Младен Янев
Свети Албан (/ˈɔːlbən, ˈæl-/; на латински: Albanus) е почитан като първият регистриран британски християнски мъченик, поради което е смятан за британски протомъченик. Заедно с други двама братя светци Юлий и Аарон, Албан е един от тримата поименни мъченици, записани в ранна дата от римска Британия („Амфибал“ е името, дадено много по-късно на свещеника, за когото се твърди, че св. Албан е защитавал). Традиционно се смята, че е обезглавен във Веруламиум (днешен Сейнт Албанс) по някое време през III или IV в. и честван там от древни времена.
Оскъдните сведения свидетелстват, че Албан е римски гражданин, живеещ във Веруланиум около 300 г. Нищо не е известно за произхода и възрастта му. Историята на процеса и екзекуцията му се разказва в няколко източника. Най-ранното споменаване на мъченическата смърт на Албан е в Житието на Герман от Констанций Лионски (написано между 460 и 480 г.). Според този разказ Германус посещава гроба на Албан през 429 г. По-късно британският писател Гилдас, който пише около 547 г., споменава „Албан от Веруланиум“ и дава разпознаваем разказ за екзекуцията, която той поставя в Лондиниум, тъй като споменава пресичането на Темза преди екзекуцията. Един от най-известните разкази е този в „Църковна история на Английския народ“ на Беда, написан през 731 г.
През III или IV в. християните започват да страдат от „жестоки преследвания“ Гилдас обаче казва, че той прекосява Темза преди мъченическата си смърт, така че някои автори поставят неговото пребиваване и мъченическа смърт в Лондон или близо до него. И двамата са съгласни, че Албан среща свещеник, който бяга от преследвачите, и го приютява в дома си за няколко дни. Свещеникът, който по-късно започва да се нарича Амфибал, което на латински означава „плащ“, се молил и „бдял“ денонощно, а Албан бил толкова впечатлен от вярата и благочестието на свещеника, че се оказал подражател и скоро приел християнството. В крайна сметка до ушите на неназован „нечестив принц“ стига информацията, че Албан е приютил свещеника. Князът заповядва на римските войници да направят строг обиск в дома на Албан. Когато идват да заловят свещеника, Албан облича плащеницата и дрехите на свещеника и се представя пред войниците вместо своя гост.
Албан е изправен пред съдия, който точно в този момент стоял пред олтара и принасял жертви на „дяволи“ (препратка на Беда към езическите богове). Когато съдията чул, че Албан се е принесъл в жертва вместо свещеника, той се разгневил, че Албан ще приюти човек, който „презира и хули боговете.И тъй като Албан се принесъл в жертва вместо християнина, той бил осъден да понесе всички наказания, които трябвало да бъдат наложени на свещеника, освен ако не се подчини на езическите обреди на тяхната религия. Албан отказва и заявява: „Покланям се и обожавам истинския и жив Бог, Който е създал всичко“. (Думите все още се използват в молитвата в абатството „Свети Албан“). Разяреният съдия заповядал да бичуват Албан, мислейки, че бичуването ще разклати постоянството на сърцето му, но Албан понесъл тези мъчения търпеливо и радостно. Когато съдията разбрал, че мъченията няма да разколебаят вярата му, заповядал Албан да бъде обезглавен.
Албан бил отведен на екзекуция и скоро стигнал до бързо течаща река, която не можела да бъде пресечена (смята се, че това е река Вер). Имало мост, но тълпа от любопитни жители на града, които искали да гледат екзекуцията, така го запушили, че екзекуторите не могли да преминат. Изпълнен с горещо желание да стигне бързо до мъченичеството, Албан вдигнал очи към небето и реката пресъхнала, позволявайки на Албан и неговите похитители да преминат по суша. Удивеният палач захвърлил меча си и паднал в краката на Албан, развълнуван от божественото вдъхновение и молейки се да пострада заедно с Албан или да бъде екзекутиран вместо него.
Когато Албан стигнал до върха на хълма, той започнал да жадува и се помолил Бог да му даде вода. В краката му веднага избликнал извор. Именно там била отрязана главата му, както и главата на първия римски войник, който се обърнал по чудо и отказал да го екзекутира. Веднага след нанасянето на фаталния удар обаче очите на втория палач изскочили от главата му и паднали на земята заедно с главата на Албан, така че този втори палач не могъл да се зарадва на смъртта на Албан.
В по-късни легенди главата на Албан се търкулнала надолу по склона след екзекуцията му и на мястото, където спряла, изникнал кладенец. Като чул за чудесата, изуменият съдия наредил да се прекратят по-нататъшните преследвания и започнал да почита смъртта на светеца. Катедралата „Сейнт Олбънс“ сега се издига в близост до предполагаемото място на екзекуцията му, а кладенецът е в подножието на хълма – Holywell Hill.
Другият палач се поколебал да вдигне меча си, а междувременно двамата с Албан отишли на около 500 крачки до леко наклонен хълм, изцяло покрит с всякакви диви цветя и с изглед към красива равнина. (Беда отбелязва, че това било подходящо красиво място, за да бъде обогатено и осветено от кръвта на един мъченик).
Паметта на св. Албан Британски се чества на 22 юни.
–––––––––––––––––––––––––
Превод и редакция: Младен Янев
