Свещеномъченик Яков от Хаматура

Скалният манастир „Хаматура“ в Кусба, Ливан, е източно-православен манастир, принадлежащ към Антиохийската патриаршия и е един от най-старите в страната. Манастирът е посветен на Успение на Пресвета Богородица, но е по-известен като манастир „Хаматура“, което е името на планината, в която е построен.

В края на XIII век, в манастира „Успение Богородично“ на Хаматура, свети Яков започва своя аскетичен живот. По-късно, когато манастирът е разрушен от мамелюците¹, той възстановява монашеството в периметъра на разрушения манастир. С течение на времето възстановява и манастира, възраждайки го и давайки начало на нов монашеския живот в района. Неговата духовна жизненост, жизнерадост и популярност сред вярващите привличат вниманието на мамелюците, които се опитват да спрат ентусиазма и решителността му и да го принудят да приеме исляма. Св. Яков твърдо отказва да се поддаде на техния безмилостен натиск.

Когато ужасните опити на мамелюците да го насилят се провалили, те завлекли свети Яков, заедно с редица монаси и миряни, от манастира „Свети Георги“, разположен на върха на планината Хаматура, до Триполи (столицата на Северен Ливан) и го предали на валията (местния управител). В продължение на почти година той издържал на ужасни мъчения. Въпреки това не се предал, нито се отрекъл от вярата си, макар да получава от мамелюците както ласкателства, така и заплахи. Въпреки тях, свети Яков бил безкомпромисен в упоритостта си да отстоява християнската вяра. Накрая, както било техният обичай да наказват враговете си, на 13 октомври свети Яков бил обезглавен. Освен това мамелюците изгорили тялото му, за да са сигурни, че Църквата няма да му отдаде почетно погребение, подобаващо на мъченик и светец.

Скоро след смъртта му, виждайки страданията и непоколебимата му вяра, нашият Господ му дарява вечни венци и благодат и днес той блести като мъченик – така, както е бил светлина и по време на земния си живот.

По това време Църквата обявява светостта на Яков и го добавя към богослужебния си календар с почитани светци и мъченици, за да се моли за неговото застъпничество. Този антиохийски светец е бил почти забравен в хода на историята. Това се дължи на тежките страдания на Църквата под различни мюсюлмански султанати, които едновременно отслабват християнския духовен живот и водят до забележим спад в християнската грамотност.

Освен това, всички ръкописи и информация, които е можело да бъдат изпратени и преведени в чужбина, са били или забравени, или изгубени или унищожени. Въпреки това, документирани срещи на поклонници в манастира, след като са преживели явявания на свети Яков и много други, и са усетили неговото присъствие, са потвърдили и удостоверили неговата святост. Прославяйки името Господне, свети Яков е изцелявал и изцелява мнозина.

Наскоро в ръкопис, съхраняван в манастира Баламанд, в геронтикон (агиография или сборник от биографични разкази за живота на светците) беше открито ясно споменаване на свети Яков. В архивен ръкопис от Баламанд, номер 149 е посочено, че Църквата почита паметта му на 13 октомври. Манастирът „Успение на Пресвета Богородица“ от Кусба, Хаматура, Ливан, почете паметта му за първи път на 13 октомври 2002 г. с всенощно молитвено бдение. Редица свещеници, дякони и вярващи участваха в този паметен ден, като присъстващите пееха службата на свети Яков, подготвена и редактирана от монасите на манастира.

Мощите на светите мъченици от Хаматура

Свети Яков винаги е бил сред вярващите: явявал се на едни и ги благославял, изцелявал други и многократно е бил чуван от монаси и посетители да пее в църквата, насърчавайки ги да се задълбочат в духовния си живот. Веднъж дори помолил една вярваща жена да каже на монасите, че ще им покаже гроба му, но те пренебрегнали това.

На 3 юли 2008 г., при обновяване на църковния под, в параклиса били открити човешки кости, положени в малък гроб, съдържащ два човешки скелета със следи от мъчения и побой, съсирена кръв и протекла кръв по черепа. Открити са и част от черепа на тригодишно дете с някои от костите му, както и два други скелета.

Според съвременни лабораторни изследвания, проведени от д-р Наджи Саайби, специалист по съдебна медицина, те датират отпреди 650 години. Единият от последните два скелета показва следи от огън и обезглавяване – липсвал е вторият шиен прешлен. Според критериите на ръкописа от Баламанд това предполага, че според скелета на свети Яков, той е бил на около петдесет години, когато е бил убит, неговият спътник – на около четиридесет години, а останалите скелети датират отпреди 450 години.

Монасите от древността са смятали тези мощи за свети, тъй като не са ги погребвали в общи гробове, а в средата на църквата, и то набързо – поради натиск и гонения. Под светия олтар са открити части от детски череп, затова монасите ги смятали за мъченици. Поради вандалски актове в храма, той е осветена наново на 16 октомври 1894 г.

След благословията на митрополит Георги от Библос и Ботрис, православните християни могат да добавят към молитвите си фразата: „мъченикът отец от Хаматура“ в допълнение към „свети Яков“, чиито мощи са намерени в манастирския параклис, а на 3 юли да честват датата на намирането им.

Днес вярващите и поклонниците непрекъснато съобщават за негови явявания, чудотворни изцеления и други изпълнени с благодат дела. Всичко това разпали духовния плам да честваме паметта на този светец и да възхваляваме Господа, като същевременно почитаме Свети Яков от Хаматура, който все още живее сред нас в своя манастир, извършвайки чудотворни дела, призовавайки и посещавайки вярващите.

Тропар на светеца, гл. 3:

Като ливански кедър, който расте без страх от мъченичество и смърт, ти стана победител, отче Якове. Ти победи смъртта в тялото си, като със смирение обузда страстите и когато беше изгарян като тамян в жертва. Моли Христа да ни дарува голяма милост.

Късометражен филм за манастира Хаматура

Превод и адаптация: Младен Янев

Източници:  ORTHODOX CHRISTIANITY THEN AND NOW: Holy Hieromartyr Jacob of Hamatoura

Снимки: القديس يعقوب الحمطوري – Hamatoura Monastery

–––––––––––––––––––––

1. Мамелюците са военна каста в средновековен Египет с огромно влияние в Близкия изток, която води началото си от роби от азиатско-кавказки произход (тюрки, черкези, кюрди), купувани от владетелите на Египет и използвани като елитни войници. През 1260 г. мамелюците завземат Йерусалим и провеждат систематична кампания по унищожаване на военните гарнизони на кръстоносците. В продължение на повече от 250 години Египет и Сирия са управлявани от мамелюкски султанат. Мамелюците са фактически владетели на Египет в периода 1250-1517 г. Победени от Наполеон в битката при пирамидите през 1798 г.  (бел. ред.) ↩︎