Меню Затваряне

Свещ. Йоан Бурдин: „Само в делата на любовта е нашата надежда“

Свещ. Йоан Бурдин

Свещ. Йоан Бурдин

Днешното време е много по-страшно и опасно в духовен смисъл, отколкото началото на XX век. Тогава е имало открито преследване на Христос и Неговата Църква. Всичко тогава е било ясно и недвусмислено, а от християнина се изисквало само вярност към Христос и решимост да умре за Него. Това не било лесно от психологическа гледна точка, но е било безопасно в духовен план. И дори отречението поради малодушие оставяло надеждата за покаяние.
Това, което се случва сега, е изключително тежко духовно изкушение.

Прелест.

От човека не изискват да се отрече от Христос, да свали кръста си, но го карат да приеме, че злото е добро, а доброто е зло. Основните християнски истини и ценности са обърнати с главата надолу. Църковните пастири, както е било и по време на инквизицията, проповядват смъртта и убийствата като лечебна панацея. За човек, който не е самостоятелен във вярата си, е трудно да различи истината от лъжата. Особено тогава, когато лъжата е облечена в християнски дрехи и прикрита с цитати от Свещеното Писание. Същото прави и Сатаната, когато изкушава Христос.

Трудно е да избягаме от мисълта, че настъпват последните времена: „Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:12). Виждаме това „охлаждане“ на любовта всеки ден в заобикалящата ни среда, а и в самите нас. Няма нищо по-ужасяващо от това усещане – когато злото ви е завладяло до такава степен, че физически усещате как любовта изтича от сърцето ви и не сте в състояние да я задържите.

Преставате да гледате новините по която и да е телевизия, затваряте се за мъката на другите хора, защото сте безсилни да им помогнете и не можете да спрете злото. Но няма как да избягате от злото: то вече живее в хората до вас, понякога толкова близо, че не можете да скъсате с тях, без да загубите останалата част от любовта, която все още живее в сърцето ви.

Дори опитът да се отделим от хората, които са попаднали под влиянието на злото, служи на целите на дявола, защото той е баща не само на лъжата, но и на всякакъв вид раздяла и раздор.

Човек има чувството, че няма изход.

Но и това е само заблуда, измама!

Злото само изглежда всемогъщо: то не е завладяло целия свят. Десетки и стотици хиляди хора помагат на бежанците, като споделят с тях хляба и покрива си. Всеки ден чуваме за християни, които извеждат хора от опасните територии. Знам за случаи, в които доброволци дори се връщат за домашни любимци, изоставени от собствениците им, които бягат от обстрела. Злото винаги е надуто и изпълнено с гордост, то винаги се възгордява и се стреми да се покаже пред хората.

Любовта, от друга страна, „…се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат“ (1 Кор.13:4-8).

Нямаме друго оръжие, особено когато ни запушват устата, когато думите стават безсмислени, а споровете се превръщат в размяна на цитати. Само в делата на любовта е нашата надежда. „Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и преследват“ (Мат.5:44). Това е едновременно изпитание за нашата вяра и единственото оръжие, което не нанася рани, а има силата да изцелява сърцата. И ако искате да го приемете, съревнованието в делата на любовта е единственото бойно поле, на което злото съзнателно е обречено на поражение.

Защото злото не е способно на любов!

———

Превод и източник: Страница на архим. Никанор (Мишков)

Posted in Публицистика, Шарени мисли

Вижте още:

error: Content is protected !!