Ренета Трифонова
Тропар: Основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство бе твоят равноангелски живот, Преподобни, който пребиваваш в молитва, постничество и сълзи. Прочее, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души!
Кондак: Възжелал ангелски живот, преподобни, и оставил всичко земно, дойде при Христа, и като се огради с Неговите заповеди, оказа се непоколебим стълб срещу вражеските нападения. Затова ти викаме: Радвай се, отче Йоане, светило пресветло.
В тропара и кондака на празника в сбит вариант се разказва основното за житието на един светец, а за св. Йоан Рилски то е: покаянието като основа на живота му и желанието за равноангелско житие, т.е. желанието на светеца да стане подобен на Бога.
Ние често пеем тропарите, без да ги разбираме и дори без да вникваме в тяхното съдържание, но трябва да знаем, че те са най-краткия вариант на най-важното в едно житие. Често дори възприемаме светците като „патриотичен елемент“ и „допълнение“ към нашата вяра, без да вникваме във важността на мотивите за точно тези важни събития от живота им, които ги правят светци. Трудно си представяме например, че някой човек може да остави света и да отиде в манастир, а след това да се засели в пусто място и там да изпитва себе си. Защо е така?
Защото ние „мислим“ живота на светците – отшелници и монаси като св. Йоан Рилски, само като тяхно лично решение за отделяне от света, като някакво „терапевтично“ отношение към човешкия живот – молитва, сълзи, пост, но това не е така. Животът на светеца-монах е светотайнствен – той е част от цялото църковно тяло – от Христовото Тяло и Христовия живот. Светецът-монах именно заради това става светец, защото връзката му с Христос не само никога не е прекъсвана дори и в пустинята, но и точно по време на изпитания, тя е била най-силна.
Тропарът и църковната прослава на един светец са доказателство, че неговият живот има литургично значение за цялата Църква в нейната небесна и земна част. Светецът преминава границите на времето, той живее същия живот на небето, какъвто е живял и на земята, но в прослава, близо до Бога, до Когото се е стремил повече от всичко на света. Литургията, която е извършвал на земята, продължава в една небесна и вечна литургия на бъдещия живот в Царството Божие.
Светците са живият пример за нас най-вече със стремежа си към богоуподобяване. Такъв трябва да бъде основният стремеж на всеки християнин още от момента на влизането му в Църквата чрез кръщението и придобиването на Св. Дух – придобиване на Божията благодат и търсене на съдействието ѝ, за да се доближи до Бога.
Светците като св. Йоан Рилски са нашите благодатни светилници. Според евангелската притча за десетте девици, нашето място е при разумните, които взели масло за светилниците си, за да посрещнат Жениха Христос. Нашето „масло“ е в нашите дела на Христовата любов, която светците осъществиха и придобиха.
Светците са осъщественият на дело смисъл на християнския живот. Те затова са различни от нас и ги почитаме, защото „светят“, носят Христовата светлина със себе си, която придобиха още през земния си живот и със запалени светилници преминаха в небесния. От тях ние вземаме масло и палим нашите светилници, за да не прекъсваме връзката си с Божията благодат и Христовата милост и утешение. Тях молим да предстоят пред Бога и да ни помогнат с утешение в земните скърби. Тях обаче трябва и да следваме в начина им на живот или поне в намерението за придобиване на Христовия мир и любов към Бога и ближните. Светостта е постижима и възможна за всеки от нас заради Боговъплъщението. Остава ни свободната воля и решението то да стане реалност.
Честит празник на св. Йоан Рилски, нашият запален светилник, от който черпим вече 12 века.
