили по средата на църквата, единогласно възкликнали към събралия се вече в голямо множество народ: „Приемете, братя, своя пастир, който Светият Дух ви постави и на който повери грижата за вашите души. Него не човешко събрание, но Божият съд избра“. Народът с радост заявил своето съгласие за такъв избор, и Николай независимо от своя смирен отказ от толкова висок сан, бил принуден да го приеме.
Затова, братя, да престанем да плачем за своето унижение и да не се измъчваме напразно, като оскърбяваме другите. А за да успокоим наистина, нека по-често да си представяме Божието правосъдие, всеприсъствие и всезнание. Нека не забравяме, че Господ обича и възвисява само смирените и тези, които правят всичко за славата на Неговото име, и накрая, да помним, че хората никога не са в състояние да унизят този, който Бог поиска да възвиси. Амин.
––––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.
