Християнство.бг
Свещеник Яков Воронцов задава на ИИ задачата да анализира ситуацията с „лудостта на победата“ през призмата на книгата на Михаил Риклин „Комунизмът като религия“. Риклин показва, че тоталитарният режим е създал ритуална памет, в която жертвите на репресиите и войната се превръщат не толкова в обекти на скръб, колкото в инструменти за легитимиране на властта. Съвременната „лудост на победата“ (наричано „победобесие“ или „победа на бесовете“, бел. прев.) също не е просто акт на възпоменание, а ритуализирано възпроизвеждане на култа към Победата, в който не самият човешки подвиг, а идеята за велика историческа мисия става обект на поклонение.
Православният свещеник Яков (Воронцов) служи в Казахстан, в гр. Алма Ата. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. отец Яков стана осмият клирик на Руската православна църква, подписал отвореното писмо през март 2022 г., призоваващо за „помирение и незабавно прекратяване на огъня“ в Украйна.
На 19 юни 2023 г. Православната църква на Казахстан забрани на отец Яков служение заради „подбуждане към междурелигиозна и междуетническа омраза“, тъй като делото му е разгледано в епархийския съд. На следващия месец епархийският съд разпореди неговия отказ.
След „емоционален“ пост в Мета през август 2023 г., в който пише, че Руската православна църква „отдавна няма нищо общо с християнството“, полицията го вика по анонимен сигнал и иска той да бъде съден за подбуждане на религиозна и национална омраза (ако бъде осъден, максималното наказание е 7 години затвор). Започва разследване,
На 15 юли 2024 г. Казахската православна църква обяви, че патриарх Кирил е потвърдил решението на Епархийския съд на Астана и Алмати за отстраняване на отец Яков от служение.
„Текстът по-долу не е мой. Неговият автор е ИИ. А мислите ми по тази тема можете да чуете в YouTube канала „Преображение“.
Книгата на Михаил Риклин „Комунизмът като религия“ (2007) е философско и антропологично изследване на тоталитарния опит на СССР, по-специално масовите репресии и култа, развил се около комунистическата идеология. Риклин, следвайки идеите на Емил Чоран, Ерик Фьогелин и други мислители, показва, че комунистическият режим е действал като квазирелигиозна система, в която държавната идеология е заемала мястото на сакралното, а ритуалите, символите и жертвоприношенията са функционирали според законите на архаичната религия.
През тази призма може да се погледне и феноменът „лудост на победата“. Ето основните допирни точки:
1. Паметта като свещен акт
Книгата на Риклин показва, че тоталитарният режим е създал ритуална памет, в която жертвите на репресиите и войната се превръщат не толкова в обекти на скръб, колкото в инструменти за легитимиране на властта. Съвременната „лудост на победата“ също не е просто акт на възпоменание, а ритуализирано възпроизвеждане на култа към Победата, в който не самият човешки подвиг, а идеята за велика историческа мисия става обект на поклонение.
2. Жертвоприношение в името на утопията
Централната идея на Риклин е, че комунизмът изисква жертви като условие за изграждането на „рай на земята“. В култа към Победата Втората световна война е представена като свещена жертва, оправдана в името на бъдещото величие. В същото време самите жертви са обезценени: важното не е животът им, а тяхната функционалност в големия наратив. Съвременни лозунги като „Можем да го направим отново“ са само пример за рестартиране на логиката на жертвоготовността в името на идеала.
3. Сакрализация на държавата
Риклин показва, че комунистическата идеология е заменила религията, превръщайки държавата в обект на култ. „Победобесие“ се вписва в тази традиция: държавата празнува себе си, тя се освещава с паметта на войната. Знамето на победата, георгиевската лента, Безсмъртният полк – всички тези елементи изпълняват литургична функция, издигайки властта до статута на месианска институция, която уж е спасила света от злото.
4. Псевдосвятост и загуба на трансценденталното
В комунизма, според Риклин, няма истинска религиозност: Бог е изместен от държавата, а светостта е заменена от идеологическа чистота. Същото се случва и в „лудостта на победата“ или как смъртта във войната се превръща в единствената форма на святост, а героизмът – в мярка за истина. Но зад тази псевдосвятост се крие загубата на истински трансцендентален смисъл. Денят на победата не води до покаяние, състрадание, мир, а до култ към насилието и триумфализма.
5. Религия без Бог
Накрая, важното наблюдение на Риклин: комунистическата религия е религия без Бог, но с мощна структура от жертвоприношения, литургии, догми и ереси. Съвременната „лудост на победата“ е религия без Евангелието, в която Христос е заменен от победоносен войник, апостолите от маршали, а догмите от политически митове за „велика победа“.
Заключение
Анализът на „Победобесие“ в светлината на книгата на Михаил Риклин показва, че си имаме работа не просто с културна традиция или държавна пропаганда, а с неоезическа религия, произлязла от съветска квазирелигия. Тази религия се вписва в логиката на тоталитарното сакрално, където войната и смъртта не са трагедия, а механизъм за обожествяване на държавата. Това го прави опасно и антихристиянско.
