Маргарита Генчева
Днес се спекулира твърде много с понятието за свобода. За различните хора тя крие различен смисъл. И често ражда твърде различни плодове.
Най-съкровеният копнеж, който присъства в душата на всеки един човек, е копнежът да полети, да се устреми към висините, развързан от всички зависимости – неслучайно поетите толкова много пишат за свободата.
Атанас Далчев в няколко свои стихотворения описва мъката да си ограничил живота си единствено до „книгите“, да си забравил да „живееш“ живота, да се радваш с простите малки детски радости (стихотворението „Молитва“). Сред всичките си знания, той е забравил за най-ценното в живота – милосърдието към ближния и радостта от „малките неща“ („Да усещам своя радостта/ на невинното дете, което/ първите снежинки от небето/ сбира със отворена уста“). Духът на героя усеща, че тези две качества ще му донесат истинска неподправена свобода, защото ще осмислят битието му.
А. С. Пушкин в стихотворението си „Затворник“ описва също копнежа за свобода. Липсата на свободата довежда лирическия герой до собствената му „кървава“ смърт, когато духовното затворничество го изяжда. Неговите зависимости са тъмницата му, копнежът му – да е като птиците, които свободно се реят над гори и планини и техен спътник е единствено вятърът. Но какво е свободата?
Тя е най-висшето човешко благо и право. Свободата е залегнала като понятие и във Всеобщата декларация за правата на човека – „Всеки има право на живот, свобода и лична сигурност“( чл. 3), Хартата на основните права в ЕС – „Всеки има право на свобода и сигурност“( чл. 6). В нейна чест се строят и паметници (статуята на Свободата в Ню Йорк). Но без свобода на духа не може да има и политическа свобода. Второто е следствие от първото.
Свободата на духа може да ни даде единствено Господ Иисус Христос. Осъзнали са го и нашите възрожденци, които по време на турското робство са се борили за църковна свобода и независимост преди физическото освобождение. Когато Евангелието се чете на чужд език, когато свещениците служат на гръцки, а миряните българи не разбират нищо, това е предпоставка за духовно поробване и изкривено тълкувание на Евангелието. В ретроспекцията на времето знаем, че тази борба е била доведена до успешен край. Хората вече са слушали Словото Божие на собствения си език.
Да погледнем обаче днешната действителност. Днес повече от всякога имаме достъп до различни източници на информация. Можем да четем и слушаме Евангелието на собствения си език, имаме куп други преведени книги, които описват пътя към тази скъпоценна свобода, която ни завеща Христос. Но ние слушаме и не разбираме: не с умовете си, а с душите си. Забравяме за милосърдието към човека, забравяме за блудния син, самарянката и разбойника на Кръста. Жестоки сме един към друг. Свободният човек в Христа е този, на чието сърце като на скрижали са изписани Неговите заповеди за любовта към всеки един човек, за любовта към врага, за миротворчеството, за милостта, за смирението. Защото това е свобода от всички зависимости, с които ни връзват греховете. Мога да твърдя, че веригите им са тежки за носене. И пречат и на нас, и на хората около нас.
Затова бих казала, че днес повече от всякога не разбираме Евангелието. То говори с нас на Своя език на Любовта, който все повече ни става чужд. Духовното робство днес е в пъти по-тежко от турското робство.
Свободата е също отговорност. Това твърдение е пряко свързано и с факта, че живеем в общество и не можем да правим всичко, което поискаме. Както аз имам право да живея свободно, същото право има и другият човек. Но понеже имаме различни дефиниции за понятието „свобода“, трябват общи закони, които да не позволяват да нарушаваме взаимно нашите пориви и стремежи. Рене Декарт твърди: „Моята свобода свършва там, където започва свободата на другия“.
Струва си да се отбележи, че гражданската дефиниция на това понятие, не го разглежда в контекста на човешката природа и Личност. Не го обяснява в дълбочина. Тя задава само рамките, за да може една група от хора да съществуват заедно приемливо и в търпимост. Но дотам.
За мен като християнка истинската свобода е в Христос, защото тогава грехът не те връзва. Ти си свободен да бъдеш Христов. И понеже Христос ни заповядва да възлюбим Бога и ближния, тази заповед изцерява нас самите и взаимоотношенията помежду ни. Ние сме отговорни да се стремим към нея, защото тя е единственият начин да се излекуваме от греха и да се спасим в Бога. Свободата е наистина отговорност, но в много по-дълбоко значение от механичното спазване на някакви правила. Защото Христовите заповеди не са правила. Те са лек за преобръщане на нашата разбунтувана воля (по К. С. Луис). Естественото състояние на човека е преди грехопадението. Затова грехът в нас ни поробва. Свободата, както я разбира християнството, е възвръщане в това естествено за човека състояние.
Затова ми звучат твърде плоско тезите, че целият свят е срещу нас, българите, че има тайни заговори за нашето поробване и пълно подчинение. Не знам дали са верни. В пъти по-смислено е да се освободим първо от злото в нас, докато вярата в конспирациите няма да ни донесе нищо. Свободният човек в Христа не може да бъде поробен от никого.
Не обичам конспиративните теории. Лишават човека от отговорността за неговите постъпки и решения. Защото е лесно да си жертва на целия свят и всичкото зло, което ти се случва, да е заради другите. От гледна точка на християнството, конспиративните теории не водят човека към свободата, която ще изцери в дълбочина неговите недъзи. Значи най-малкото те са излишни.
Отровните двойници на ядливите гъби също са огромна опасност. Такива за мен са идеологиите в Църквата, които заплашват да я превземат. Единственото решение срещу тях, е стремежът да живеем по Евангелските заповеди. Тези идеологии дават повърхностни обяснения за човека и света. Колкото и да си мислим, че ще ни освободят, по-вероятно е да стане точно обратното.
Национализмът и християнството например не могат да имат нищо общо. Целта на първото е в най-добрите случаи политическа свобода. А християнството ни освобождава от греха. Христос колко пъти проповядваше на евреите за „лошите римляни“? Или за създаването на велико израелско царство? Всичко, което гледа към Бога е добро, а всичко, което се отвръща от Него, е зло*. Национализмът на 20 и 21 век не гледа към Бога и затова се изражда в тоталитаризъм или фашизъм. Плодовете му са смърт.
Как ще разберем свободата зависи от светогледа ни. Според мен най-големите врагове на собствената ни свобода сме си самите ние. Ако го осъзнаем, това ще бъде първата стъпка към постигането ѝ.
–––––
*Сентенция на един от най-великите християнски автори на 20 век К. С. Луис.
