Меню Затваряне

Св. Василий Велики: “Гневът не уважава ни старост, ни добродетелен живот”

Св. Василий Велики

Св. Василий Велики

В недобрите борби по-нещастен е този, който е победил, защото от победата е изнесъл по-голям грях. Обидил те е разгневеният,­ спри злото с мълчание!… Не прави от врага си свой учител. Не подражавай на това, което ненавиждаш!

Не бъди за гневливия като огледало, показвайки в себе си неговия образ! Тази страст, щом отбие внушението на разсъдъка и завладее душата, прави вече човека действителен звяр и не му позволява да бъде човек, лишавайки го от помощта на разума.

Това, което е отрова в отровните животни ­същото нещо е раздразнението в разсърдените люде; те беснеят като псета, нахвърлят се като скорпиони, ухапват като змии! Така и Писанието нарича завладените от тази страст семената на онези зверове, на които те се оприличават с порока си ­ то ги нарича: кучета, змии и рожби ехиднини.

Гневливите люде, заради готовността им взаимно да се погубят и да поразят едноплемеnниците си, справедливо е да се причислят към зверовете и отровните животни, които природно хранят към човека непримирима ненавист.

Гневът прави езика необуздан; устата да не се заключват, ръцете стават невъздържани; леят се обиди и злоречия; нанасят се удари и рани ­ и какво ли още не се поражда! Това са плодовете на гнева и раздразнението.

Раздразнението изостря меч и повдига ръката на човека за смъртта на друг човек ­ от него и братята не се познават един другиго; родители и деца забравят връзките на природата. В началото разгневените не познават сами себе си, а след това не познават вече и всички близки. Както планинските потоци, стичайки се в ниски места, завличат със себе си всичко каквото срещнат, така и насилените и неудържими стремления на разгневените поразяват всичко еднакво.

Разгневяването е нещо като кратковременно беснуване. То не уважава ни старост, ни добродетелен живот, ни родствена връзка, ни направени милости, нито всичко друго, което има каква да е цена. Разгневените често хвърлят себе си в явна гибел, като се стараят да отмъстят на другите, сами себе си забравят и опропастяват.

Снимка: Света Гора (Иван Димитров, личен архив)

Да ограничим злото в самото му начало ­ с всички средства да изкореним гнева от душата си. В такъв случай ще бъдем в състояние, заедно с тази страст, да подсечем от корен и в начало по-голямата част от злото в живота. Някой те укорява,­ ти го благослови. Друг те бие,­ ти претърпи. Трети те презира, ти се моли за него. Някой те счита за нищожество, ти си спомни, че си от земя съставен и че пръст ще станеш. Който се въоръжи с такива размисли и настроения ­ той няма да се уподоби на обидилия го и ще спаси него и себе си.

Чий ученик желаеш да бъдеш?! На богоугодните и блажени мъже, или на хората, изпълнени с дух на лукавство? Когато те смущава изкушение да кажеш оскърбителна дума, представи си, че ти предстои да решиш за себе си: към Бога ли да се приближиш чрез дълготърпението си ­ или пък чрез гнева си да се предадеш на дявола? Дай време и сила на разума си ­ избери добрата част… С това и на врага ще окажеш някаква полза с примера на красотата си и себе си ще издигнеш, така с добротата ти по-силно ще му отмъстиш.

Из творенията на св. Василий Велики

Posted in Шарени мисли