Днес, в деня на светите безсребърници Козма и Дамян, след като чухте апостолското и евангелското четиво, както и житието им, мисля, че е необходимо да поговорим за празниците по принцип. Кой какъв празник ще празнува е негов личен избор. Никой не може да задължи някого да се радва насила. И обратно – да не празнува нещо, което той иска.
Повече от половин век живяхме в атеистичен режим, в общество, отделено от свободния свят, без да знаем какво става извън границите ни – каквото ни кажат по новините, каквото ни излъжат по двете програми на телевизията, които имахме, това знаехме. Каквото пишеше в „Работническо дело“, това беше „истината“.
Светът обаче живееше своя свободен живот, празнуваше своите празници и не ни пречеше. Защо казвам всичко това? Ето, днес като християни отслужихме литургията в чест на св. безсребърници Козма и Дамян, празнуваме и деня на народните будители, който е мост между светския и църковния празник и който – ако си спомнят някои от вас – по време на тоталитарния атеистичен режим беше забранен. Вчера пък беше Хелоуин, празник, който отбелязват в западните държави.
Напоследък се чуват много крещящи, талибански гласове какво да празнуваме и какво – не. Защо са тези крясъци? Щом не искаш, не празнувай Хелоуин, но не можеш да забраниш другите да го празнуват. Това ще бъде същото, което на нас забраняваха – свободно да празнуваме Рождество Христово, да се радваме на коледната елха или да излезем на Йордановден на публични места, да казваме свободно „Христос възкръсна“… А днес ние самите, преживели такива забрани, се опитваме да заклеймяваме празниците на другите и да вгорчаваме радостта им. Разбирате ли каква е абсурдността на всичко това?
Моите наблюдения са, че почти всички, които заклеймяват Хелоуин не се интересуват от празника, а са против него, защото е „западен“, а не „източен“ празник. Западното общество днес обаче ненавиждат хора, които не са стъпвали доскоро в църквата и не познават нашите празници, а доста от тях дори не познават богослужението, нито познават добре историята на своя народ и своята църква. На кого са например светци Козма и Дамян? На всички християни – и на Запад, и на Изток, и на Север и на Юг. Как да си разделим тогава празниците и светците според нашите земни „мерки“? Ще ги делим според това кой е българин, кой англичанин, кой руснак или американец?
Това крещене срещу другите прилича на някаква абсурдна талибанщина – крещят хора, които се смятат за православни по „рождение“, каквото и да означава това, и този етикет им е достатъчен. Такива хора обичат крайностите, зилотизма, талибанството – то им дава сигурност в това, което не знаят и не искат да научат. Като например фактът, че християнството винаги е било любов, свобода и радост. И празник, вечен празник. Календарът ни е пълен със светци и имаме чудесна възможност всеки ден да празнуваме и да се радваме! Ето, на нас като християни, никой не може да ни забрани да празнуваме деня на св. безсребърници Козма и Дамян. Дойдохме в храма, отслужихме литургия и ги почетохме. Никой не ни е пречил.
Какво трябва да бъде отношението на християните към подобни светски празници? Нека да имаме добрината, каквато имаше и Господ Иисус Христос към инакомислещите и иноверците. Той гледаше на тях с любов и разбиране, като зачиташе свободата им. Всеки има право да изповядва и празнува каквото иска, стига да не пречи на другите. Никой не може да отнеме нашето право да изповядваме своята вяра, ние също не можем да отнемаме правото на другите да се радват, както поискат.
Но ако можем да убедим някого в правотата на нашата вяра, нека го направим! За това обаче ни трябват много качества – да имаме не само вяра, но и знания, широта на възгледите, общ поглед върху историята и културата на народите… Ако имаме познания и сме ходили често в библиотеката, можем да успеем да убедим другия (не с бой, автомати и затвор, а с умения), че нашата вяра е спасителна за човека. Но това е въпрос на разговор, а не на крясъци и заповеди.
И друго може да се каже тук. Приемаме, че празникът Хелоуин бил „западен“. Но на 60-70% от жителите тук децата им учат и работят на Запад. Значи приемаме западната култура на тези хора, приемаме парите им, когато става въпрос за стомасите и удобствата ни, а не приемаме правото им да празнуват своите празници, понеже сме православни. Много от нашите православни обаче научиха вярата си в чужбина – в Гърция, във Великобритания, в САЩ, където видяха, че родителите водят децата си на църква в неделя и така правят и те днес. Това е хубаво, но доста от тях са забравили, че преди да отидат на Запад, не стъпваха в храма, беше им неудобно…
Ние боледуваме, но не искаме да ходим на лекар, а трябва да си дадем много ясна сметка от какво страшно и дълбоко заболяване страдаме. Ако го осъзнаем, можем да се излекуваме. Имаме достатъчно проблеми да решаваме, за да се взираме в проблемите на другите народи и държави. Ето, живеем на 10-ина километра от границата с Румъния. Който я пресече, вижда какво отношение към църквата има там и какъв е енорийският им живот. Защо е тази разлика в двете общества само през няколко километра, нали и те, и ние сме православни християни и сме една църква? Църквите им са пълни, може би поради това, че гледат себе си, а не другите.
Нека всеки да празнува това, което му носи радост и да бъде добър и търпелив с другия. Какъвто беше Христос.
Божието благословение и Неговата милост да бъдат с всички вас.
––––
Проповед в деня на светите безсребърници Козма и Дамян, храм „Св. Троица“, с. Кардам