Светът, в който живее християнският епископ Питирим, е изпълнен с бесове

Свещ. Йоан Бурдин

Епископ Питирим Творогов наскоро публикува проповед в YouTube. Формално тя е посветена на деня на пророк Илия, но всъщност не става дума нито за пророка, нито за Христос, а за бесовете и Антихриста.

Вероятно не би си заслужавало дори да се пише за нея (още повече, че за три дни е гледана едва 2000 пъти в YouTube), но ми се стори, че тя много ясно илюстрира до какво води загубата на евангелската вяра за християнина.

Светът, в който живее християнският епископ Питирим, е изпълнен с бесове. И ако преди те са обитавали „заразената с хуманизъм“ Европа, то сега вече са завладели и Русия.

Предимно те живеят в жени и дисиденти. В дисиденти – защото „дошли в църквата, за да са в опозиция на държавата“. А в жените – защото именно те се обръщат към екстрасенси и магьосници.

Затова „ни очаква масова обсебеност сред жените. Те вече започват да стават бесновати“. Освен това, според Питирим, в Русия има 800 хиляди магьосници и екстрасенси, а тези, които чрез тях се обръщат към бесовете, са „вече милиони“.

Обсебването се появява чрез изповядване на идеи за пацифизъм и хуманизъм. И именно поради „заразата на хуманизма всички хора в последните времена ще отидат в ада“.

Защото всъщност: „Това не е човеколюбие, това е бесолюбие. Това е любов към бесовете, това е сатанизъм. (…) Сатана ще казва: никого не трябва да убиваме, трябва да съжаляваме всички. Той ще провъзгласи триумфа на греха“.

И тук, според Питирим, пример може да бъде пророк Илия.

Всички екстрасенси и магьосници, както и милионите руснаци, които се обръщат към тях, „Господ също може да предаде в ръцете на онези, които ще ги убиват“ – твърди епископ Питирим. – „Те нямат никаква стойност в Божиите очи. Те са Божии врагове. И с тях се постъпва като с Божии врагове: без никакъв хуманизъм, без никаква жалост“.

Той призовава своето паство „да подражава на пророк Илия в неговата ревност“. Като се има предвид контекстът на проповедта и споменаването на убийството на езическите жреци от пророка, призивът на епископа звучи, най-малкото двусмислено.

Именно по този път – чрез обезчовечаване и обезценяване на човешкия живот в религиозни проповеди и медии – през 1994 г. беше подбуден геноцидът в Руанда (https://t.me/ioannburdin/2478), когато за три и половина месеца бяха избити около един милион „Божии врагове“. А убийците и техните духовни наставници също са взимали за пример пророк Илия.

Но с това нека се занимават прокуратурата и Синодът, ако сметнат за нужно. На мен ми се струва по-важно да се подчертае чрез този пример как настъпва „дехристиянизацията“ – загубата на евангелската вяра, а заедно с нея и Христос.

Първо започват да се приемат Божиите заповеди като нещо относително (включително: „не убивай“, „бъдете милостиви, както и вашият Отец е милостив“, „обичайте враговете си, правете им добро“ и т.н.). След това се губи любовта, а празното място, „изметено и подредено“, се запълва от „седем още по-зли бяса“.

В сърцето вече няма място за любов към Христос. То се изпълва със страх от Антихриста. В хората започват да виждат не Божието лице, а „дяволска маска“. Престават да съжаляват далечните, а после и ближните си. И така, вчерашният християнин вече говори за унищожаването на стотици хиляди свои сънародници, в които му се привиждат бесове.

Ясно е, че самият той няма да тръгне да убива никого, но той сее семена на омраза в сърцата на онези, които го слушат. А Сатаната се готви да пожъне реколтата.

От светлината се ражда светлина. От любовта се ражда любов. Милостта и състраданието изпълват сърцата с радост и надежда. Омразата не поражда нищо друго, освен страх и още омраза.

Странно е, че това трябва да се напомня на епископ. И на християнин.