Освен Свещеното Предание и Свещеното Писание е форма на Божието Откровение. Свещеното Писание се нарича още Библия (от грц. βιβλία което означава ‘книга’). В Свещеното Писание на Стария Завет чрез ръката на светите пророци е възвестено идването на Месията, Господ Иисус Христос, а в Новия Завет чрез ръката на светите апостоли са описани Неговият живот и спасителни дела.
Свещеното Писание на Стария и Новия Завет са една и единна книга, тъй като централната личност в тях е Единият и Същ Господ — Иисус Христос, Който е Алфа и Омега на Откровението. За единството на Свещеното Писание свидетелства и блаженият Августин, който казва: „Новият Завет се скрива в Стария, а Старият Завет се открива в Новия.
Новият Завет е изпълнение на Стария Завет, защото Христос е изпълнил Стария Завет. В Неговата Личност са се изпълнили всички старозаветни пророчества и очаквания. Потвърждение на това намираме в Христовите думи: Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня (Мат. 5:17). Новият Завет носи Евангелието (грц. ευαγγελιον — ‘блага вест’), което не противоречи на Закона. Затова никой не може да твърди, че е истински последовател на Мойсей, ако не вярва, че Христос е Бог.
Старият Завет — наследство на Църквата
Светите отци винаги са се стремели да запазят богатството на Стария Завет, като са го смятали за наследство на Църквата. Бог е избрал първо Израил да бъде приемник и носител на истината на Откровението, а в Новия Завет тази истина приема Църквата, която е наречена Нов Израил. Според свидетелството на св. Иустин Философ Старият Завет принадлежи именно на Църквата, а не на юдеите, а според светоотеческото учение целият Стар Завет е Църквата в развитие. Когато през първите векове на християнството се е използвала думата „писание” или „писания”, се е имал предвид Старият Завет, с това значение тя се използва и в Символа на вярата и под нея се разбират всички старозаветни пророчества и очаквания.
Своята вяра в Христос в Стария и в Новия Завет Църквата е проявявала преди всичко в богослужението. Целокупният богослужебен живот е основан върху увереността, че съществува един истински и вечен Завет, който Бог е сключил с човешкия род, както и че има пълно съгласие между пророците и апостолите. В подкрепа на това е и фактът, че в ранната Църква пророческите книги и псалмите са били гръбнака на богослужението. Евангелията не са били написани веднага, и затова те не са могли да бъдат единственият източник за познаване на Бога. Те са се родили постепенно в лоното на Църквата, и то най-вече в нейния литургичен живот. Съгласието между двата Завета се вижда и в това, че названията на много празници от Стария Завет в Църквата са останали същите (Пасха, Петдесетница и др.), тъй като те са били предобраз на събитията от Новия Завет.
Силното влияние на Стария Завет се отразява и в богословието на новозаветните писания. Прологът на Иоановото Евангелие е под безспорното влияние на премъдростните книги на Стария Завет. В посланията на апостол Павел до римляните и евреите е очевидно влиянието на старозаветните законови книги. Светите отци са видели в личностите и събитията от Стария Завет „предобрази” и „икони” на бъдещите реалности от живота на Христос и на Църквата.
Свещеното Писание и Свещеното Предание
Съдържанието на Свещеното Писание се открива най-добре в светлината на Свещеното Предание. За Свещеното Писане дори не може да се говори извън Преданието, нито може да се разбере правилно и да се преживее истински без него. Единствено с помощта на Преданието неговото съдържание остава винаги живо и достъпно. Свещеното Писание не е записани сведения за историческото предание или за устните поучения, а е дадено в Преданието и съществува заедно с него. С други думи Преданието е правилно разбраното Свещено Писание.
Да се разбере Свещеното Писание означава да се открият най-дълбокият смисъл и значение на Откровението като история на спасението. Условие за правилното тълкувание на Свещеното Писание е неговото преживяване в Църквата, в която то е възникнало. Затова Църквата никога не е гледала на Свещеното Писание извън рамките на Откровението и по същата причина е отхвърлила като чужд и неприемлив протестантския принцип Solla scriptura — само Писанието. Точно когато кажеш, че Свещеното Писание е самодостатъчно, означава да го отсечеш от Църквата като негов светотайнствен извор.
Животът в Църквата — ключ за разбирането на Свещеното Писание
Църквата проповядва Христос, а не самото Свещено Писание. Тя като Тяло Христово предшества и дава пълнота на Свещеното Писание, което единствено в нея може да се изтълкува правилно. Еретиците и тези, които са извън Църквата, нямат ключа за разбирането на духа на Писанието. Писателят на ранната Църква Тертулиан дори не е искал да разговаря с еретиците за Свещеното Писание, защото смятал, че те нямат право да си служат с него, понеже то не им принадлежи. Според св. Ириней Лионски еретиците „изопачават фактите от Свещеното Писание и, бидейки слепи за истината, се противят на собственото си спасение”. Св. Атанасий Велики подчертава, че цитирането на отделни пасажи, откъснати от целостта на Свещеното Писание, и изопачаването на целия смисъл води до отклонение от пътя. Еретиците не представят Словото Божие, нито във връзка с истината на вярата, нито с посланията на Свещеното Писание и не виждат неговата цел. Св. Иероним свидетелства, че Евангелието не се състои само от думите на Писанието, а от неговото значение: „Не е на повърхността, а в съдържанието, не е в листите на беседата, а в корена на значението.
Свещеното Писание е полезно за слушателите само когато се казва с Христос, когато се представя със светите отци и когато не се проповядва без Светия Дух”.
Съвременност и непреходност на Свещеното Писание
Господ Христос възвестява Своите думи на всички поколения, а чрез Светия Дух те стават разбираеми за всеки член на Църквата и за църковната общност в цялост. Думите на Свещеното Писание имат за цел да свържат вярващите с Господ Христос чрез благодатното действие на Светия Дух. Апостолите първо са познали Христос чрез Неговите дела, а след това повярваха на Писанието и на думата, що бе казал Иисус (Йоан. 2:22). За разлика от тях, по-късните поколения познават истината за Христос чрез слушането или четенето на думите за Него, а след това познават Неговата Личност в Църквата като общност и преди всичко в светото тайнство Евхаристия.
Свещеното Писание е винаги съвременна книга, защото е насочена към всички поколения на човешкия род, защото проповядва Господа Христа, Който е дошъл и Който отново ще дойде. Това означават и Христовите думи: Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат (Марк. 13:31). Записаните в Свещеното Писание думи са думи за вечен живот (Йоан. 6:68), защото въвеждат верните, които ги слушат и изпълняват, в Царството на Бъдещия век.