Християнство.бгБившият свещеник на Руската православна църква Яков Воронцов стана известен през 2022 г., когато зае твърда антивоенна позиция в противовес на висшето си ръководство. Оттогава е отстранен от служба и лишен от сан, но всичко това в Руската православна църква. Самият Воронцов от няколко години предлага създаването на представителство на Константинополската патриаршия в Казахстан. Наскоро той дори започна да събира подписи за обръщение до Вселенския патриарх Вартоломей. Но този процес трябваше да бъде спрян поради разследване на наказателно дело срещу него. Миналата пролет делото беше приключено. А ден преди това Воронцов публикува обръщение в своя YouTube канал, където призова за подписване на обръщение до Вселенския патриарх Вартоломей с искане за създаване на клон на Константинополската православна църква в Казахстан, известен като Вселенска патриаршия.
Orda.kz разговаря с Яков Воронцов за това колко реалистично е да се осъществи тази идея и дали нещо ще се промени за енориашите, ако Вселенският патриарх даде зелена светлина.
– Все още Ви наричат свещеник, често дори йеромонах. Но, както се оказа, Вие сте били лишени от сан. Това се случи някак незабелязано. Лично аз пропуснах този момент. Кога се случи това?
— И аз пропуснах този момент. Защото бях лишен задочно, в нарушение на всички светски и църковни закони. Църковният процес се е състоял още през август 2023 г. Но научих за него от интернет, почти година по-късно, когато се появи новината, че патриарх Кирил е одобрил решението на епархийския съд. Чух, че процесът се подготвя, но той не протича като сборище. Както държавата има закони и подзаконови актове, така и църквата има своите канони, постановления на местни събори, архиерейски събори, Свети синод и постановления на епископа. Включително и тези, свързани със съда.
Правилникът за църковния съд е одобрен от Архиерейския събор, най-висшият ръководен орган на църквата днес. И там правилата са стриктно разписани. Например, аз трябваше да бъда призован с пълноправна призовка, с печат и подпис. Но вместо това получих съобщение от секретаря на съда по личен имейл: „Елате на братско общуване“. Тоест, бях поканен на братско общуване в съда. Отказах да се срещнем в този формат. Отговорих: ако искате да общуваме по братски, нека пием чай или кафе. А ако искате това да е съдебен процес, направете както е написано в правилника за църковния съд.
Тъй като не бях надлежно уведомен, това беше основателна причина за неявяването ми. И дори ако това съобщение се считаше за пълноценна призовка, аз го получих твърде късно и нямаше да мога да се подготвя напълно. Не ми беше дадена възможност да се запозная с това, в което съм обвинен, с показанията. А лишаването от сан всъщност е най-висшата мярка за наказание в църковен съд.
В случай на неявяване без уважителна причина, църковният процес се отлага до три пъти. С уважителна причина – колкото пъти желаете. Например, когато отец Алексей Умински беше съден в Москва, формално беше спазено това правило. Той не се яви, но му изпратиха призовка три дни поред и на третия ден беше осъден и лишен от сан. Но в моя случай нарушиха всички възможни норми. Затова за мен беше изненадващо, че се оказа, че вече съм лишен от сан. В края на краищата разчитах на благоприличието на представителите на църковния съд.
Следователно смятам, че лишаването от сан в моя случай е напълно несправедливо и незаконно.
Наскоро подадох жалба срещу това решение до Константинополската църква, адресирана до патриарха. Аз, както повечето православни по света, го признавам за арбитър на цялата вселена. От всички епископи на Православната църква той е първият сред равни. И според каноните той е църковен йерарх, който има право на църковно обжалване и право на най-висш църковен съд в цялата Православна църква.
– В допълнение към църковния процес, бяхте разследван още година и половина. Какво всъщност беше това?
— Наказателно дело по подозрение в екстремизъм е един от етапите на клеветническата информационна кампания. Не срещу мен лично, защото аз съм просто гражданин без особени заслуги. Но инициативата, която изразих, не само в мой интерес, но и в интерес на много православни хора в Казахстан — както наши граждани, така и чужденци — е плашеща. Тя плаши Руската православна църква. И вероятно плаши и управляващите органи на съседната държава, които възприемат РПЦ като свое подразделение, като инструмент за политическо влияние, като рупор на пропагандата, като инструмент за промотиране на идеите на „руския свят“ извън Руската федерация. Затова, разбира се, те бяха напрегнати и уплашени — не лично от мен, а от самата идея и подкрепата, която тя получи.
Много клевети се пишат за мен: „Той е луд, пияница, наркоман. Няма да успее“. Но по някаква причина влагат пари в тази клевета, защото работата на клеветниците изисква разходи. А наказателното дело беше един от инструментите на тази клеветническа работа.
Възприемам това като опит за възпрепятстване на законна религиозна дейност. Под моя религиозна дейност разбирам подготовка за регистрация на религиозно сдружение. Според закона на Република Казахстан гражданите имат право да свикват учредително събрание, да вземат решение за създаване на религиозно сдружение и да бъдат в духовна връзка с патриарха, когото самите те признават. Държавните органи, с които кореспондирах, ми дадоха отговор, че създаването на представителство на Константинополската патриаршия е възможно, но без държавна подкрепа. Само по инициатива на самите граждани, ако успеят да получат благословията на патриарха. Всъщност в момента тече процесът на събиране на подписи в името на Вселенския патриарх. Наричам всичко това моя религиозна дейност, а наказателното дело е опит за нейното възпрепятстване. Всъщност, според Конституцията на Казахстан и закона „За религиозната дейност“, всички тези опити трябва да се наказват като престъпление.
Слава Богу, разследващите органи се справиха с това и ме освободиха от всякакви подозрения. Вярно е, че им отне твърде много време, което клеветниците ми откраднаха. Може би инициативата, по която работя в момента, щеше да е напреднала по-далеч. Може би досега щяха да са построили църква.
– Като се има предвид, че наказателното дело е прекратено, тоест вече не сте заподозрян и официално сте лишен от сан, обикновен гражданин ли сте вече?
— Аз не съм съвсем обикновен гражданин. Най-малкото съм монах. Не е ставало дума за лишаване от монашеско звание. Подчинявам се на решението на църковния съд единствено от послушание. И благословията на всеки православен епископ, който каже: „Служѝ“, ми е достатъчна. И ще служа без угризения на съвестта. Но засега такава благословия няма.
– Същността на вашата инициатива е две православни църкви да съществуват паралелно в Казахстан. Ако вземем православната, има ли подобни прецеденти по света?
— Това е световна практика. Например във Франция, други страни от ЕС, в САЩ, както преброих, има девет поместни православни църкви. Тоест, Руската православна църква, и Константинополската, и Румънската, и Грузинската, и други. Всяка от тях действа за своите енориаши и няма конфликти между тях.
Ако вземем примери от бившия СССР, то в балтийските страни има две православни църкви. Точно както в страните от Югоизточна Азия. Или в Япония, където Руската православна църква е много широко представена. В нея дори има автономна Японска православна църква. И паралелно там присъства Константинополската православна църква. И те не са воювали [помежду си].
Освен това, доскоро в Москва имаше представителства на Константинополската, Александрийската и други поместни църкви. Но, за съжаление, поради разногласия по редица въпроси, Московската църква развали отношенията си с други поместни църкви. В Русия вече няма представителства на Константинополската и Александрийската църкви. Но има представителства на Йерусалимската и Антиохийската православни църкви. И никой не се възмущава, никой не го нарича разкол. Но по някаква причина в Казахстан веднага започва обратното.
– Тук има бюрократичен момент: колко време може да отнеме, за да представлявате друга патриаршия? В крайна сметка, исторически погледнато, православието в Казахстан е руско православие. И ще трябва да създадете всичко от нулата.
— Тук трябва да разделим правния аспект: от гледна точка на държавата и църковните канони. Сега правната страна изглежда по-проста и по-ясна. Защото законът на Република Казахстан „За религиозната дейност“ предписва процедурите за регистрация. И по принцип ние вече сме готови за тях: както количествено, така и има проект на устав – той дори е преведен на казахски и чака своя час. Готови сме да проведем учредително събрание и да се регистрираме.
Но каноничната страна остава под въпрос тук. За да проведем учредително събрание, но за да не ни упрекват за разкол, да не ни казват, че сме постъпили като сектанти, трябва да получим благословия. И ако инициативата е създаване на представителство на Константинополската православна църква, тогава благословията трябва да дойде от Константинопол.
Константинопол, съдейки по прецедентите от последните години, откликва на искания от държавните ръководители. Например, такъв беше случаят в Литва, когато редица духовници на Литовската православна църква направиха мирни изявления, осъждайки агресията на Руската федерация срещу Украйна и критикувайки факта, че църквата оказва морална и информационна подкрепа. Няколко свещеници бяха лишени от свещенически сан, а в тяхна подкрепа премиерът на Литва написа писмо до патриарха в Истанбул. Въпросът беше решен много бързо – в Литва беше създадена Константинополска екзархия (представителство).
Но Руската православна църква все още е там, тя все още служи, все още има църкви. А енориашите на Константинополската църква са хора, които така или иначе няма да отидат в РПЦ. Точно както хората, които подкрепят нашата инициатива в Казахстан, предимно не идват в църквите на РПЦ. Това са или бивши енориаши или хора, които се стремят към църквата, но имат някаква нравствена бариера. Те разбират, че там почитат патриарх Кирил, който благослови убийствата на хора в Украйна.
– Често може да се чуе от опонентите ви, че промотирате „украински сценарий“, което означава създаване на независима автокефална Православна църква на Украйна. Възможен ли е такъв вариант за Казахстан?
— Украйна има свой собствен специфичен сценарий. Там православието е културообразуващата религия на мнозинството с много дълга история. В края на краищата Руската православна църква първоначално е била Киевска, а не Московска. И дори когато е бил в Москва, митрополитът известно време е бил наричан Киевски и на цяла Рус. След това Москва е била в разкол с Константинополската патриаршия в продължение на 150 години, а в Киев е имало екзархия на Константинополската църква. Но през 18 век Москва подчинява Киев. След това Киевската църква дълго време се бори за независимост. От 90-те години насам, освен Руската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ, бел. прев.), съществуват още две православни религиозни организации, също с исторически корени — макар и, може би, с някои канонични нарушения.
През 2018 г. президентът Порошенко се обърна към Вселенския патриарх с молба за посредничество на Православната църква в Украйна, Върховната рада подкрепи този въпрос. По предложение на патриарх Вартоломей в Киев се проведе обединителен събор, който беше саботиран от Руската православна църква (УПЦ МП), която не се обедини с другите две. А в Украйна всъщност сега има две канонични православни църкви: едната е автокефална (независима), призната от Константинопол и някои други поместни църкви, но непризната от другата част; втората, след началото на пълномащабна война, заявява, че не се смята за част от Московската православна църква, но извън Украйна всички я смятат за част от Московската патриаршия, включително и в Москва.
В Казахстан православието е много малко в сравнение с основната ислямска конфесия. Вероятно дори губи по брой от атеистите. Ако търсите нещо подобно, по-вероятно е Полската православна църква. Въпреки че е малка, тя е автокефална с католическо мнозинство. Или Албанската православна църква, където по-голямата част от населението, както в Казахстан, са мюсюлмани.
Но ми се струва, че примерът с Литва, който описах по-горе, е по-подходящ за Казахстан.
– Но както в Литва, така и в Украйна, представители на ръководството на страната се обърнаха към Вселенския патриарх. А на вас казаха, че властите няма да се намесват в този процес.
„В тази ситуация не можем да разчитаме на високопоставени служители, които да подкрепят публично апела ни и да напишат писмо до патриарха.“
Но държавните органи признават правото ни да създаваме религиозно сдружение. Нещо повече, това ни беше препоръчано от Комисията по религиозните въпроси, която написа черно на бяло в отговора си: проведете учредително събрание.
– В Казахстан има доста религиозни организации. Питали ли сте ги за опита им с регистрацията, трудно ли е било?
— В приятелски отношения съм с лидерите на много различни религиозни общности. И знам, че от време на време те получават регистрация. Законодателството на Казахстан предоставя такава възможност, но тази възможност е доста сложна, макар и да не е непреодолима. Ако вземем най-близките държави, то в Киргизстан или Русия е по-лесно да се създаде и регистрира ново религиозно сдружение.
– В Казахстан обаче има много по-малко забранени религиозни организации, отколкото в Русия.
– Вярно е.
– Казахте, че ако не беше наказателното дело, църквата вероятно вече щеше да е в процес на изграждане. Тоест, за пълноценна работа са необходими църкви и свещеници. Откъде ще се вземат те?
— Моделът на църковен живот, когато има сграда и някаква дейност около нея, вече е остарял. Дори в древността са казвали: „Църквата не е в трупите, а в ребрата“ (Това е метафора, напомняща, че църквата не е сградата, в „трупите“ – т.е. дървената конструкция), а хората, общността, вътрешната вяра – „в ребрата“ – в сърцето, в тялото на вярващите, бел. прев.). Църквата е общност. Разбира се, големите градове се нуждаят от църкви, поне по една на град. Но като цяло службите могат да се провеждат в малка сграда, в малка стая. Протестантите имат много успешен опит в това. Когато съветското правителство забрани службите, новомъчениците и изповедниците на 20-ти век също са ги провеждали в къщи, в апартаменти.
Ако в Казахстан е регистрирана религиозна общност, тогава законът позволява богослужение във всякакви помещения чрез уведомления. Мисля, че за това не е необходим скъп и много красив храм, може дори да е офис.
Всъщност това е практиката на апостолите. Преди християнството да стане държавна религия, Римската империя също е отслужвала литургии в катакомбите.
– Съществува разпространено мнение, че службите в Руската православна църква се провеждат на руски език (въпреки че всъщност се провеждат на църковнославянски). На какъв език служат в Константинополската патриаршия и няма ли да се окаже, че друг език ще отблъсне някого?
— Доколкото знам, Константинополската патриаршия провежда служби на езика на енориашите. В Европа, като част от Константинополската православна църква, има енории с руска традиция, които провеждат служби на църковнославянски език. Дори в Руската православна църква, на поместния събор от 1917-1918 г. е имало предложение всяка общност да има право да избира езика, на който иска да провежда богослужения. А през 20-те и 30-те години на миналия век са били давани благословии да се служи на различни езици. Например в Украйна е имало много украиноезични енории. В Русия някои са служили на руски.
– И ако говорим за външни атрибути, за енориашите ще се различават ли силно свещеник на Руската православна църква и свещеник на Константинополската патриаршия?
— За енориаш, който познава тънкостите и особеностите, стилът на облеклото на свещеника, неговият вид ще бъде малко по-различен. Можем да погледнем грузински свещеник и да разберем, че той е православен, но облеклото му е малко по-различно. Но детайлите на одеждите ще бъдат същите.
– Въпреки че, както вече казах, в рамките на Константинополската патриаршия има енории от руския обред. И те служат в същите одежди, както в Руската православна църква. В това отношение има повече свобода – какъвто език и обред избере общността, такъв може да се използва.
– Наскоро споменахте несторианството на страницата си във Facebook. От време на време в интернет може да се намерят публикации за това, че то е историческа религия на степта и че може да бъде възродено. Реалистично ли е това?
— Несторианството наистина е било изповедание, което е било много широко представено в Туран. Това се доказва от археологически разкопки в Южен Казахстан, в Седморечие, в Киргизстан. Имало е епархии, имало е църкви. И много хора наистина често питат — как да се възроди несторианството? Няма как. За съжаление, или за щастие, историческите реконструкции не работят в религиозния живот. Несторианската църква е била толкова йерархична, колкото православната или католическата. В някои протестантски църкви общността може да си избере пастор или презвитер. Но несторианите, точно както православните или католиците, трябва да получат благословия от своя епископ. И несторианските епископи останаха в историята.
Въпреки че несторианските обреди са запазени. Познавам поне две: Халдейската католическа църква и Асирийската църква на Изтока. Техните учения не са същите като тези, разпространявани от Несторий, но обредът е запазен. И ако някоя религиозна общност в Казахстан иска да увековечи спомена за случилото се тук преди 1000 години, тогава по принцип използването на сирийския обред е напълно възможно, ако има благословия за това. Има общности в Православната църква, където служат по западния обред, и католически, униатски църкви, които служат по православния обред.
