В недобрите борби по-нещастен е този, който е победил, защото от победата е изнесъл по-голям грях. Обидил те е разгневеният, спри злото с мълчание!… Не прави от врага си свой учител. Не подражавай на това, което ненавиждаш!
Не бъди за гневливия като огледало, показвайки в себе си неговия образ! Тази страст, щом отбие внушението на разсъдъка и завладее душата, прави вече човека действителен звяр и не му позволява да бъде човек, лишавайки го от помощта на разума.
Това, което е отрова в отровните животни същото нещо е раздразнението в разсърдените люде; те беснеят като псета, нахвърлят се като скорпиони, ухапват като змии! Така и Писанието нарича завладените от тази страст семената на онези зверове, на които те се оприличават с порока си то ги нарича: кучета, змии и рожби ехиднини.
Гневливите люде, заради готовността им взаимно да се погубят и да поразят едноплемеnниците си, справедливо е да се причислят към зверовете и отровните животни, които природно хранят към човека непримирима ненавист.
Гневът прави езика необуздан; устата да не се заключват, ръцете стават невъздържани; леят се обиди и злоречия; нанасят се удари и рани и какво ли още не се поражда! Това са плодовете на гнева и раздразнението.
Раздразнението изостря меч и повдига ръката на човека за смъртта на друг човек от него и братята не се познават един другиго; родители и деца забравят връзките на природата. В началото разгневените не познават сами себе си, а след това не познават вече и всички близки. Както планинските потоци, стичайки се в ниски места, завличат със себе си всичко каквото срещнат, така и насилените и неудържими стремления на разгневените поразяват всичко еднакво.
Разгневяването е нещо като кратковременно беснуване. То не уважава ни старост, ни добродетелен живот, ни родствена връзка, ни направени милости, нито всичко друго, което има каква да е цена. Разгневените често хвърлят себе си в явна гибел, като се стараят да отмъстят на другите, сами себе си забравят и опропастяват.
Да ограничим злото в самото му начало с всички средства да изкореним гнева от душата си. В такъв случай ще бъдем в състояние, заедно с тази страст, да подсечем от корен и в начало по-голямата част от злото в живота. Някой те укорява, ти го благослови. Друг те бие, ти претърпи. Трети те презира, ти се моли за него. Някой те счита за нищожество, ти си спомни, че си от земя съставен и че пръст ще станеш. Който се въоръжи с такива размисли и настроения той няма да се уподоби на обидилия го и ще спаси него и себе си.
Чий ученик желаеш да бъдеш?! На богоугодните и блажени мъже, или на хората, изпълнени с дух на лукавство? Когато те смущава изкушение да кажеш оскърбителна дума, представи си, че ти предстои да решиш за себе си: към Бога ли да се приближиш чрез дълготърпението си или пък чрез гнева си да се предадеш на дявола? Дай време и сила на разума си избери добрата част… С това и на врага ще окажеш някаква полза с примера на красотата си и себе си ще издигнеш, така с добротата ти по-силно ще му отмъстиш.
Из творенията на св. Василий Велики