Християнство.бг
Свети Василий Велики, в поучението си за завистта, между другото казва:
„Завистта е скръб на сърцето, въшка за душата, сушило за тялото, опустошение за любовта, вражда към всичко, отлъчване от рода, противоположна на добродетелта, залог за мъчението, лишаване от бъдещия живот, наследктво на геената“.
От това става ясно, че светият учител гледа на завистта като на най-велико зло. Така ли е в действителност? Няма съмнение, братя, за да се убедите в това, си струва само да разтворим свещената история, и ще видим от нея, че завистта нерядко е довеждала хората до страшни престъпления и ще се убедим, че тя е най-великото зло.
Каин и Авел принесли жертва на Бога. Авеловата жертва била приятна Богу, а Каиновата – не. Каин започнал да завижда на брат си и заради завистта, независимо от Божието предупреждение, той повикал своя брат на полето и го умъртвил.
Исав, след като Яков първи получил благословията на баща си, също така завиждал на брат си и заради завистта, мислел и за убийство. И братята на Йосиф отначало от завист не могли да говорят дружелюбно с него; а когато той им разказал сънищата си, тогава направо казали: „Ето съновидецът иде, да го убием и да го захвърлим в някой ров“.
Саул след победата на Давид над Голиат, той започнал да завижда на Давид и търсил начин да го убие. Ту, сякаш в безумие, хвърлял копие по него; ту търсел начин как той да погине в неравностойна борба с филистимците, а накрая открито го гонел.
Ето, много богатства имал Ахав, но се изяждал от скръб, не вкусвал храна и сънят бягал от очите му при вида на малкото Навутеево лозе. И тук също се извършва убийство – Навутей бил убит с камъни. Първосвещениците, книжниците и фарисеите завиждал на славата на Господа, която Той придобил сред народа със Своите учение и чудеса, и убили безгрешния (3 Царства 21:1-16)“.
И така, примерите директно доказват, че св. Василий Велики справедливо вижда в завистта страшно зло. Но истината на неговото мнение доказва и Божието слово. Където има завист и свадливост, казва апостол Яков, там е неуредица и всичко лошо (Яков 3:16). А какво следва оттук? Ако завистта, както виждаме, е най-великото зло и може да доведе до страшни престъпления, тогава ние сме длъжни, разбира се, да бягаме от нея, като от смъртоносна язва. А за да бягаме от нея, нека да размишляваме: „От завист аз може да стана злодей: какво може да бъде по-ужасно от това? Защо да започвам да завиждам? Ближният е мой брат и Божията воля е била да му се даде това или другото. А за какво аз със завист да тръгна срещу Божията воля?“
С такива и подобни на тях размисли и прогонвайте от себе си този ужасен порок и, повярвайте, че ако по-често започнете да размишлявате така, тогава благополучието на ближните, вместо завистта, ще бъде източник на веселие, подтик към по-силен подвиг и напредване в добродетелта, която е щит, отбиващ стрелите на завистта. Амин.
———
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.
