Меню Затваряне

Св. Василий Велики – духовно подвижничество в християнските добродетели и светителско служение за единството на Църквата

Доц. д-р Костадин Нушев

Свети Василий Велики – духовно подвижничество в християнските добродетели и светителско служение за единството на Църквата

Доц. д-р Костадин Нушев

На 01 януари в църковния календар на нашата Православна църква отбелязваме паметта и почитаме духовния подвиг на големия светител и учител на Вселенската църква Свети Василий Велики (ок. 330-379). Този забележителен архиепископ на Кесария Кападокийска е един от най-почитаните християнски богослови – основател на Кападокийската богословска школа, изтъкнат проповедник и църковен учител и представител на плеядата от големи светители на Църквата от времето на Златния век на светоотеческото богословие. Заслугите му в областта на догматическото богословие, каноничното право, библейската екзегетика, устройване на правилата на общежителното монашество, полагане устоите на християнската етика като система от подвижнически правила за добродетелен живот и литургическата традиция на Църквата са признати както на Изток във Византия и Православния свят, така и на Запад в латинската традиция на Църквата където той е почитан като велик подвижник u църковен учител (doctor ecclesiae).

Кратки житиеписни бележки

Василий Велики е роден в град Кесария Кападокийска около 330 г. след Христа в знатно и благочестиво християнско семейство. Първите седем години от неговото детство протичат по време на управлението на император Константин Велики (313-337), а при формиране на неговия характер и християнско възпитание дейно участие вземат майка му Емилия и баба му Макрина Старша, които също са канонизирани от Църквата като светици. Тези благочестиви жени, носещи християнските традиции от времената на гоненията срещу Църквата, възпитават малкия Василий и неговите братя Григорий (по-късно епископ Нисийски) и Петър (по-късно епископ на Севастия) в истините на православната вяра и християнските добродетели. Забележителните и духовно просветени във вярата жени  преподават на своите деца любовта към духовните истини и ценности на Евангелието и благочестието, стремеж към християнско съвършенство в добродетелите и привързаност към Православието, с което ги подготвят за тяхното учителско и епископско служение на Църквата.

След християнското семейно възпитание и първоначално обучение в Свещеното Писание Василий и Григорий продължават своето обучение във философската школа в Кесария където се запознават и с техния приятел и връстник Григорий Богослов – виден епископ и богослов, Архиепископ на Константинопол и борец срещу арианската и македонианската ереси, които смущавали Източната църква през целия ІV-ти век и били осъдени последователно на Първия и Втория вселенски събори в Никея (325) и Константинопол (381).

След това класическо образование в родния град младият Василий продължава своето обучение в известната философска академия в Атина, където учи заедно с Григорий Богослов и с бъдещия император Юлиан Отстъпник. Негови учители в тогавашните науки били прочути за времето си философи и ритори като Химерий и Прохерезий. В тази философска школа младият християнин усвоява тогавашното знание в областта на реториката и философията, космологията и медицината, литературата и другите естествени науки като се интересува най-вече от учението за Бога, което ще допринесе по-късно за неговото успешно и плодотворно служение като епископ в Кападокия и духовен учител на Църквата.

След като завършва своето обучение по философия към 356 година Свети Василий Велики се завръща в своята родина и приема свето кръщение като посещава и християнските монаси, подвижници и пустиножители в Египет, Палестина и Сирия, за да провери и възпълни своето философско образование с духовната мъдрост на вярата. Това поклонническо пътуване е с цел да опознае отблизо християнския аскетически опит и да се запознае с подвижническото изкуство на молитвата и борбата с греховните страсти, което се практикувало и преподавало в монашеските духовни школи на учениците на свети Антоний Велики и източните подвижници на благочестието.

Светските науки били полезни за живота, но истинската философия, според християните, се съдържа в Христовите истини на Евангелието и в подвижническия начин на живот за очистване на сърцето и преобразяване на ума чрез Божията благодат. Това Христово учение се приемало в Древната църква като истинско и спасително любомъдрие – същинската и истинска „практическа философия“ на живота, която води до очистване на ума и сърцето, до познание на Бога чрез чиста молитва и нравствено усъвършенстване в добродетелите. Така вървейки по пътя на знанието и духовния опит, и постигнал върховете на тогавашното философско познание в областта на светските науки, изпитал себе си чрез духовния живот и строгия аскетичен опит на монашеството, свети Василий се завърнал в своята родина Кападокия и се установил близо до град Неокесария край бреговете на реката Ирис. Там той създава, заедно със свои събратя и сподвижници, скромно монашеско общежитие, а по-късно написва и специални монашески правила за подвижничество в общежителните манастири. С това свое духовно дело св. Василий Велики става един от основните църковни отци и учители, които са създали и дали на Църквата древните монашески правила, по които се изграждат духовните обители и живеят православните монаси – правила за духовен живот и монашески устави, по които  се изграждат и ръководят общежителните манастири в Православната църква и днешно време.

По пътя на духовното подвижничество и съзерцателния живот

Малко по-късно към св. Василий се присъединил и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов, с когото заедно се заемат за изучаване на аскетичното изкуство на духовното съзерцание, с духовни подвизи, богословска дейност и книжовен труд. В писмата си до св. Григорий Богослов духовният подвижник и Кападокийски светител излага своето християнско учение за безмълвието и молитвата, борбата със страстите и подвижническите трудове за надмогване на греха и следване на Христовия нравствен образец чрез придобиване на вътрешен мир и добродетелен начин на живот.

В една от своите духовни беседи св. Василий Велики пише: “Човешкият живот е кратък, а и житейските радости на този многоотруден наш живот са кратковременни. Блясъкът на живота е като сън.  Единственото неизменно и истинно битие са даровете на Безсмъртния Щедролюбец – Бога! Защото само у Този, Чието естество е неизменно, у Него и даровете и даянията са нескончаеми. Затова и тукашната борба на праведните е временна, а победата и наградата им от Бога на небесата са вечни!” (Беседа  XXVI).

В тази отшелническа обител двамата кападокийски духовни учители създават едни от първите си духовно-аскетични творения и сборници с нравствени поучения за християнски подвижнически живот като извличат полезното за борбата с греха и спасението на душите от богословските съчинения на Ориген и други църковни учители. Така възниква и специалният сборник с духовни името „Филокалия” (Добротолюбие). С този книжовен труд двамата светители полагат началото на църковната традиция за събиране и кодифициране на духовното учение за подвижническия живот, което по-късно е продължено от монасите на Света гора чрез събиране на най-важното от Православното предание за молитвата и духовния живот в известния сборник „Добротолюбие“, който познаваме и до днес.

Така чрез своите правила за монашеския живот, подвижнически нравствени правила за борба с греха и християнско благочестие и други канонични разпоредби за църковния живот свети Василий Велики става един от първите църковни канонисти като създава специални кодекси от канони и църковни правила, които векове наред, а и до ден днешен, се използват в живота на Православната църква. Важно значение имат каноничните разпоредби и църковни правила на Василий Велики за брачния живот, за налагане на различни епитимии при изправлението на духовния и нравствен живот на християните и превъзмогването на различните грехове.

Свети Василий Велики разкрива християнската мъдрост и нравствените поучения за живота на човека, и за даденото му от Бога време на този свят, чрез своите беседи и поучения, писма, проповеди и нравствени правила за добродетелен живот. Християнският живот, според светия отец, е подвижнически път в усъвършенстване в евангелските добродетели чрез молитва и очистване на сърцето, постоянно следване на Христовия пример и стремеж към добри дела на милосърдие към ближните чрез благодарност към Бога и за Негова прослава тук на земята. Само чрез тези нравствени подвизи християните могат да вървят уверено и успешно по пътя на спасението, да изкореняват греховните страсти от своето сърце и да побеждават греха, за да се надяват на Божията награда във вечното Христово царство на правдата. В своето главно нравоучително произведения за духовната мъдрост и християнския добродетелен начин на живот „Нравствени правила“ (I, 2,5) св. Василий Велики пише: “Настоящето време е време за покаяние и очистване от греховете, а в бъдещия век ще бъде въздаянието на праведния съд. След отминаването от този живот няма вече време за добри дела, защото Бог според Своето дълготърпение ни е определил времето на сегашния живот, за да извършим нужните дела, с които да угодим Богу! (Мат. 25:1-12, Лука 13:24-25)”    

 Епископско служение, учителство и борба за църковно единство

Като епископ на Кесария Кападокийска Свети Василий се заема с организирането на православната общност и укрепване на вярата в църковния диоцез, който му бил поверен, защото позициите на Православието по това време били силно разклатени от агресивното поведение на арианите и от арианската политика на тогавашните императори.

Свети Василий създава множество проповеди и слова, нравоучителни беседи и послания, молитви и канонични разпоредби, но може би една от най-важните му заслуги е създаването и въвеждането в богослужебния живот на Църквата на едно общо и унифицирано чинопоследование на Светата Божествена литургия, което и до ден днешен се отслужва в Православната църква на големи Господски празници, по време на Великия пост и в деня за възпоменание и прослава на самия светител в църковния календар. Това е известната и днес Света Василиева Литургия, която ни разкрива дълбоките богословски познания и духовен опит на своя създател. Богословието и благодатната сила на духа на светия отец се разкриват по един въздействен начин особено в молитвословията на тази света Божествена литургия и най-вече в съдържанието на евхаристийната молитва – Евхаристийния канон (анафора) от неговата света литургия. Това молитвено и литургично чинопоследование, което св. Василий въвежда в богослужебната практика на своята архиепископия, се опира на църковното предание и молитвени богослужебни традиции на Древната източна църква, които той добре познава и успешно кодифицира за целите на своето архиерейско служение и за нуждите на Източната църква в тогавашните смутни времена на арианските спорове. В тези свои пастирски и светителски трудове той събира внимателно и синтезира в едно ново чинопоследование богатството и многообразието на по-древните източно-православни литургични традиции. По този негов път по-късно върви и св. Йоан Златоуст като архиепископ на Константинопол при създаването на другото най-разпространено литургично последование на Златоустовата литургия в богослужебния живот на Православната църква.

Свързващо звено в богословието, богослужебния живот и нравоучителните поучения на св. Василий Велики е учението за Божието домостроителство, Божията любов и благодарствената молитва на човека към Своя Създател. Духовният смисъл и предназначение на човешкия живот е постоянната благодарствена молитва и издигане на умовете и сърцата към Бога чрез духовния подвиг на благодарението. В своето произведение “Нравствени правила” (55,1-2) св. Василий в тази връзка пише: “Трябва да имаме усърдие към Бога, да изповядваме Божиите дарове и да благодарим за тях. Да знаем, да признаваме и да изповядваме, че всеки добър дар, и дори търпението в страданията, са ни дадени заради Христа. Защото човек не може да получи и да приеме нищо, ако не му е дадено от небето (Йоан 3:27). “И какво имаш ти, което не си получил?” (1Кор.4:7). Като знаем всичко това не трябва да мълчим за Божиите благодеяния, а да благодарим за тях. Защото “с Благодатта на Бога съм това, което съм”(1Кор.15:10), а “всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарност” (1 Тим.4:4). Според св. Василий Велики (Беседа към богатите) Бог е благ и блажен и Неговата благост и блаженство се отнасят както към Божието битие и Божията същност, така и към Божията воля. (Скурат, 2003: 26-32;62-69).

В своята беседа „За това, че Бог не е създател на злото“ светителят разкрива ясно християнското учение за Божията всеблагост и произхода на злото в света като пише: „Бог не е създал злото, но като Всемогъщ и Всеблаг Творец Той ограничава злото в света и избавя човека от неговата разрушителна сила“ (PG, t. 31, col. 333).

В своето светителско служение като архиепископ на Кесария Кападокийска Свети Василий води и множество полемични и догматически спорове в защита на Православието и Никейското вероопределение и произнася много проповеди, беседи и нравоучителни слова за духовно укрепване на своите пасоми. Полемиката му е насочена главно срещу арианите и евномианите и има за цел да утвърди Никейското изповедание на вярата в Сина Божий, което е утвърдено от Първия вселенски събор. Един от най-известните сборници с проповеди на св. Василий Велики е неговият „Шестоднев”, който съдържа богословски и екзегетически беседи върху библейския разказ за сътворението на света и човека от Бога, описан чрез шестте творчески дни в старозаветната книга „Битие”. В тези свои беседи светителят събира и излага в единен и цялостен богословски синтез богооткровените истини на Свещеното Писание с космологичните идеи и естественото познание на тогавашните науки като общо философско достижение на епохата. Въз основата на този класически за източната гръцка патристика и за православна богословска и космологична мисъл труд по-късно старобългарският книжовник Йоан Екзарх създава в Преславската книжовна и богословска школа своята средновековна преводна творба „Шестоднев”, в която включва като основен източник беседите на св. Василий Велики върху библейския разказ за Божиите творчески действия при създаването на тварния свят и мястото на човека в Божието творение. В тези класически поучения св. Василий систематично разкрива истините за съзидателната сила и всемогъщество на Бога като извор на всяко битие на всяко благо, за Божията премъдрост, човеколюбие и всеблагост, както и за човека като  „венец на творението“ и богогоподобно същество (Бит. 1:26-28), което се стреми към Божието съвършенство поради естествения импулс на своята добробитийна разумна природа. Учението за Божия образ, предназначен да възраства към съвършенството на Божието подобие чрез придобиване на добродетелите, молитвата и усъвършнстване в Божията любов (Бит. 1:26-28) е в основата на православното учение за човешката личност и нейното духовно усъвършенстване чрез Божията благодат.

Църковно-милосърдно и християнско социално служение

Много важно място в пастирската и църковна дейност на св. Василий Велики заема и неговата социално-милосърдна грижа за бедните, страдащите, болните и бездомните, на които той, в духа на Апостолската традиция, помагал всеотдайно като организирал в своя диоцез много църковни учреждения, приюти за болни и бездомни. Дарявайки свои семейни имения и образувайки църковни учреждения и монашески обители той  създал система от приюти и сиропиталища, известни като „Град на милосърдието“ или „Василиада”. В този своеобразен град всеки болен, бездомен или нуждаещ се от храна, дрехи и подкрепа човек бил приютяван и включван в църковния живот, а тези които можели да се трудят с ръцете си, за да изкарват сами своята прехрана, помагали за църковната подкрепа и издръжката на останалите. Всички живеели като братя и изпълнявали на дело Евангелските повели на Спасителя за любов и действена грижа към ближния, за молитва и труд и най-вече за истински дела на милосърдие в духа на апостолските традиции на Църквата за доброволно даряване на своите имоти, за споделяне на материалните блага, солидарност, труд и общност на имуществото. Векове наред този християнски социално-благотворителен модел за църковна и християнска милосърдна дейност, който изградил Свети Василий Велики, остава като ненадминат образец за църковната и милосърдна дейност на Православната църква, която се развива и днес. Достатъчно е да си спомним за делото на св. Йоан Кронщадски в Санкт Петербург в началото на ХХ век или да видим съвременните форми на църковно-милосърдна дейност, които се изграждат и прилагат в някои енории и манастири, църковни институции и християнски благотворителни организации на Руската, Румънската, Еладската, Кипърската, Българската и други поместни православни църкви, за да установим, че и в днешно време заветите на св. Василий Велики и неговата „Василиада“ за истинско и дейно християнско милосърдие, благотворителност и социална диакония на Църквата са живи и действени.

Свети Василий е истински духовен учител и пастир, светител и достоен архиерей, който не се огъвал нито пред еретиците и противниците на Православната вяра, нито пред гонителите на Църквата и силните на деня в лицето на овластените и високомерни императори на тогавашната Римска империя. Той съграждал Църквата и укрепвал вярата на християните, подпомагал слабите и поучавал всички в истините на вярата и добродетелите на Христовото евангелско учение. Със своите достойни дела на пастир и архиерей, учител и богослов, подвижник и духовен отец на вярващите и монасите свети Василий Велики остава като ненадминат пример за истински светител на Църквата и един от най-видните учители на Вселенското Православие. Паметта и личността на този велик Божий угодник се почита от Църквата като „стълб и светилник на Православието“ и се чества тържествено в деня на неговото успение и заедно с другите двама йерарси и светители на Вселената. Великото му дело остава през вековете като пътеводна звезда за християните в техния духовен път на спасението и като пример за следване на Христовия евангелски идеал.

Използвана литература

Basilius Magnus. Homilia in Psalmum XXXII, 5. – PG, t. 29, col.336.

Basilius Magnus. Homilia IX: Quod Deus non auctor malorum. – PG, 31, col.333.

Св. Василий Велики. Шестоднев и други беседи. София, 1999.

Св. Василий Велики. За Светия Дух. София, 2002.

Св. Василий Велики. Нравственные правила. Москва, 2011.

Цоневски, И. Патрология. С., 1986, с.с. 241-255.

Скурат, К. Золотой век светоотеческой письменности. (ІV-Vв.) М., 2003.

Киров, Д. Нушев, К. Социалната мисия на Българската православна църква. С., 2007.

Мандзаридис, Г.  Социология Хрисћанства. Београд, 2004.

Мейендорф, Й. Введение в Святоотечское богословие. Минск, 2007.

Нушев, К. Християнска любов. – в: Пътят на човека към Бога. С., 2005.

Нушев, К. Свети Василий Велики – духовен отец, учител и светител     на Църквата. – в: Православен свят, 01.01.2015 (IS: prvoslaven-sviat.org)

——————-

Изображение: icon-art.info

Posted in Богословие и подвижничество

Вижте още: