Християнство.бг
Ставрофорен ик. Александър Лашков
Историята на Христовата Църква е история на невероятна и неперкъсната борба между светлината и мрака, между доброто и злото, между истината и лъжата. Тази борба започва още с раждането на Господ Иисус Христос и продължава и до днес.
Гоненията срещу Църквата са били различни по сила и жестокост, по форма и методи, но в това разнообразие се откроява една закономерност: откритата враждебност и жестокост са се сменяли с коварство и перфидност, преследванията и явното рушене – с лукаво разложение отвътре. И този, вторият начин, който за съжаление наблюдаваме днес и в нашата Църква, е много по-опасен и разрушителен.
Веднага след легализирането на християнството с Миланския едикт през 313 г. и прекратяването на гоненията в Църквата се раждат и избуяват най-различни ереси и лъжеучения, някои от които за дълго смутили живота й. Оказало се, че борбата срещу тях е много по-трудна от борбата за физическо оцеляване.
Но Бог и в тези изпитания не оставил верните. Той богато обдарил с мъдрост и знания свети и праведни мъже, които проникнали дълбоко в смисъла на Откровението; те съумели да разкрият този смисъл по пределно ясен за човешките възможности начин и така да разобличат и оборят всички неправилни тълкувания и погрешни схващания.
Един от тези дивни и богопросветени мъже е св. Атанасий Велики, архиепископ Александрийски, чиято памет Църквата чества на 18 януари. Мястото, с което разполагаме, е твърде малко, за да изобразим всички негови дела и заслуги, затова ще посочим само най-значимите от тях.
На Първия вселенски събор, свикан през 325 г. по повод ереста на александрийския свещеник Арий, младият 26-годишен дякон Атанасий бил сред главните опоненти на ересиарха и със своята ерудиция, задълбочено познаване на Свещ. Писание и полемичен талант напълно разобличил лъжеучението му. Забележителният принос на св. Атанасий в работата на събора толкова го прославила, че той се завърнал в родния си град Александрия като световноизвестен богослов. И когато след девет месеца старецът му св. Александър починал, Атанасий единодушно бил избран за Александрийски архиепископ.
С този събор започнала и неговата дългогодишна борба за защита на Православието, донесла му безброй мъки и унижения. Пет пъти великият и свят мъж бил пращан на заточение и прекарал в изгнание общо 15 години, като намерил успокоение едва в края на своето 47-годишно архиерейско служение. През това тежко за него време той написал редица блестящи богословски съчинения, много проповеди и послания. Своето отношение към творчеството на светителя св. Козма, епископ Маюмски изразявал с думите: “Когато срещнеш книга от Атанасий, ако у тебе няма хартия, запиши я на своята дреха!”
На св. Атанасий Църквата дължи и създаването на първите 8 члена на Символа на вярата, който и днес четем в църквата. Голям е неговият принос при установяването на истинския сборник от книгите на Библията при много разпространените по онова време апокрифни и лъжесвещени книги. Написаното от св. Атанасий житие на св. Антоний Велики, чиято памет честваме ден по-рано, на 17 януари, оказало огромно влияние върху развитието на монашеството…
Ние, православните християни, сме притежатели на едно неоценимо съкровище – светата православна вяра, която е изложена, формулирана, изяснена и опазена с трудовете и жертвите на хиляди богоозарени и богопросветени мъже и жени, много от които са дали и живота си за нея. Нека усърдно изучаваме истините на тази свята вяра, за да можем да ги превърнем в истини на нашия живот, така, както с живота и делата си ни завеща и св. Атанасий Велики.
18 януари 1997г.
Източник: Блог на отец Александър Лашков
